Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) чрез процесуален представител срещу решение № 340 от 26.04.2018 г., постановено по административно дело № 119/2018 г. на Административен съд Хасково, с което е отменена негова заповед ЧРз-23/17.01.2018 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и подробно наведени доводи за законосъобразност на отменения с решението акт се иска отмяната му. В представени писмени бележки са изложени допълнителни съображения за неправилност на обжалваното решение и се иска след отмяната му постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на служителя бъде отхвърлена, като претендира и заплащане на деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба – Н.Т, чрез процесуален представител и в представени от последния писмен отговор и писмени бележки оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати с него, но е неправилно.

Няма спор по делото, че служителят е с отнет достъп до класифицирана информация, като този факт е бил установен със събраните в хода на производството пред първоинстанционния съд доказателства предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от ЗЗКИ (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗЗКИ) предвиждаща, че жалбата срещу решението на Държавната комисия за сигурността на информацията (ДКСИ) не спира изпълнението на същото, което обуславя обективната невъзможност на Тананов да изпълнява служебните си задължения по длъжностна характеристика. При това неправилно заповедта е приета за незаконосъобразна – при издаването ѝ са били налице посочените в нея законови основания по чл. 107, ал. 1, т. 7, б. „г“ от Закон за ДАНС (ЗДАНС).

Неправилен е и изводът, че поставеното изискване за достъп до класифицирана информация в длъжностната характеристика не е нормативно определено, с оглед разпоредбата на чл. 37 ЗЗКИ и тази на чл. 68, ал. 3 ППЗДАНС.

Неправилен е и изводът, че липсват доказателства за наличие в ДАНС на длъжност, за която не се изисква достъп до класифицирана информация, предвид приложените по делото протокол рег. № ЧР- 216/24.01.2018 г. и утвърдения от Председателя на ДАНС списък на длъжностите в ДАНС, със заложено в длъжностните характеристики ниво на класификация за достъп до класифицирана информация от 18.08.2016 г.

Касаторът е представил копие от влязло в сила съдебно решение № 36 от 13.06.2018 г. по адм. дело С-74/2017 г. на Върховния административен съд, от което се установява, че решението на ДАНС, с което е отхвърлена жалбата на Тананов срещу отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация, което следва да бъде съобразено от настоящата инстанция на основание чл. 142, ал. 2 АПК. При това следва, че в случая актът за отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация е породило правно действие, което обуславя наличие на предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение на Тананов, независимо, че същите са били налице още с постановяване на решението на ДКСИ, предвид допуснатото по силата на закона негово изпълнение.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като постановено при неправилно приложение на закона, вместо което следва да бъде постановено ново по съществото на спора, с което жалбата на Тананов следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК Тананов следва да бъде осъден да заплати на администрацията при касационния жалбодател деловодни разноски в размер на 200 лв., представляващо възнаграждение за един юрисконсулт – по 100 лв. за всяка от инстанциите.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 340 от 26.04.2018 г. по административно дело № 119/2018 г. на Административен съд – Хасково и ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Т против заповед № ЧРз-23/17.01.2018 г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ като неоснователна.

ОСЪЖДА Н.Т, с [ЕГН] да заплати на Държавна агенция „Национална сигурност“ деловодни разноски в размер на 200 (двеста) лева. Решението е окончателно.