Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от П.З, от [населено място], чрез пълномощника му адв. Б.Б, срещу решение № 5836/16.10.2018 г. по адм. дело № 5444/2018 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлено оспорването му против действия на Върховен административен съд, изразяващи се в предоставяне на достъп и разпространение на личните данни на Запрянов – три имена и местожителство, идентифициращи го като оспорващ по адм. дело № 451/2016 г. по описа на Административен съд - Хасково, чрез публикуването на 13.09.2016 г. на интернет страницата му на обявление за оспорването. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът по касационната жалба – Върховният административен съд, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а постановеното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Първоинстанционният съд е установил, че Запрянов не е подавал жалба пред КЗЛД, поради което не е налице отрицателната процесуална предпоставка на чл. 39, ал. 4 ЗЗЛД (изм.). По делото не е спорно, че на 13.09.2016 г. в обявление на Интернет страницата на...