Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на контрольор „Принудително задържане на пътни превозни средства“ в „Организация на движението, паркинги и гараж“ ЕООД, гр. В. Т, ул. „Х. А“ №5 срещу Решение №52 от 15.02.2019 г. на Административен съд, гр. В. Т, постановено по административно дело №881/2018 г.

С обжалваното решение съдът е обявил нищожността на принудителна административна мярка „принудително задържане с техническо средство на пътно превозно средство“ – лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Поло“, регистрационен [рег. номер на МПС], собственост на С.Г. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - контрольор „Принудително задържане на пътни превозни средства“ в „Организация на движението, паркинги и гараж“ ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Неправилно съдът е приел липса на правомощия, възложени му по надлежния ред, за осъществяване на дейността по принудително задържане с техническо средство на неправилно паркиран автомобил. Неправилно е тълкувал чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП) и е допуснал смесване на фактическите състави на чл. 167, ал. 2, т. 2 и на чл. 168 ЗДвП. Не е разграничил двете хипотези и не е отчел, че в хипотезата на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП не се налага посегателство върху чужда сфера на собственост, тъй като е налице единствено принудителното задържане на превозното средство на същото място, на което е било паркирано в нарушение на закона. Разпоредбата не изисква изрично посочване на конкретните служители от службата за контрол, които да извършват дейността. С оглед на това достатъчен факт за упражняване на дейността е заемането на длъжността контрольор „Принудително задържане на пътни превозни средства“.

Неправилен счита извода на съда, че само управителят на дружеството може да прилага принудителната...