Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Народното събрание на Р. Б, чрез процесуален представител, срещу решение №238/09.01.2019 г. по адм. дело №4378/2018 г. на Административен съд - София - град, с което е прието за установено по жалба на П.З, жив. в [населено място]., спрямо Народното събрание на Р. Б (НС на РБ), в качеството му на администратор на лични данни, незаконосъобазност на акт на обработване на лични данни, изразяващ се в разгласяване на лични данни - трите му имена и адрес, посредством публикуването им в бр. 73/16.09.2016 г. на Държавен вестник, в нарушение на чл. 23, ал. 1 във вр. с чл. 2 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД). Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно - необосновано, материално правно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска обезсилването или отмяната му, присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационна жалба - П.З, жив. в [населено място], в писмен отговор и писмена защита чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по отношение твърдението за недопустимост на съдебното решение и основателна по оплакванията за неправилност.

За да постанови обжалваното решение, АССГ...