Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „И. Б“ ЕООД, гр. С., чрез процесуален представител адв. Т.Т против Решение № 2222 от 29.03.2019 г., постановено по адм. д. № 9763 от 2016 г. по описа на Административен съд – София – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р – 22221515006705-091-001/28.04.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 1094/30.06.2016 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ („ОДОП“) - София при ЦУ на НАП, в частта, в която са установени задължения на дружеството за ДДС в размер на 98 840, 43 заедно със съответните лихви за данъчни периоди м. 2 - м. 03.2015г. и по частна жалба на директора на Дирекция „ОДОП“, чрез юриск. Станчева против Определение № 3796 от 21.05.2019г, постановено по същото административно дело, с което е отхвърлено искането на решаващия орган за изменение на решението в частта за разноските.

В касационната жалба се излагат мотивирани доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, на първоинстанционното решение, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението на АССГ, с което е потвърден РА, включително в частта за разноските .

Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, чрез юриск. Калоферова оспорва касационната жалба, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по частната жалба - „И. Б“ ЕООД изразява становище за неоснователност на същата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши...