Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Н. М. А, от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат Ф.П против решение № 70 от 15.02.2019 г. по адм. дело № 862/2018 г. на Административен съд-Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-14-68/31.08.2018 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане № 2113-14-1152##2/24.07.2018 г. на Ръководител ПО, и са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като постановено в противоречие със събраните доказателства. Поддържа се, че за периода 05.05.1988 г. до 02.05.1995 г. трудът на жалбоподателя като електрокарист и мотокарист в Стъкларски завод „Г”ЕАД, гр. П. следва да бъде зачетен за втора категория. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да се приеме, че са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ-Плевен чрез юрисконсулт Г.С изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд-Плевен е отхвърлил оспорването на Н.А против решение № 2153-14-68/31.08.2018 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане № 2113-14-1152##2/24.07.2018 г. на Ръководител ПО, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е приел за правилен извода на административния орган, че не са налице предпоставките на чл. 69б, ал. 2 от КСО и Асенов отговаря на изискванията за навършена възраст към момента на подаване на заявлението- 58г. и 2 мес., но не е доказано, че е работил най-малко 15 години при условията на втора категория труд. Решението е правилно.
Установено е от фактическа страна, че със заявление вх. № 2113-14-2003/13.10.2017 г. до Директора на ТП на НОИ-Плевен Н.А е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б ал. 2 от КСО, с приложени към него документи. При извършената проверка от органите на НОИ е установено, че същият не е работил най-малко 15 години при условията на втора категория труд. Спорният период е 05.05.1988 г. до 02.05.1995 г., за който жалбоподателят твърди, че е полагал труд като електрокарист и мотокарист в Стъкларски завод „Г”ЕАД. В отговор на служебно запитване до отдел "О”ЕАД, гр. П. следва да бъде зачетен за втора категория. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да се приеме, че са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ-Плевен чрез юрисконсулт Г.С изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд-Плевен е отхвърлил оспорването на Н.А против решение № 2153-14-68/31.08.2018 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане № 2113-14-1152##2/24.07.2018 г. на Ръководител ПО, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е приел за правилен извода на административния орган, че не са налице предпоставките на чл. 69б, ал. 2 от КСО и Асенов отговаря на изискванията за навършена възраст към момента на подаване на заявлението- 58г. и 2 мес., но не е доказано, че е работил най-малко 15 години при условията на втора категория труд. Решението е правилно.
Установено е от фактическа страна, че със заявление вх. № 2113-14-2003/13.10.2017 г. до Директора на ТП на НОИ-Плевен Н.А е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б ал. 2 от КСО, с приложени към него документи. При извършената проверка от органите на НОИ е установено, че същият не е работил най-малко 15 години при условията на втора категория труд. Спорният период е 05.05.1988 г. до 02.05.1995 г., за който жалбоподателят твърди, че е полагал труд като електрокарист и мотокарист в Стъкларски завод „Г”ЕАД. В отговор на служебно запитване до отдел "Обединен осигурителен архив" гр. Л. е установено, че трудът за периода 05.05.1988 г. -02.05.1995 г. като електрокарист/мотокарист положен към обособено поделение ТРД, не отговаря на условията за категоризиране по чл. 66и от ПКТП отм. , и същият следва да бъде зачетен от ІІІ-та категория труд. По жалба на Асенов срещу посоченото разпореждане директорът на ТП на НОИ-Плевен е приел, че за посоченият период лицето не е извършвало товаро-разтоварна дейност е в някои от посочените в т. 48 от ПКТП отм. цехове, за да се приеме, че трудът му е от втора категория.
По делото са събрани гласни доказателства, като разпитаните свидетели установяват, че са работил заедно с Асенов от 1968 г. до 1995 г. в стъкларския завод, като работата се е изразявала в товарене на продукцията и изкарване от склада. По делото е назначена и съдебно-икономическа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че от събраните доказателства не може да се даде категоричен отговор, че осигурителният стаж на Асенов за периода 05.05.1988 г. -02.05.1995 г. отговаря на изискванията за втора категория. По делото е приложено и писмо вх. № 445/25.01.2019 г. от "Р. Т" ЕАД, в което е посочено, че за периода 1988 г. -1995 г. е имало три производствени цеха, като Асенов е работил като "електрокарист" и "мотокарист" в отдел "Товаро-разтоварна дейност", а основната част от работата му е пренасяне на готовата продукция от производствения цех до складовете за готова продукция и от складовете до превозното средство за натоварване за експедиция.
Разпоредбата на т. 48 от ПКТП отм. причислява към втора категория труда на работници и инженерно-технически работници до началник цех включително в цеховете: "Материален", "Плоско стъкло", "Водно стъкло", "Производство на копирки", участък "Масозаготовка в стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост"; постоянно заетите в технологичния транспорт, товарно-разтоварните работи, контролно-аналитичната дейност в цех "Материален" в стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост; работници при производството на домакинско стъкло, гравьори на кристални изделия, шлайфисти на стъклени изделия и оператори на диамантни резачки; работници в цех "Промпреработка": амалгамчици, работници по почистване на огледала, шприцьори на огледала, изготвители на бои и лустри; стругари по престъргване на азбестови валове и изделия; работници при производство на фаянсови плочки, домакински порцелан и санитарна керамика: формовачи (оператори на полуавтомати), отливари на гипсови санитарни и порцеланови изделия, глазировачи на санитарни изделия, разтоварачи на бисквит и глазирана продукция, газовчици, оператори на керамични машини за пресоване (пресьори-отнемачи на фаянсови плочки), настройчици на керамични машини за пресоване. Правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не са събрани годни доказателства, от които да се направи извод, че при извършване на товаро-разтоварни работи като електрокарист/мотокарист Асенов е работил в цех "Материален" на бившия Стъкларски завод. Всички събрани по делото доказателства установяват по безспорен начин, че жалбоподатнелят е работил само в първи и втори цех на завода и е извършвал дейност по товарене и разтоварване на палета със стъклен амбалаж, като много рядко е работил, при заместване, в цех "Материален". Хипотезата по т. 48 от ПКТП отм. изисква постоянна заетост на работниците в товаро-разтоварните работи в цех "Материален" в стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост. В настоящия случай такава постоянна заетост на Асенов в посочения цех не е установена.
С оглед на изложените обстоятелства правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице кумулативните предпоставки по чл. 69б, ал. 2 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не са налице изложените касационни основания Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 70 от 15.02.2019 г. по адм. дело № 862/2018 г. на Административен съд-Плевен. Решението не подлежи на обжалване.