Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. С., подадена чрез юрисконсулт Попова, против решение № 60/20.02.2019 г. по адм. д. № 542/2018 г. на Административен съд - Враца в осъдителната му част. Твърди се, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага възражения, че по делото не е доказано осъществено нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, което да е довело до нехуманно отношение към ищеца, надхвърлящо обичайните неудобства. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част.

Ответникът - С.В, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Установено е, че помещенията, в които ищецът е изтърпявал наказанието си, са без постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, с неподходящо отопление и без проветрение. Въпреки обективните трудности на Държавата, респ. ГД "Изпълнение на наказанията" гр. С. е следвало да осигури условия, отговарящи на стандартите на Конвенцията. Правилен, с оглед на установеното, е изводът на първоинстанционния съд, че страданията и трудностите, които е принуден да търпи ищецът надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на задържането. Решението на съда е правилно и следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Административен съд - Враца е сезиран с искова молба от С.В против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 2000 лв., произтичащи от бездействие от страна на администрацията на З. В да осигури изискуемите по закон битови условия за пребиваващите в него: помещенията не са ремонтирани от години, жизнената площ била крайно недостатъчна, няма постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел, като нощем физиологичните си нужди пребиваващите осъществяват в кофи, банята е недостатъчна за удовлетворяване хигиенните потребности на затворниците; отоплението в помещението се осъществявало с твърдо гориво, което е било крайно недостатъчно; не се осигурявали препарати за хигиенизиране на спалните помещения, столовата и санитарните възли, храната била некачествена и недостатъчна, а водата била замърсена. Претенцията обхваща периода от 08.11.2017 г. до 06.02.2018 г., като се претендира заплащането на законната лихва върху сумата за обезщетение, считано от датата на предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане.

Съдът е осъдил ГД ”Изпълнение на наказанията” София да заплати на С.В сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 08.11.2017 г. до 06.02.2018 г., вследствие неосигурени адекватни условия в ЗООТ “Керамична фабрика“ към З. В, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.10.2018 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска в останалата част до пълния му размер от 2000 лв.

Съдът е посочил в мотивите си, че претенцията относно недостатъчната жилищна площ, лошата и недостатъчна храна, както и лошото качество на питейната вода е недоказана и неоснователна. Ищецът е обитавал помещение от 30 кв. м, което означава, че при обитаването му от шест човека, те са разполагали с изискуемата в закона жилищна площ от 4 кв. м за всеки от тях. Съдът е отчел свидетелските показания, които установяват, че храната е била разнообразна, а питейната вода с добро качество. Но по отношение лошите битови условия съдът е приел претенцията на ищеца за основателна. В помещението, в което е бил настанен ищецът, не е имало постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, отоплявано е било неподходящо, не са осигурени адекватни условия за осъществяване на хигиенните потребности на същия, липсвало е пълноценно проветряване, предвид удовлетворяването на физиологичните нужди в кофа, която е била пред помещението. Страданията и трудностите, които е търпял ищецът, според съда са надвишили неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането. С оглед времето, през което са търпени негативните последици – около три месеца, съдът е определил обезщетението за вреди в размер на 300 лв.

Обжалваното решение е правилно. Съдът е извел обосновани изводи, които съответстват на приложимия материалния закон.

От фактическа страна по делото е установено, че ищецът е постъпил в Затвора – Враца на 08.11.2017 г. за изтърпяване на наказание 3 м. лишаване от свобода за деяние по чл. 343в, ал. 2 НК. Като новопостъпил е разпределен в приемно отделение, където е престоял 16 дни. На 24.11.2017 г. е преразпределен на комисия в затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика“ към затвора гр. В., като присъдата изтърпява в условията на общ режим от 08.11.2017 г. Ищецът е бил настанен по време на пребиваване в общежитието в спално помещение, заедно с още четирима лишени от свобода, при спазване на изискването за осигуряване на жилищна площ от 4 кв. м за всеки един от тях. В помещенията няма обособени санитарни възли и няма течаща вода, като през нощта лишените от свобода изобщо нямат достъп до такива, а в светлата част от денонощието това е осигурено в друга сграда. Отоплението в помещенията е било на твърдо гориво (дърва и въглища). В спалните помещения има прозорци, чрез които се осигурява светлина и проветряване, същите редовно се обезпаразитяват. От показанията на един свидетел, пребивавал заедно с ищеца в ЗООТ в едно помещение в продължение на 2 м. и 10 дни, се установява, че тоалетните и баните са в лошо състояние, нямат врати, всичко се вижда и са недостатъчни. Вечер килията се заключвала и за времето от 21:00 ч. до 06:00 ч. за удовлетворяването на физиологичните си нужди използвали кофа, но храната е била разнообразна и водата била добра за пиене.

Касационната инстанция споделя изводите на съда относно частичната основателност на претенцията, поради и което обжалваното решение е правилно.

Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата и приложимата правна уредба. Изводът за частичната основателност на иска е в съответствие с фактически установеното. За времето на престоя си в затворническото общежитие, ищецът е бил настанен в помещение без обособен санитарен възел и без течаща вода, като през нощта лишените от свобода изобщо са нямали достъп до такива, а в светлата част от денонощието това е осигурено в друга сграда. От доказателствата по делото безспорно се установява, че през исковия период С.В е пребивавал в условия, които са му причинили неимуществени вреди.

Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Установяването на посочените от законодателя в чл. 3, ал. 2 ЗИНСЗС обстоятелства, води до ангажиране на отговорността на държавата. Ответникът е този, който следва да докаже, че посочените в исковата молба твърдения не се установяват по делото. В случая изнесените от ищеца факти не са опровергани.

По силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 ЕКПЧОС, администрацията на арестите е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места. ЕКПЧОС е ратифицирана от Р. Б, поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от националното право, т. е. спазване на принципите на чл. 3 от Конвенцията представлява задължение пряко произтичащо от закон по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК. При неизпълнение на това задължение за държавата възниква отговорността да изплати обезщетение съобразно доказаните вреди.

Правилно административният съд, с оглед събраните по делото доказателства, е определил размера на обезщетението за вреди. Така определеният размер съответства както на периода на търпенето на вредите, така и на интензитета на същите. Същото съответства на критериите за справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Въз основа на гореизложеното, съдебното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 60/20.02.2019 г. по адм. д. № 542/2018 г. на Административен съд - Враца в осъдителната му част. В останалата част решението е влязло в сила. Решението е окончателно.