Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 2318/21.04.2020 на Софийския градски съд по гр. д. № 8907/2019, с което е потвърдено решение № 3101239/23.04.2019 по гр. д. № 10637/2018 на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 78.336, 00 лева на основание чл. 200 КТ.

Недоволна от решението е касаторката П. Г. Г., представлявана от адв. В. В. от ПАК, която го обжалва в срок като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за възможността доказването наличието на съпричиняване при проявена груба небрежност да бъде проведено със свидетелски показания и техническа експертиза; за задължението на съда да прецени показанията на разпитаните свидетели и тяхната евентуалната заинтересованост; както и по материалноправните въпроси за характера на отговорността на работодателя с оглед определяне на кръга на лицата, имащи право да претендират обезщетение за неимуществени вреди при смърт на техния наследодател; за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди според критерия справедливост по чл. 52 ЗЗД; за наличието на проява на груба небрежност от страна на работника при неспазване на правилата за безопасни и здравословни условия на труд, които (въпроси) са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като решението е очевидно неправилно.

Ответникът по жалбата „Балканремонт инженеринг“ ООД, София, представляван от адв. Б. Б. от САК, я оспорва като счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а по същество решението е правилно, поради което не следва да се допуска касационно обжалване. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че братът на ищцата е починал при трудова злополука. Той е работил по трудово правоотношение при ответника като „общ работник“, като са му възложени функции на „гумаджия“. От събраните по делото доказателства е установено, че процесната злополука, призната за трудова с разпореждане на НОИ, е настъпила при демонтиране и залепване на спукана гума на фадрома, като пострадалият е монтирал върху джанта и напомпвал гума на челен товарач, но без преди това да е поставено ограждащо приспособление, което да го предпази от удар. Съгласно заключението на СТЕ е прието, че технологичният ред при подготовка и сглобяване на колелото на процесния челен товарач не е спазен, като непочистването на ръждата и други нечистотии по джантата може да доведе и в процесния случай е довело до неправилното сглобяване на колелото, а при последното е възможно осигуряващият пружинен пръстен да не задържи, както е и станало в случая – подвижният джантов обръч и уплътнителният О-пръстен, които изскачат взривно напред по оста на колелото, ведно с осигуряващия пружинен пръстен, като често биват последвани и от гумата. Вещото лице е посочило, че в случая технологичният ред за напомпване на процесната гума не е спазен, а позицията на пострадалия при напомпване на гумата е била неправилна. От заключението се установява още, че причините за процесната трудова злополука са: неспазване от страна на пострадалия нa технологичния ред при подготовката и сглобяването на колелото на процесния челен товарач; неспазване от страна на пострадалия на технологичния ред при напомпване на гумата; неизползване от страна на пострадалия на защитно приспособление при напомпването; неправилната позиция на пострадалия при напомпването – пред джантата. В процесния РМЦ е имало предпазно приспособление, което се ползва при ремонт на гуми на челен товарач и ако това приспособление е било използвано, то процесната трудова злополука нямало да настъпи, т. е. имало е възможност инцидентът да бъде избегнат. От показанията на разпитаните свидетели въззивният съд е приел, че между ищцата и починалият й брат е съществувала дълбока емоционална и фактическа връзка, пострадалият е бил отдаден изцяло на сестра си и двете и деца, помагал им е, били са в много добри отношения, а ищцата е преживяла много тежко смъртта на брат си, била е съсипана и продължава да тъгува. Към датата на инцидента починалият е бил на 64 г., а сестра му на 62 г., която е негов единствен наследник. При определяне на размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД, съдът е взел предвид степента на родство, емоционалната близост, обстоятелството, че ищцата е останала завинаги лишена от близостта на своя брат, с когото са били свързани емоционално още от деца и с когото са си били взаимна опора, както и претърпените от загубата вреди, изразяващи се в мъка и страдания от загубата на своя най-близък човек, които са в пряка причинно – следствена връзка с процесната трудова злополука. Въззивният съд е приел, че обезщетение в размер на сумата от 40.000, 00 лв. справедливо ще обезщети ищцата, отчитайки поддържаната емоционална връзка, изградена при взаимно разбирателство и подкрепа, както и внезапната и неочаквана смърт, а като такава и съпроводена и с изживяване, различно от посрещане на смъртта на близък след негово продължително боледуване.

Доколкото от събраните по делото доказателства е установено, че процесната трудова злополука е настъпила при демонтиране и залепване на спукана гума на фадрома, като пострадалият е монтирал върху джанта и напомпвал гума на челен товарач, но без преди това да е поставено ограждащо приспособление, което да го предпази от удар, въззивният съд е приел, че ищецът сам се е поставил в опасност и е улеснил настъпването на процесните травматични увреждания. Опасността от изскачане напред по оста на колелото, ведно с осигуряващия пружинен пръстен, и от гумата, без спазване на технологичния ред, е могла да бъде предвидена и при най-елементарната положена грижа, тъй като тази опасност е от същия характер, както и при същите обичайни дейности в ежедневната работа на работника. С тези си действия в ищецът е нарушил и разпоредбите на т. 5 и т. 9 от представената и приета по делото Инструкция за безопасност № 2 – за безопасна работа при демонтаж, монтаж и напомпване на гуми на МПС, в които има записани относими към подобни дейности конкретни правила – почистване на гумите преди монтаж и демонтаж, и ползване на ограждащи приспособления за предпазване от удар при отскочил обръч от джантата при напомпване на гумите. От представените книга за ежедневен инструктаж и извадка за проведен периодичен инструктаж се установява, че на пострадалия са проведени и инструктаж по описаната Инструкция № 2, както и периодичен такъв. Наличието на такова предпазно приспособление се установява от показанията на свидетел, но дори и да се приеме, че не е било налично, пострадалият е предприел напомпване на гумата след приключване на работния ден, без помощта на друг работник и след разпореждане на прекия ръководител ремонтът да продължи в следващия работен ден. Непоставянето на въпросното приспособление не е единствената причина за процесната трудова злополука, а са налице и други нарушения на технологичния ред от страна пострадалия, поради което е прието, че е допринесъл за настъпването й съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя следва да бъде намалена с 20 % съгласно степента на съпричиняване от страна на пострадалото лице, т. е. дължимото обезщетение възлиза в размер на 32.000 лева. По делото е установено обстоятелството, че на ищцата е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 41.664, 00 лева по застраховка „Трудова злополука“, а съгласно чл. 200, ал. 4 КТ дължимото обезщетение се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите, поради което предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.

Касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Повдигнатите въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въззивният съд е съобразил установената практика, че въззивният съд е длъжен в мотивите на решението си да обсъди всички доказателства и възражения на страните относно правно релевантните факти, като посочи кои намира за установени и кои за недоказани. Съпричиняването при трудова злополука може да се докаже с всички допустими доказателствени средства – експертиза, писмени и гласни доказателства. Когато правнорелевантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти (присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантите, узнали са правнорелевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др.), както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Съдът обсъжда също и всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото (вж. решение № 802/23.02.2011 на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 1783/2009). Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Това може да се отнася за всички факти или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези показания и в каква степен. Като преценява данните за заинтересованост на свидетелите, съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си, а свидетел, за когото няма данни за заинтересованост е възприел някои или всички факти погрешно, не е способен да ги възпроизведе в показанията си или ги възпроизвежда недобросъвестно (вж. решение № 800 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 776/2009 г., IV г. о.).

Отговорността на работодателя за вреди от трудова злополука е обективна. Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ за обезщетение на пострадал от трудова злополука, макар и да произтича от договор, по естеството си е деликтна, поради което правилата за деликтите са приложими към тази отговорност. обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на починалия. Изхождайки от предпоставката, че неимуществените вреди са неизмерими в пари, а увредените лица са в различни отношения с пострадалия, Пленумът на Върховния съд на Р. Б е приел ограничителни критерии за определяне на лицата, имащи право на обезщетение. Така съгласно т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на Върховния съд на Р. Б, при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане, кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга. С Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленум на Върховния съд на Р. Б, т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. е допълнена в следния смисъл: имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак. С Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., което има задължителен характер, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В тази връзка претенцията по чл. 200, ал. 1 КТ не се основава на наследствени права, съгласно правилата за наследяване по ЗН (ЗАКОН ЗА НАСЛЕДСТВОТО), а на лично претърпени неимуществени вреди от смъртта на пострадал при трудова злополука, а както вече бе посочено в т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на Върховния съд на Р. Б, при смърт на пострадалия при непозволено увреждане, каквото безспорно е трудовата злополука, кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост, без оглед наследствените им права, а лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, от което съжителство е родено и дете, като най-близък негов родственик има право на обезщетение за преживените морални страдания от смъртта му (решение № 115/15.11.2018 на ВКС по гр. д. № 4455/2017).

Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика на ВКС, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства.

При трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Съзнаваната небрежност (самонадеяността) в наказателното право и грубата небрежност в гражданското право са несъотносими. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Всяко съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Неспазването на правилата за безопасност е нарушение на трудовата дисциплина, като в зависимост от вида на нарушените правила нарушението може да бъде толкова тежко, че да обоснове дисциплинарно уволнение, но груба небрежност е налице и когато неспазването на правилата за безопасност не е най-тежкото нарушение на трудовата дисциплина, тъй като и съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени (степен на съпричиняване). Степента се определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които представляват и критериите за намаляване на обезщетението. Грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения. Поради това, колкото повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в обезщетяването й. Когато пострадалият е съпричинил увреждането си поради проявена груба небрежност, с това той е прекъснал причинната връзка между обстоятелствата, за които работодателят отговаря и настъпилата вреда. Работодателят дължи обезщетение само за тези вреди, които са в причинна връзка с обстоятелствата, за които той отговаря, затова в такъв случай размерът на дължимото от него обезщетение се определя в съответния на съпричиняването процент от настъпилата вреда – ако признатото съпричиняване от пострадалия е напр. 25%, работодателят отговаря за 75% от вредата.

Не е налице и основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. При служебната проверка за произнасянето на въззивния съд по правни въпроси, обуславящи валидността на въззивното решение и на неговата допустимост в обжалвана част, такива не може да бъдат изведени служебно нито от изложението, нито от оплакванията в касационната жалба, нито от съдържанието на въззивното решение.

При този изход на делото на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените за касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2318/21.04.2020 на Софийския градски съд по гр. д. № 8907/2019.

ОСЪЖДА П. Г. Г. от [населено място], да заплати на „Б. И. ООД, София сумата 2.300 лева разноски по делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.