Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М.А, от [населено място], област [област] против решение № 1000 / 03.06.2019 г. по адм. дело № 847 / 2019 г. на Административен съд – Бургас. П. се оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ЗЗДт), §1, т. 11 от ПЗР на ЗЗДт и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас изразява становище за неоснователност на същата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че атакуваният съдебен акт е основан на задълбочена преценка на събраните доказателства, постановен е в съответствие с приложимите материалноправни норми и не са налице наведените от касатора основания за неговата отмяна.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

С решение № 1000 / 03.06.2019 г. по адм. дело № 847 / 2019 г. Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на М.А, от [населено място], област [област] срещу заповед № ЗД / Д – А – 083 / 25.03.2019 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, с която е разпоредено считано от 24.03.2019...