Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Д.Д с ЕТ „Д.Д-Агро“, подадена чрез адв.. С, срещу решение № 148 от 10.04.2019 г. по адм. дело № 4/2019 г. по описа на Административен съд – Добрич и частна жалба от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Варна при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез юрк.. Д, срещу определение № 187 от 13.05.2019 г. по адм. дело № 4/2019 г. по описа на Административен съд – Добрич.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска решението да бъде отменено. Претендира разноски.

Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП“ - гр. В., е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 838.75 лв.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на определението. Счита, че материалният интерес по делото е в общ размер на 43 615.10 лв. (главница и лихви), а не както е приел съда – само в размер на 31 375.10 лв. – главницата. Съдът е следвало да присъди юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 1 838.75 лв., като към материалният интерес се включат и съответните лихви в размер на 12 240 лв. Иска определението да бъде отменено.

Ответникът – Д.Д, не е взел становище по частната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на частната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба и частната жалба, правилността на решението и определението, на релевираните основания и...