Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите (НАП), подадена чрез юрисконсулт Бонева, в качеството й на пълномощник, насочена срещу Решение № 6990/ 26.11.2018 г. по адм. дело № 8245/ 2018 г. на Административен съд - София - град (АССГ), в частта, с която същата е осъдена да заплати сума в размер на 5400 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита, че не е доказана причинно - следствената връзка между отменения акт и претърпените вреди.

Иска отмяната на обжалваното съдебно решение като неправилно.

По делото е постъпила и касационна жалба от "МДЛ Сервиз" ЕООД, подадена чрез адв.. Р, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 6990/ 26.11.2018 г. по адм. дело № 8245/ 2018 г. на Административен съд - София - град, в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за мораторна лихва/ неправилно наречена законна лихва/ върху главницата от 5400 лева в размер на 1408, 90 лева от датата на плащането на адвокатското възнаграждение- 07.01.2016 година до предявяване на иска- 22.08.2018 г.

Моли да се отмени решението в неговата отхвърлителна част и да се осъди НАП да заплати лихва за забава върху главницата.

Касационният жалбоподател Национална агенция за приходите, в съдебно заседание чрез юрисконсулт Начева моли да се отхвърли жалбата на насрещната страна. Поддържа подадената касационна жалба и намира решението в неговата отхвърлителна част за правилно и обосновано.

По делото е постъпила и частна жалба от "МДЛ Сервиз" ЕООД, подадена чрез адв. Ц.И, в качеството й на пълномощник, насочена срещу Определение № 363/ 14.01.2019г. по адм. дело № 8245/ 2018 г. на Административен съд - София град.

"МДЛ Сервиз" ЕООД в писмен отговор по частната жалба, подаден от ст. юрисконсулт Евтимов, в качеството му на пълномощник при отдел "Обслужване" при ТД на НАП София, моли да се отхвърли като неоснователна и необоснована, подадената частна жалба.

Касационният жалбоподател ТД на НАП София, в съдебно заседание чрез юрисконсулт Евтимов моли да се постанови решение, с което се отмени решението на АССГ в частта, с която е осъдена НАП да заплати сумата от 5 400 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди.

Касационният жалбоподател "МДЛ Сервиз" ЕООД, в съдебно заседание, чрез от адв.. И моли да се постанови решение, с което се отхвърли касационната жалба на НАП, като неоснователна и недоказана и се потвърди първоинстанционното решение в частта, в която е уважен иска.

На следващо място моли да се отмени решението на първоинстанционния съд, с което изцяло е отхвърлил като неоснователен искът за присъждане на лихвата за забава за плащане от момента на увреждането, до предявяване на исковата молба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са неоснователни.

С обжалвания съдебен акт на АССГ е ОСЪДЕНА Национална агенция за приходите да заплати сумата от 5400 лева /пет хиляди и четиристотин

лева/- обезщетение за претърпени имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение в хода на обжалване по административен ред на Ревизионен акт №Р-22222515000866-091-001/ 29.12.2015 година пред Директор на Дирекция “ОДОП“, настъпили вследствие отмяна на Ревизионен акт № Р-22222515000866-091-001/ 29.12.2015 г. от страна на Директор на Дирекция “ОДОП“ с Решение № 473/ 23.03.2016 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от предявяване на иска до окончателното изпащане на сумата, като е ОТХВЪРЛЕН иска в частта му за заплащане на обезщетение за мораторна лихва /неправилно наречена законна лихва/ върху главницата от 5400 лева в размер на 1408, 90 лева от датата на плащането на адвокатското възнаграждение- 07.01.2016 г. до предявяване на иска - 22.08.2018 година. .

За да достигне до този резултат адм. съд намира, предявената искова молба срещу НАП за процесуално допустима, а разгледана по същество, за доказана и основателна по отношение на иска за заплащане на обезщетение в размер на 5400 лева.

Посочил е, че на 23.03.2016 г. с Решение № 473 Директор на Дирекция “ОДОП“ е отменил издадения срещу ищеца РА№ Р-22222515000866-091-001/ 29.12.2015 година.

Установенил е още, че на 07.01.2016 година ищецът е заплатил по банковата сметка на Адвокатското дружество сумата от 5400 лева за обжалване и защита срещу РА№ Р-22222515000866-091-001/29.12.2015 година, за което е налице платежно нареждане и издадена фактура от същата дата от страна на доставчика - Адвокатско дружество, приложени на лист 59 и 60 от делото, а на 11.01.2016 година е съставен Приемо-предавателен протокол между „Адвокатско дружество Райчинова и съдружници“ и ищеца, с който е удостоверено, че Адвокатското дружество е предало на възложителя жалба срещу РА № Р-22222515000866-091-001/ 29.12.2015 година в три екземпляра.

Преценил е, че адвокатската защита черпи своето правно основание от Договора за правни услуги, който по съществото си е Договор за поръчка, който не прекъсва причинно - следствената връзка между незаконосъобразния акт на държавния орган и претърпяната вреда, тъй като Ревизионният акт има качеството на conditio sine qua non (условие, без което не може) и служи като единствено фактическо основание за извършване на разходите за правни услуги, минималният размер на които е нормативно определен.

Достигнал е извода, че всички елементи от фактическия състав на отговорността, визирани в чл. 1 от ЗОДОВ са налице, което прави исковата претенция основателна и доказана и предпоставя осъждане на ответника да заплати посоченото обезщетение в размер на 5400 лева.

Приел е за недоказан и неоснователен иска за присъждане на законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 22.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, поради което го е отхвърлил. Обжалваното решението е ПРАВИЛНО.

Неоснователни са направените оплаквания на касационния жалбоподател НАП, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.

За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, определяща е дейността на органа - негов издател. Решаващият орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, издал решението, с което е отменен ревизионният акт, е административен орган, действащ в изпълнение на нормативно възложени задължения. Това по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност във фазата на административното обжалване.

В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт. В случая налице е ревизионен акт, отменен във фазата на административното обжалване. Производството по оспорване на ревизионния акт в конкретният случай се е развило по реда на ДОПК, като е приключило окончателно във фазата на оспорване по административен ред.

Необосновано от касационния жалбоподател НАП са развити твърдения, че разноските за адвокатско възнаграждение нямат характер на претърпени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Разпоредбата на чл. 161 ДОПК, предвижда, че на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция, съразмерно уважената част на жалбата, като съдът е в правото си да редуцира тези разноски при определени предпоставки.

В глава осемнадесета на ДОПК "Обжалване на ревизионния акт по административен ред", в която систематично място имат разпоредбите на чл. 152- чл. 155, няма норма, която да урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. Съгласно § 2 от ДР на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК (Г. П. К) (ГПК). В АПК въпросът с разноските в административното производство също не е уреден, като този въпрос не е засегнат в глава шеста "Оспорване на административните актове по административен ред". Налице е законова празнота в ДОПК и в АПК относно понесените от страната разноски в това производство.

Издаденото решение на Директора на дирекция "ОДОП"- София не съдържа разпореждане относно разноските. За страната в оспорването по административен ред съществува единствено възможността да претендира като претърпени вреди, направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Към този ред препраща разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗНАП (ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ) (ЗНАП), съгласно който агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, а съобразно ал. 2 обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1 може да се искат след тяхната отмяна.

Необосновано от касационния жалбоподател се счита, че не са изпълнени обстоятелствата за ангажиране отговорността на НАП, поради неустановяване и недоказване на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Обоснован е изводът на адм. съд, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

В случая налице са: 1. незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, а именно ревизионен акт, който е отменен от горестоящия орган - директор на Д "ОДОП"- София при ЦУ на НАП; 2. вреда от такъв административен акт в размер на платеното адвокатско възнаграждение, във връзка с оспорването на акта по административен ред и 3. причинна връзка между отменения незаконосъобразен ревизионен акт и настъпилия вредоносен резултат.

Неоснователно е становището в касационната жалба, че плащането по договора за правни услуги не е в пряка причинно - следствена връзка с ревизионния акт. Доколкото вредата може да произтича от намаление на имуществото на едно лице, то в случая е налице претърпяна вреда от страна на дружеството, произтекла от платеното адвокатско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав приема, че вредите са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. явяват са адекватно, обусловено следствие от увреждането - чл. 4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправният резултат и са в обусловена свързаност с него.

С. Д за правна защита и съдействие от 30.12.2015 г. (лист 56- 58) е уговорено адвокатско възнаграждение. Заплатената сума за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред следва да се квалифицира като вреда, непосредствено произтичаща от отменен незаконосъобразен административен акт.

Безспорно са налице извършени надлежни процесуални действия, изложени от процесуалния представител правни аргументи, които са възприети като основателни и послужили за отмяна на ревизионния акт. Ефикасността на защитата, бързото решаване и производството по адм. оспорване, в който е приключил процесния спор не могат да обосноват недължимост на обезщетението. Причинената вреда подлежи на пълно репариране. Дължима е обезвреда на всички вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат - чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51, изр. първо ЗЗД, във вр. с &1 ЗОДОВ.

Правилно решаващият съд, по иска за присъждане на законната лихва от датата на завеждане на исковата молба- 22.08.2018 година до окончателното изплащане на сумата е преценил, че задължението за лихва има акцесорен характер и следва съдбата на главното вземане. Предвид основателността на иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, то претенцията за присъждане на законната лихва също е основателна и доказана.

Правилно е намерил иска за заплащане на мораторна лихва за забава/ върху размера на обезщетението, считано от датата на заплащането на възнаграждението до датата на предявяване на исковата молба в размер на 1408, 90 лева - 02.08.2018 г., за неоснователен. Началният момент на възникването на задължение за мораторна лихва за забава е не датата на заплащането на адвокатското възнаграждение- 07.01.2016 година, а предявяване на претенцията с депозираната искова молба.

Правилно с Определение № 363/ 14.01.2019 г. по адм. дело № 8245/ 2018г. Административен съд - София град е отхвърлил молбата за изменение на решението в частта за разноските. В съдебното производство процесуалният представител на ищеца не е представил договор за правна защита и съдействие. Не е доказано извършеното плащане, тъй като липсва предвиденото за това основание по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА).

Поради тези съображения обжалваното решение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Аналогично се характеризира и обжалваното определение, поради което относно него следва същият резултат.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6990/ 26.11.2018 г. по адм. дело № 8245/ 2018 г. на Административен съд - София - град.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 363/ 14.01.2019 г. по адм. дело № 8245/ 2018 г. на Административен съд - София град.

Решението не подлежи на обжалване.