О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 62

гр. София, 22.02.2021 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 16 февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. Р. Ч:ЗОЯ АТАНАСОВА

ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия З.А

ч. гр. дело № 39 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от Н. Г. Р. и Д. А. Р., чрез адв. К. М. срещу определение № 318/09.11.2020 г. по гр. дело № 2286/2020 г. на ВКС, III г. о., с което не е допусната до разглеждане молба на Н. Г. Р. и Д. А. Р. за отмяна на влязло в сила решение № 1195/20.12.2019 г., както и на решение № 129//11.02.2020 г. по гр. дело № 1503/2019 г. на Варненския окръжен съд. Поддържаното основание за неправилност на определението е незаконосъобразност. Според жалбоподателите първоинстанционното дело е инициирано срещу задължителен по чл. 2 ЗУЕС договор, който инвеститор на сграда на [улица] [населено място], обл.В. налага за сключване като задължителен за купувачите на ап./№/ и на купувачите на другите апартаменти в тази сграда.Сочи, че Районен съд [населено място] установил липса на затворен [жк], но не установил недопустимостта на тези задължителни с основание чл. 2 ЗУЕС договори, че и ВРС и ВОС възприели тезата на процесуалния представител на ответното дружество, че това са доброволни договори освен за поддръжка на общи части и на индивидуални услуги, предоставяни, чрез обекти-индивидуална собственост на ответника. В жалбата се поддържа, че е необходимо доказателство, че твърденията на процесуалните представители и, че тезите на съда на двете инстанционни решения за доброволния характер на договора нямат нищо общо с...