Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „168 часа“ЕООД, както и по касационна жалба на М. Д. К. срещу решение №682 от 13.04.2020г по в. гр. дело № 3163/2019г. на Софийски апелативен съд, като се обжалват различни негови части.

Потвърдено е решение №1868/24.03.2019г на Софийски градски съд, приел иска на М. Д. К. с правно основание по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди от негативна журналистическа публикация във вестник „24 часа“със заглавие „Хващат крадла на документи в съда“ В публикацията ищата е била поименно посочена като извършител на престъпление, което не е извършила - както е установено с влязла в сила присъда, като освен невярното твърдение са използвани и унизителни изрази и внушения Искът е приет за за частично основателен, като е присъдено обезщетение от 7000 лева съгласно чл. 52 ЗЗД за причинените неимуществени вреди.Касаторката К. счита обезщетението за занижено с оплаквания за необоснованост.

Касаторът „168 часа“ЕООД оспорва пред настоящата инстанция вменената му отговорност, тъй като авторът на статията е ползвал данни от информационен бюлетин на МВР и друга официална информация. За изнесеното е получено потвърждение от независими източници и за отговорността на издателя не е съществено дали твърдението е вярно с оглед последвала оправдателна присъда, касае се за оповестена информация в обществена полза. Думата „крадла“ в заглавието е следвало да се разглежда като оценка.

На свой ред Софийски апелативен съд е приел, че са налице елементите от сложния фактически състав на непозволеното увреждане съгласно чл. 49, във вр. чл. 45 ЗЗД, като в случая източник на увреждането са обидни твърдения, съдържащи се в процесната статия.Установено е, че поднесените факти са се съдържали в разпространен от МВР бюлетин от 23.02.2012г и те са позорящи.В бюлетина името на лицето, уличено в престъпление е било с инициали, докато в статията то е посочено. Съществен е и начинът, по който твърденията са поднесени на читателите и общото внушение, което създават. Статията е със заглавие „Хващат крадла на документи“, разположено над съдържанието й с големи и удебелени в черно букви; ищцата е посочена с двете си имена, възраст и от кой град е, което не буди никакво съмнение относно нейната самоличност. Тя се е ползвала с добро име в обществото, Освен данните от информационния бюлетин на МВР, статията съдържа и допълнителна информация, че извършеното е установено след проверка на записите от камерите на съда, както и че ищцата има заведени около 17 дела без конкретизация от какво естество са те и каква връзка има между тези дела и взетите документи. Същевременно в заглавието ищцата е окачествена като „крадла“. Употребата на тази дума не е оценка или мнение, а твърдение за определен факт и чрез вписването й се влага смисъл, че е лице, извършило престъпление с пояснение в съдържанието на статията с кои действия то е осъществено. Презумпцията за невинност до установяване на противното с влязла в сила присъда, прогласена в чл. 31, ал. 1 КРБ и НПК, следва да се зачита от всеки, независимо дали е физическо лице, медия или орган на държавна власт.Надлежното упражняване свободата на словото чрез разпространяване на информация, касаеща извършено деяние, което от морална и законова гледна точка би се приело за укоримо или неправомерно, предполага въздържане от квалификации спрямо лицето, за което се отнася, преди произнасяне от съда с влязъл в сила съдебен акт.Като е препратил към тези мотиви на първоинстанционния съд, въззивният съд е добавил свои, свързани с изяснените във въззивното производство обстоятелства. След проведено наказателно производство съд е постановил, че ищцата е невинна по обвинение в състава на престъплението по чл. 319, ал. 1, пр. 2 НК, което обвиняемата не е осъществила нито от обективна, нито от субективна страна.Основните различия между съдържанието на бюлетина и статията е, че при публикацията са посочени имената на лицето и се дава информация за механизма на изнасяне на документите като кражба. В полицейската сводка са посочени само инициали. Противоправното поведение на ответната медия се изразява в приписване на ищцата на престъпление, чрез окачествяването й като „крадла“ в заглавието на статията. Това създава образ на човек, нарушил закона и е сериозно несъобразяване с презумпцията за невиновност до доказване на противното с влязла в сила присъда, прогласена в чл. 31, ал. 1 КРБ и НПК, задължителна и за медиите. Въздействието се засилва и със споменаването в края на статията на факта, че същата има заведени 17 дела, което като факт няма връзка с по-горе изнесеното за конкретния случай, но допълва внушението за негативен образ в контекста на изнесеното.

В изложение към касационната жалба на касатора „168 часа“ЕООД се формулират две групи въпроси. За първата група въпроси се сочи чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК Изводите за оттоворността на ответника като издател на печатно издание се оспорва чрез въпросите: трябва ли са се установи, че лицата на които е възложена работата са извършили деликт и виновно ли е поведението на лицата изготвили станията, когато информацията е служебна, изнесена въз основа на три официални източника; за прекия характер на вредите от статията като отразяваща процесите, когато вредите се търпят по време на наказателно производство ; дали размерът на обезщетението се определя по критерии, приложими по ЗОДОВ. Потиворечието, изтъквано по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК е с ППВС№7/1958г и съдебната практика на ВКС, тъй като информацията била вярна /като отражение на официалната/. Според касатора приетото от въззивния съд противоречи на реш.№85/2012г по гр. д №1486/2011г на 4-то г. о на ВКС, реш. №12/2013г по гр. д№449/2012 на 3-то г. о на ВКС и др. по въпроса за правното значие на добросъвестността на журналиста при проверката на фактите в тези случаи. По следващия въпрос - за вредните последици по време на наказателно производство, които не могат да бъдат пряка последица от статия, се твърди противоречие с реш. №33/2010г по гр. д № 288/2020 на ВКС, Обвиняемите лица имат занижен интерес от защита на лични данни в сравнение с друите глаждани, когато общественият интерес надхвърля личния /реш. № 7/2006г КСРБ/ По последния въпрос се сочи противоречие с реш. № 73/2015г на 4-то г. о на ВКС,тъй като съдът следва да съобрази социално икономическите условия.

Основание по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК се изтъква по въпросите: официална и служебна ли е оповестената от МВР, прокуратурата, съда информация съгласно ЗДОИ. Кой прави преценка на основание Регламент ЕС679/2016г за това, че обществения интерес е над личния ; журналистът има ли право да оповестява официално оповестена служебна информация; презумпцията в чл. 31, ал. 3 Конституция и чл. 16 НПК ограничават ли действието на Регламента за оповестяване лични данни за обвиняеми лица.

Защитата изтъква и очевидна неправилност на решението по чл. 280, ал. 2ГПК в обжалваната част заради приетото от въззивния съд, че е от значение начинът по който са поднесени фактите. Направени са изводи от показания на свидетел, а не от съдържанието на статията и Неправилно поведението на издателството е прието за противопрвано, а не на неговите служители. Изтъква се, че „крадла“ е свободна форма на изразяване.

Към касационната жалба на М. Д. К. е приложено изложение, в което не са формулирани правни въпроси Цитирани са единствено текстовете на чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК, на чл. 280, ал. 2 ГПК - „очевидна неправилност „ – частиична, както и текста на чл. 281, т. 3 ГПК.Ока на посочените основания за допускане до касационно обжалване не е изтъкната,

Постъпил е отговор от„168 часа“ЕООД, с който се оспорва допустимостта до касационно разглеждане на жалбата на ищцата и се оспорва нейната основателност по същество.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете касационни жалби.

По жалбата на „168 часа“ЕООД касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, като съображенията са следните:

Първият въпрос в изложението изразява разбирането, че основанието за отговорността на ответника е във фунционална връзка с отговорността на автора на статия като извършител на деликт, което е произтичащо от закона и безпротиворечиво установено в практиката на ВКС положение при обективната отговорност по чл. 49 ЗЗД. Твърди се, че въззивният съд е приел обратното, което не кореспондира със съдържанието на решението и неговите мотиви, Не е налице основание по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК. В установената практика на ВКС е изяснено, че отговорност за вреди от лично поведение се носи тогава, когато това поведение е противоправно, виновно и когато във връзка с него са произлезли вредите, чието обезщетяване се претендира. Отговорност за вреди от чуждо поведение, когато те са настъпили при и по повод извършване на определена работа носи и този, който е възложил работата. Не е налице противоречие на въззивното решение с ППВС№7/1958г, а в ППВС№9/1966г, където е разяснено в кои случаи не възниква отговорност по чл. 49 ЗЗД.При упражняване на правото да се изказва мнение и разпространява информация от журналисти, фигурата на възложителя по смисъла на чл. 49 ЗЗД съдебната практика съзира в лицето на издателите (реш.№62/2012г по гр. д №1376/2011г. на ІVг. о на ВКС,реш.№147/2011г по гр. д.№1640/2010г на ІV г. о на ВКС, реш. №199/2017г. по гр. д №5549/2016г на ІІІ г. о на ВКС и др.)

Неясно формулиран и без съдържателна обосновка за значението, което отговорът би имал за изхода на делото, е четвъртият по реда на изложението въпрос, в първата му част:над репарационния характер стои ли ефекта на морално овъзмездяване на пострадалата.Въпросът дали размера на обезщетението може да се определя по критериите за справедливост, приложими при отговорността по ЗОДОВ, също не отговаря на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК за формулиране на правен въпрос, обусловил решаващи изводи на въззивния съд и произнесен в решаваща за изхода на делото насока. Не е изтъкнато и остава непонятно защо защитата счита, че съпоставката с обезщетения, присъждани по ЗОДОВ е решаващо произнесен от въззивния съд правен въпрос и отговорът му ще обуслови извод за нарушен критерий при справедливо по размер обезщетение.Неимуществени вреди при непозволено увреждане, включително при наличие на производна от него обективна отговорност, независимо от кой закон е изведено основанието за нея, се обезщетяват по критерия на чл. 52 ЗЗД Критерият е изяснен в практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил.

По формулирани въпроси не е налице основание по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК. Въззивият съд не е постановил решението си в противоречие с формирана практика на ВКС относно предпоставките за отговорст на ответника в случай като настоящия. Претендираното обезщетение е на основание чл. 49 ЗЗД, вр чл. 45 ЗЗД и са обсъдени, съответно приети за установени елементите на деликтната отговорност, но в спецификата на отговорност за вреди от негативна журналистическа публикация в печатно издание съдържаща твърдения с позорящ характер, предвид стълкновението между конституционно гарантираните права. Когато статия или друг журналистически материал е насочен към информиране на обществото относно извършено престъпление, може да се касае се за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията, когато разпространенана информация за позорящи факти се окаже невярна, същевременно е засегнала защитаваните с иска права и конституционно защитени ценности отвъд границата на необходимото в едно демократично общество, При търсенето на отговорност за вреди в тези случаи са от значение и редица условности, с които въззивният съд решаващо се е съобразил, докато защитата на касатора ги игнорира при поставянето на въпросите в изложението, Когато фактът е верен, разпространението му чрез печатно издание не е противоправно, а когато не е верен, от значение за търсената от издателя отговорност за вреди са и други обстоятелства, изяснени в практиката на ВКС (реш.№484/2010 по гр. д № 1438/2009 ІІІ г. о, реш. №62/2012 по гр. д №1376/11 ІV г. о, реш. по гр. д.№92/2009г ІІІ г. о реш. № 85/2012 по гр. д№1486/2011 ІV г. о и др),както и в практиката на ЕСПЧ (Yordanova and Toshev v. Bulgaria, Bozhkov v. Bulgaria, Handyside v. the United Kingdom, Perna v. Italy, Pedersen and Baadsgaard v. Denmark, Fressoz and Roire v. France, De Haes and Gijsels v. Belgium, Thorgeir Thorgeirson v. Iceland, Leander v. Sweden, и др.) От една страна отразените факти и обстоятелства трябва да се разглеждат така, както са изглеждали към момента на настъпването им, а не от дистанцията на времето. От друга страна комуникационните права не трябва да се използват, за да се увреди доброто име на другиго. Последното е установимо и влече отговорност за вреди в случай, че на база информационна справка/бюлетин на МВР за разкрито престъпление, в който информационен източник името на уличения извършител не се обявява /вкл. няма данни какво обвинение е повдигнато и за какво престъпление/, авторът на статията идентифицира уличеното лице и го посочи в публикацията, по този начин свърже името му с позорящи факти съставляващи извършване на престъпление, без накърняването на гаранциите на личността в чл. 31, ал. 1 от Конституцията на РБ /както и чл. 6 § 2 от Конвенцията /да са оправдани с обществен интерес от разгласяване, като същевременно са нарушени и правилата на професионалната журналистичаска етика при отразяване на информация с подобно естество.

Като ответник в производството настоящият касатор не е изтъквал обстоятелства, с които да обори презумпцията за виновно поведение на автора на статията, ако евентуално не се приемат възраженията, че други елементи на деликтния състав не се установяват. Не е провеждал и подобно доказване. Като въззивен жалбоподател не е изтъквал доводи, свързани с вината, поради това и въззивният съд не е изложил съображения в тази насока и не е намерил за необходимо да обсъжда ангажираните от насрещната страна доказателства за установяване именно на на виновно поведение - неспазване на добрата журналистическа практика и професионалната етика в случая. Ето защо противоречие с реш. №85/2012г по гр. д № 1486/2011г на 4-то г. о на ВКС и реш. № 12/2013г по гр. д №449/2012г на ВКС, разглеждащи правното значение на добросъвестната журналистическа проверка като изключваща вината, не се обосновава. Съдилищата са констатирали само известна идентиичност на отразените факти между бюлетина на МВР от 23.02.2012г и статията със заглавие „Хващат крадла да документи“, като съществената разлика е именно в посочената самоличност на ищцата – без в хода на делото ответникът да е изтъкнал, обосновал и доказал някаква обществена необходимост от това, което заедно с негативното внушение, че ищцата има заведени 17 дела и окачествявянето й като „крадла“,е обусловило решаващите изводи на съда във връзка със съдържанието на статията.

Като е разгласил обстоятелство, което държавните разследващи органи са длъжни да не разгласяват, без да бил воден от цели, които да оправдават посочването на личността, при това по един унизителен за достойнството начин, издателят оспорва вмемената му заради автора на статията отговрост за вреди с поставяне на въпроси, с които цели да избегне налагащи се от фактите по делото изводи. Така въпросът за отговорност при журналистичеса публикация, която според условието на въпроса единствено „отразява“ вярна служебна информация от официален източник/МВР, Съд, Прокуратура/ се поставя некоректно, без връзка с констатациите и изводите на въззивния съд по фактите, съответно не е отговорено на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК,

При следващата група въпроси и посочено в изложението основание по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК,също не е изпълнено изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК за конкретност. Формулираните въпроси имат абстрактен характер и отговорът им в насока, че с известни допълнителни пояснения оповестената в бюлетин на МВР информация може да се окачестви и като „официална“ и „служебна“ за представителите на пресата и за целите на настоящия процес, както и несъмнено положителният отговор на въпроса, че журналист има право да оповестява „официално оповестена служебна информация“ без да е безусловно отговорен за нейната истинност, няма да промени решаващите изводи на съда при конкретните обстоятелства.

Последните два въпроса от изложението не изразяват правна теза, нито е обосновано значението им за решението по делото във връзка с приложното поле на Регламент ЕС679/2016г и значението му за обработката на лични данни. Въззивният съд не е вменил отговорност на ответника за това, че са нарушени права при обработката на лични данни и не е третирал ответника като администратор на лични данни по смисъла на регламента.От цитирания Регламент ЕС679/2016г не могат да се изведат съображения относими към защитните тези на ответника в настоящия процес.

По жалбата на М. Д. К. не следва да се допуска касационно обжалване, предвид следното:

При действащия съдопроизводствен ред допускането на касационното обжалване е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване следва да е обусловило крайния резултат, както бе указано в т. 1 на ТР № 1 от 19. ІІ. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК.

Основанието на чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК се цитира без обосновка в изложението и без да се изтъкне и формулира правен въпрос. Непосочването на правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване.

Не е налице и предпоставка по чл. 280, ал. 2 ГПК поради очевидна неправилност на решението, основание изтъквано и от двамата жалбоподатели.

Разноски не се присъждат

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение №2513 от 08.04-2019г по в. гр. дело № 9256/2018г. на Софийски градски съд

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: