Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Е. Ремзи против решение № 42/27.11.2018 г., постановено по адм. дело № 452/2018 г. по описа на Административен съд – Русе. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради и което се иска отмяната му. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна – директор на ОП „Комунални дейности“ – Русе, чрез юрисконсулт Я.Д, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Прави искане за присъждане на разноски, съгласно чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ).

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. При постановяване на решението не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. По делото е доказано извършеното от касационния жалбоподател нарушение на Правилник за вътрешния ред в Общинския приют за безстопанствени животни.

Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Е. Ремзи против Заповед № 65 от 07.08.2018 г., издадена от директора на Общинско предприятие „Комунални дейности“ – Русе.

От фактическа страна по делото е установено, че със Заповед № 65/07.08.2018 г. Директорът но ОП „Комунални дейности“ – Русе на основание чл. 7 от Правилник за посещения на граждани и доброволци в отдел „Приют за безстопанствени животни“ при ОП „Комунални дейности“ – Русе е забранил за постоянно достъпа на жалбоподателя до двора и служебните помещения на отдел „Приют за безстопанствени животни“ към ОП „Комунални дейности“. Посочената заповед е мотивирана с неспазване на Правилник за посещения и проявено грубо отношение спрямо служители на приюта от страна на Е. Ремзи. По делото са приложени Протокол за предупреждение № 3393.Р-9868/11.06.2018 г. на Второ РУ при ОДМВР гр. Р., доклад вх. № 1042/13.06.2018 г. на Директора на ОП „Комунални дейности“ – Русе, доклад от ветеринарния лекар към приюта, както и две обяснения.

От така описаните документи е установено, че на 09.06.2018 г. е имало инцидент между Е. Ремзи и д-р. К – ветеринарният доктор към приюта. Посочено е, че между тях е възникнал спор поради това, че жалбоподателят при посещението си в приюта като доброволец отказал да се впише по установения ред в книгата за посещения и да обяви целта на посещението си, както и да спазва установените правила за поведение в приюта. Заради състоялия се скандал са били повикани и органи на полицията, с чието съдействие жалбоподателят и съпругата му са били изведени от територията на Приюта за безстопанствени животни.

Въз основа на така установеното, от правна страна е прието, че оспорената заповед е издадена от административен орган с материална компетентност, в надлежната писмена форма, с изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Прието е, че в оспорената заповед няма посочване на нарушените норми, но такива са изложени в доклада на директора на ОП „Комунални дейности“, въз основа на който е и издадена заповедта, което представлява излагане на мотиви в друг документ, което е допустимо.

Прието е за доказано, че Е. Ремзи не се е записал в книгата за посещения на датата, на която е възникнал конфликтът с ветеринарния доктор на приюта, като задължението за вписване е регламентирано в чл. 2, т. 7 от Правилник за вътрешния ред в Общинския приют за безстопанствени животни /Правилника/. Тази норма предвижда лицето, посетило приюта да посочи целта на посещението си, а такава жалбоподателят е отказал да посочи. Е. Ремзи е нарушил и чл. 3, т. 3 от Правилника, извеждайки сам куче от приюта, без животното да му е предадено от съответното лице по определения нормативен ред, което също така е и нарушение на чл. 4, т. 2 от Правилника – забрана за влизане в къщите и дворчетата на животните без присъствието на гледач.

Съдът е посочил, че съгласно чл. 7 от Правилник за посещения на граждани и доброволци заповед за ограничаване на достъпа на нарушител до приюта се издава след доклад на старшия служител на приюта, какъвто в случая е налице – докладът на директорът на ОП „Комунални дейности“, издаден въз основа на доклада от ветеринарния лекар д-р. К и на обясненията на още две лица. Съгласно посочената разпоредба се ограничава достъпа до приюта – временно или постоянно, на лице, което е извършило нарушения на същия правилник.

Въз основа на така посоченото, съдът приел, че жалбата на Е. Ремзи е неоснователна, поради и което я отхвърлил.

Решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Правилно административният съд е приел, че заповедта представлява индивидуален административен акт и подлежи на оспорване по реда на АПК. Директорът на ОП „Комунални дейности“ – Русе е лице, което изрично, по силата на закона, е носител на административни правомощия – чл. 44 от ЗЗЖ (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ) и чл. 109 от Наредба № 41 от 10.12.2008 г. за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни. Поради това че директорът е изрично овластен с административни правомощия, той е административен орган и издадената в изпълнение на тези негови правомощия заповед е индивидуален административен акт.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че Е. Ремзи е извършил на 09.06.2018 г. няколко нарушения, но няма данни по преписката тези нарушения да са системни или поне повторни. Не се оспорва обстоятелството, че Заповед № 65 от 07.08.2018 г. е издадена след спазване на процедурата по издаването й, от компетентния за това орган, но при издаването й органът е имал две възможности – да отстрани нарушителя от достъп до приюта временно или за постоянно. Не става ясно защо при налагане на ограничението, административният орган е наложил по-тежкото ограничение, а не временното ограничаване на достъпа до приюта. Видно от представените доказателства, касационният жалбоподатели е посещавал и преди нарушението приюта за животни и се е регистрирал в Дневника за посещения. След като за първи път е допуснал такова сериозно нарушение на вътрешния ред и на Правилник за посещения на граждани и доброволци, директорът е бил задължен да степенува санкцията и да издаде заповед за временно отстраняване на нарушителя от достъпа до приюта. Тази заповед ще даде възможност на наказаното лице да прецени и промени поведението си при посещения в приюта занапред.

Въз основа на изложеното, настоящият състав счита, че така издадената заповед не оправдава целта си, поради което решението на административния съд следва да бъде отменено, а Заповед № 65 от 07.08.2018 г. на Директора на ОП „Комунални дейности“ – Русе следва да бъде отменена. При така изяснената фактическа обстановка, Директорът на ОП „Комунални дейности“ – Русе има възможност да издаде заповед за временно ограничаване на достъпа на Е. Ремзи до двора и служебните помещения на отдел „Приют за безстопанствени животни“ към ОП „Комунални дейности“.

С оглед изхода на спора, разноски на ответната страна не се дължат. Такива следва да се присъдят в полза на Е. Ремзи, като съгласно Договор за правна защита и съдействие от 25.01.2019 г., същите са в размер на 300 лева.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 42/27.11.2018 г., постановено по адм. дело № 452/2018 г. по описа на Административен съд – Русе, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Заповед № 65 от 07.08.2018 г., издадена от Директора на Общинско предприятие „Комунални дейности“ – Русе.

ОСЪЖДА ОП „Комунални дейности“ с адрес гр. Р., ул. „Котовск“ № 4, да заплати на Е. Ремзи, ЕГН [ЕГН], разноски по делото в размер на 300 лв. /триста лева/. Решението е окончателно.