Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е подадена касационна жалба на К.П от [населено място], против Решение №326/18.02.2019 г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. дело №716/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение №1040-01-156/16.08.2018 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Благоевград (ТП на НОИ – Благоевград), с което на основание чл. 117, ал. 3 от Кодекса на социалното осигуряване (КСО) е потвърдено Разпореждане №011-00-1087-3/09.07.2018 г., издадено от началник на сектор „Краткосрочни плащания”, ТП на НОИ - Благоевград. В жалбата се излагат доводи за неправилност на атакуваното решение при наличие на основанията на чл. 209, т. 3 АПК. Страната се позовава на съдебната практика и законодателството на Европейския съюз. Счита, че при определяне на дължимото обезщетение следва да бъдат взети предвид и особеностите на националното законодателство в областта на социалното осигуряване. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и на обжалвания административен акт.

Ответникът – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Благоевград не излага становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Благоевград е било Решение №1040-01-156/16.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград, с което е потвърдено Разпореждане №011-00-1087-3/09.07.2018 г., издадено от началник на сектор „Краткосрочни плащания”, ТП на НОИ – Благоевград. С това разпореждане на К.П е отпуснато парично обезщетение за безработица, на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004, считано от 01.06.2018 г. до 30.11.2018 г., в размер на 17. 31 лв. дневно.

К.П е оспорил разпореждането от 09.07.2018 г. досежно размера на отпуснатото обезщетение за безработица, като е поискано в базата за неговото изчисляване да бъде включен и осигурителния доход за периода 07.04.2015 г.–15.05.2018 г., когато е работил във Великобритания. Обосновал е тезата си за неправилно изчислен размер на обезщетението, с обстоятелството, че административният орган е следвало да съобрази това време, с 24–месечния период по чл. 54б, ал. 1 КСО.

Административният съд е намерил, че спор по фактите не е съществувал. Спорът е правен и касае приложението на цитираната разпоредба, досежно правилното определяне на размера на обезщетението за безработица, въз основа на осигурителния доход и период, съобразно предвиденото в чл. 54б, ал. 1 КСО и чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004.

Административен съд Благоевград е отхвърлил като неоснователна жалбата на Пандалиев, като е приел, че макар и да се зачита за осигурителен стаж периодът от време 07.04.2015 г.- 15.05.2018 г. положен при осигурителя във Великобритания - CAREY, няма основание да бъде изчислено дневно парично обезщетение за безработица в по-голям размер от определения с разпореждането. Този извод съдът приема, че е съобразен с изискванията на разпоредбата на чл. 62, § 1, във връзка с § 2 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004г. за координация на системите за социално осигуряване. Намира за правилно обстоятелството, че конкретният размер на обезщетението за безработица е определен само от дохода за периода при последната му работа - по последното прекратено трудово правоотношение с работодателя в Р. Б - “Ей Би Ди Ес Транс“ ООД.

Касае се за последна осигурена заетост на жалбоподателя преди упражняването на правото на парично обезщетение за безработица, която в случая е в Р. Б, а за съответния период няма спор, че лицето е подлежало на осигуряване по чл. 4, ал. 1 КСО.

Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователен е касационния довод за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон.

Правилни са изводите на съда за съответствие на оспорения административен акт с материалноправните разпоредби, регламентиращи обезщетението при безработица. Съобразено е, че касационният жалбоподател е бил осигурен във Великобритания за периода от 07.04.2015 г.- 15.05.2018 г., както и в България за периода 21.05.2018 г. до 31.05.2018 година. След прекратяване на трудовото му правоотношение с последния работодател “Ей Би Ди Ес Транс“ ООД, касационният жалбоподател е подал заявление за отпускане на обезщетение за безработица, както се посочи по-горе.

Относно зачитането на осигурителния стаж, придобит докато лицето е работило във Великобритания, е видно, че същият е бил зачетен от органа, във връзка с възникване правото му на парично обезщетение за безработица. Съгласно условието на чл. 54а, ал. 1 КСО (изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Следователно била е спазена разпоредбата на чл. 61 от Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно координация на системите за социална сигурност.

Съгласно разпоредбата на чл. 62, § 2 във вр. с § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в случаите, когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка, се отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство.

За придобиване на право на парично обезщетение за безработица разпоредбата на чл. 54а от КСО (националното законодателство) изисква лицето да е осигурявано за безработица най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Поради това и при спазване на чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и чл. 54а, ал. 2, т. 4 от КСО е извършено сумиране на периодите на осигуряване във Великобритания и Р.Б.З размерът на паричното обезщетение е определен, като е взет предвид осигурителният доход на лицето при последната му трудова заетост съгласно българското законодателство. В този смисъл е и съдебната практика, възприета в Решение №8501 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. №3363/2018 г., VI о., Решение №3667 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. №752/2017 г., VI о., Решение №3022 от 09.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10662/2017 г., VI о., Решение №1092 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. №8424/2016 г., VI о., Решение №13560 от 09.11.2017 г. на ВАС по адм. д. №8926/2016 г., VI о. и други.

Във връзка със съотношението между националното право - 54а, ал. 1 КСО и правото на ЕС - чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е видно, че посочената норма от регламента регулира правила за сумиране на периоди на осигуряване, без да засяга определянето на размера на паричното обезщетение за безработица.

Като е приел, че подадената жалба е неоснователна и я е отхвърлил, Административен съд Благоевград е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №326/18.02.2019 г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. дело № 716/2018 година. Решението не подлежи на обжалване.