Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК), по касационна жалба на В.Д против решение № 131/07.03.2019г., постановено по адм. дело № 421/2018г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 1776/08.08.2018г. на кмета на община М., за изземване на имот, частна общинска собственост, представляващ ПИ с идентификатор № 48489.13.102 по Кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. М., ведно с построените в него три броя сгради – частна общинска собственост, в който попада отчужден имот, бивш пл. № 186, кв. 8, находящ се в гр. М., жк. “Младост“, актуван с АЧОС №5716/2018 г.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на закона и се иска отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени оспорената заповед.

Ответната страна – кмет на община М. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Монтана е Заповед № № 1776/08.08.2018г. издадена от кмета на община М., с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОС) е наредено изземването на заеман без правно основание от В.Д общински недвижим имот.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата против заповедта, след като е извършил цялостна проверка за законосъобразност и отговаряйки на всички поддържани пред него доводи и възражения. Съдебният акт е постановен при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Правните изводи относно компетентността на органа, издал акта и относно спазване на административно-производствените правила, са обосновани и съобразени с приложимите норми и с константната практика на Върховния административен съд, поради което се споделят от касационния съд. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Безспорно е установено, че процесният имот представлява частна общинска собственост, обективирано от АЧОС №5716/2018 г. Процесният имот представлява ПИ с идентификатор № 48489.13.102 с площ 892 кв. м. с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), който по действащия подробен устройствен план (ПУП) на град Монтана е включен в УПИ VIII, кв. 369 и в част от улица с ОТ 1175-1185-1186-1187-1190-1191, ведно със сгради с идентификатори № 48489.13.102.1 със застроена площ 131 кв. м., брой на етажите – 1, предназначение – жилищна сграда; № 48489.13.102.2 със застроена площ 22 кв. м, брой етажи – 1, предназначение – постройка на допълващо застрояване и № 48489.13.102.3 със застроена площ 19 кв. м., брой етажи – 1, предназначение – постройка на допълващо застрояване. С. З № 199/16.04.1987 г. на Председателя на ИК на Общински народен съвет – гр. М.ад за осъществяване на мероприятие – комплексно жилищно строителство на основание чл. 63 от ЗТСУ е отчужден в полза на държавата, недвижим имот, представляващ дворно място пл. № 186, включено в новообразувания жилищен комплекс “Младост“, кв. 8 по плана на гр. М. с подобренията в него, съсобственост на Д.Д – 1/2 ид. части, И.Д – 1/4 ид. части и Б.А – 1/4 ид. части. Оценката на имота с всички подобрения в него е на стойност 25 800 лв., разпределена на горепосочените лица според притежаваните от тях идеални части. С молба от 16.02.1990 г. с нотариално заверени подписи И.Д и В.Д във връзка отчуждения имот със заповед № 199/16.04.1987 г. избират като обещетение жилище [адрес]. С допълнителна заповед № 284/02.03.1990 г. на Председателя на ИК на Общински народен съвет – гр. М.ад, И.Д и В.Д за отчуждения си имот са обезщетени с тристайно жилище, представляващо ап. [номер] с площ 102.70 кв. м., находящо сена [адрес] и мазе № 10 с площ 4, 30 кв. м. Допълнителната заповед е обжалвана от управителния съвет на ЖСК “Е.“, като с решение от 29.05.1990 г. по гражданско дело № 39/1990 г. постановено от Окръжен съд – гр. М.ад е оставена в сила заповедта. Решението е влязло в сила на 26.06.1991 г. Установено от административния орган е, че В.Д въпреки обещетението продължава да използва без правно основание отчуждения имот и построените в него сгради, общинска собственост, поради което кметът е издал процесната заповед, с която на основание чл. 65, ал. 1 ЗОС е иззет от жалбоподателката ПИ с идентификатор № 48489.13.102 по КК и КР на гр. М., ведно с построените в него 3 броя сгради – частна общинска собственост.

Обосновани и правилни са изложените от съда мотиви, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на административно производствените правила. Законосъобразен е изводът, че са налице материално правните предпоставки за изземване на имот по реда на чл. 65 от ЗОС. По силата на ал. 1 от посочената разпоредба, заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение, или необходимостта от него да е отпаднала.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че имотът не е частна общинска собственост и че наличието на АЧОС №5716/2018 г. за процесния имот, не доказва по безспорен начин собствеността на общината. Актът за частна общинска собственост се ползва с материална доказателствена сила, като жалбоподателката не я оборва. Неоснователни са и твърденията за незавършила процедура по отчуждаване. По делото са представени доказателства, ведно с прието и неоспорено заключение на вещо лице, че за отчуждения имот жалбоподателката е получила равностойно обезщетяване, а именно тристайно жилище, представляващо ап. [номер] с площ 102.70 кв. м., находящо се на [адрес] и мазе № 10 с площ 4, 30 кв. м. Заповедите са влезли в законна сила, както и постановеното решение на Окръжен съд – Михайловград, по оспорваната от управителния съвет на ЖСК “Е.“ допълнителна заповед № 2848/02.03.1990 г. Следователно процедурата по отчуждаване и съответно по обезщетяване на жалбоподателката е приключила, като твърдените от нея незавършени довършителни работи по предоставения имот, неговото въвеждане в експлоатация и др. подобни се явяват претенции по облигационни отношнения и са неотносими към настоящото производство и не следва бъдат обсъждани.

Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 131/07.03.2019г., постановено по адм. дело № 421/2018г. по описа на Административен съд - Монтана. РЕШЕНИЕТО е окончателно.