Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на ТД“АЛМИ АРТ“ЕООД, гр. София, чрез адв. Г.П. – АК-В., против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 169 от 16.01.2020 г., по в. т.д.№ 3806 / 2019 г., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Врачанския окръжен съд № 2 от 07.01.2019 г., поправено с решение № 93 от 07.06.2019 г. и изменено с решение № 22 от 13.02.2019 г., всички по т. д.№ 47/2017 г., е уважен предявения от „Ш. Н. Л“, рег. в Р. С, рег. н 157192, със седалище и адрес на управление С. В. Х, ет. 2, офис 1, [улица]В.,М. С отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ срещу касатора, като ответник и „ДАНС ЕНЕРЖИ“ ЕООД(н), като е прието за установено, че не съществува вземането на “АЛМИ АРТ“ ЕООД, което е прието по реда на чл. 688, ал. 1 ТЗ и обявено в търговския регистър по партидата на длъжника в размер на 9 271 500 лв., произтичащо от неустойка по чл. 11 от рамково споразумение за покупко - продажба на електрическа енергия по свободно договорени цени от 19.02.2016 г., претендирана за неизпълнението по договор № 1 от 23.02.2016 г., към споразумението от 19.02.2016 г.,което му е цедирано с договор за цесия от 16.09.2016 г. и в тежест на касатора са възложени деловодните разноски по делото, възлизащи общо за двете инстанции на 139 572.50 лв., от които 139 072.50 лв. д. т..

С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че като съд по съществото на спора е длъжен да следи служебно дали неустоечната клауза, договорена с Рамково споразумение за покупко - продажба на електрическа енергия по свободно договорени цени от 19.02.2016 г., е действителна по см. на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Застъпва тезата, че възприетото от въззивната инстанция разрешение е изведено без задълбочен и систематичен анализ както на отделните договорни клаузи, така и за вида на конкретната уговорена неустойка, като по този начин се е отклонила от задължителните постановки в ТР № 1/15. 06. 2010 г., по т. д.№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, според които автономията на волята на страните е ограничена до това, че съдържанието на договора да не може да противоречи на добрите нрави, но условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, но преценката за нищожност се прави за всеки отделен случай, към момента на сключване на договора и могат да бъдат използвани примерно изброени критерии, сред които вида на уговорената неустойка ( компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнението – съществено или незначителна част от него и мн. др..

Счита, че правните изводи на съда касаещи недействителността на процесната неустойка са в противоречие и с даденото разрешение в казуалната практика на ВКС –решение № 368 от 18.06.2019 г., по т. д.№ 2729/2017 г., на ІІ т. о. на ВКС, което е в смисъл, че когато неустойката е за пълно неизпълнение и е обусловила разваляне на договорната връзка, тя има компенсаторен характер и тази й характеристика е от особено значение при преценка приложимостта на общото законово правило на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Според изложените в касационната жалба оплаквания, въззивният съд не е съобразил в тази вр. и не е обсъдил както качеството на страните по спора на търговци, осъществяващи дейност по търговия с електрическа енергия на свободния пазар, така и спецификата на тази дейност, която рефлектираща върху конкретната договорна обвързаност предполага съобразяване на разглежданата сделка с обичая в търговската практика, нито е подложил на тълкуване общата недвусмислена воля на съконтрахентите при сключване на същата.

В депозирано към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното право, свързани с приложението на чл. 20 ЗЗД, на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и с обхвата на дължимата от съда проверка относно валидността на неустоечната клауза:1.)“Длъжен ли е съдът при тълкуване на договорна клауза, да се съобразява с изявената воля на страните и да не подменя нейното съдържание?“;2.)“ Преценката за съответствие на вида и размера на неустойката с оглед поетото договорно задължение, следва ли да се преценява задълбочено и аргументирано с оглед спецификата на договора за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора и какво обхваща тази преценка: следва ли съдът да посочи въз основа на какви конкретни обективни критерии извършва преценката, или формалното посочване на несъответствието й с придадените от законодателя функции, е основание за прогласяването й за нищожна?“;3.)“Длъжен ли е съдът, когато се произнася по валидността на неустойката, уговорена между търговци, с оглед съответствието на същата с добрите нрави и основаните й функции, предвид указанията дадени с ТР № 1/15.06.2010 г., по т. д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС,да квалифицира вида на неустойката и нейната функция, като обстоятелство, което има значение за преценката относно действителността й, с оглед правилото на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД?“; 4.) „Нищожна ли е неустойка, уговорена между търговци по договор за продажба на ел. енергия по свободно договорени цени, когато тя е уговорена за пълно неизпълнение и има компенсаторен характер?“; 5.)“ При въведено възражение за нищожност на клаузата за неустойка, съдът служебно ли следва да се произнесе по нейната валидност или следва да съблюдава доказателствената тежест по чл. 154 ГПК и изпълнението на тежестта за доказване на нищожността от страната, за която правните последици от прогласяване на нищожността са изгодни?“; 6.)“Нищожна ли е, като противоречаща на добрите нрави неустойка, уговорена между търговци, когато нейният размер е равен на цената на неизпълнението по договора?“;„Нищожна ли ще е такава неустойка, ако е налице пълно неизпълнение?“;7.)„При преценка за противоречие на договорната клауза за неустойка между търговци с добрите нрави, намира ли място съблюдаването на обичая в практиката относно специфичните по вид търговски отношения - търговия на електрическа енергия на свободния пазар?“.

За илюстрация на твърдяното противоречие с практиката на ВКС е цитирана казуална практика, формирана от решения по чл. 290 ГПК: № 81 / 07.07.2009 г., по т. д.№ 761/2008 г. на І т. о.; № 167 от 26.01.12 г., по т. д.№ 666/2010 г. на І т. о.; № 129 от 12.07.2013 г., по т. д.№ 558/12 г. на ІІ т. о.; № 215 от 21.03.2018 г., по т. д.№ 2233/2016 г. на ІІ т. о.; № 368 от 18.06.2019 г., по т. д.№ 2729/2017 г. на ІІ т. о.; №127 от 20.12.16 г., по т. д. № 1907/2015 г. на ІІ т. о.; №235 от 15.04.2010 г., по гр. д.№ 673 / 09 г. на І г. о.; № 158 от 20.09.2013 г., по т. д.№ 679/2012 г. на ІІ т. о. и № 288 / 14. 07.2011г., по гр. д.№ 771/2010 г. на ІVг. о.

Насрещната по касационната жалба страна в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК възразява по искането за допускане на касационно обжалване, като излага подробни правни доводи за отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. При условията на евентуалност оспорва и въведените касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, като неоснователни.

Синдикът на “ ДАНС ЕНЕРЖИ“ЕООД(н) –С. Е. Б., при участието на който е поставено обжалваното въззивно решение, не заявява становище по касационната жалба.

Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС,като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288ГПК,намира:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл. 280, ал. 3 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд, въз основа на съвкупната преценка на ангажирания доказателствен материал, е приел за доказана активната легитимация на ищеца и допустимостта на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ. Констатирал е, че на 09.03.17 г. в търговския регистър по партидата на длъжника “ДАНС ЕНЕРЖИ“ ЕООД (н), по отношение на който търговец безспорно е открито производство по несъстоятелност, е обявен първи допълнителен списък на предявените и приети вземания. Установил е, че със същия е прието и предявеното с молба от 17. 02. 2016 г. вземане на “АЛМИ АРТ“ ЕООД в размер на сумата 9 271 500 лева, произтичащо от неустойка по договор № 1 от 23.02.2016 г. към Рамково споразумение за покупко - продажба на електрическа енергия по свободно договорени цени от 19.02.2016 г., както и че в срока по чл. 690 ТЗ търговско дружество „Ш. Н. Л“, рег. в Р. С, като кредитор на дружеството в производство по несъстоятелност, е възразил срещу приемането на това вземане и възражението, по съображения, че в производството по чл. 690 ТЗ не е налице процесуална възможност за произнасяне по привидността на оспорен договор и нищожността на конкретни договорни клаузи, е оставено без уважение с определение на съда по несъстоятелността № 203 от 03.05.2017 г., по т. д.№ 110/2016 г., с което е одобрен и списъка по чл. 688 ТЗ - надлежно вписан на 04.05.2017 г..

Съобразявайки посоченото основание за възникване на оспореното от ищеца вземане в хода на производството по включеното му в списъка на приетите вземания и заявените индивидуализиращи го признаци решаващият състав на Софийски апелативен съд е счел за установено от фактическа страна, че в качеството си на цесионер по договор за цесия от 16.09.2016 г. с цедента „ЕНЕРГОВИА“ ЕООД ответното търговско дружество - “АЛМИ АРТ“ ЕООД, е придобило вземане, произтичащо от неустойка, договорена с чл. 11 от Рамково споразумение за покупко - продажба на електрическа енергия по свободно договорени цени от 19.02.2016 г. и договор № 1 от 23. 02. 16 г. към същото, сключени между “ДАНС ЕНЕРЖИ“ ЕООД(н), като продавач и „ЕНЕРГОВИА“ЕООД, като купувач. По силата на процесния договор, в който е обективирано и общото съгласие на съконтрахентите – регистрирани търговци на електрическа енергия, лицензирани от ДКЕВР, с клаузите на постигнатото рамково споразумение - да уредят бъдещи сделки помежду си във вр. със закупуване, продажба, доставка и приемане на електрическа енергия, чрез сключване на отделни договори към него, търговецът “ДАНС ЕНЕРЖИ“ ЕООД(н) се е задължил, като продавач, да продаде на купувача „ЕНЕРГОВИА“ ЕООД електрическа енергия с общо количество от 132 450 MWh и при фиксирана цена от 70/ MWh без ДДС, като общата цена по договора е 9 271 500 лв./ MWh без ДДС.

Позовавайки се на липсата на направено в хода на делото оспорване автентичността на посочените частни диспозитивни документи и формалната им доказателствена сила, указана в чл. 180 ГПК, отпадаща само при успешно оборване истиността им, Софийски апелативен съд е преценил като неоснователно въведеното с исковата молба възражение относно достоверността на отразената в съдържанието им дата, т. е., че са съставени в значително по - късен момент и за нуждите на производството по несъстоятелност. Изложените съображенията са основани както на качеството на „Ш. Н. Л“, рег. в Р. С и трайно непротиворечивата каузална практика на ВКС по приложението на чл. 181 ГПК относно трето лице по см. сочената разпоредба, обективирана решение № 235 от 04. 06. 2010 г., по гр. д.№ 176/2010 г. на ІІ г. о., така и на липсата на ангажирани по делото доказателства за твърдяното от ищеца антидатиране, доказателствената тежест за които е на последния. Поради отсъствие на проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца, комуто, по силата на чл. 154, ал. 1 ГПК е възложена доказателствената тежест, решаващият състав на въззивната инстанция е отхвърлил като неоснователни и въведените с исковата молба основания за нищожност на рамково споразумение за покупко - продажба на електрическа енергия от 19. 02. 2016 г. и договор № 1/ 12. 02.2016 г. към него - като привидно сключени между страните по делото и с противна на закона цел. По отношение на първото е изложил мотиви, че сам по себе си фактът - единствено доказан в тази вр. в процеса, че физическите лица-Д. К. и Т. А., като представители на ЮЛ – страни по оспорваните сделки, безспорно са били и съдружници по едно и също време в “ДАНС ЕНЕРЖИ“ ЕООД(н) и в „ХИДРОСПОТ“ ООД не прави същите симулативни по см. на чл. 26, ал. 2 ЗЗД - съконтрахентите да са целели скриване на действителната си воля. Посочено е още, че от съдържанието на договорните клаузи, материализирани в отделните процесни сделки, очертаният с тях интерес за съконтрахентите и разписаните очаквани правни последици, не следва извод, че същите само привидно обвързват страните и при данните по делото тези съглашения са относими към интересите на други правни субекти, с единствено изводимата от тях, противна на закона, цел –увреждане кредиторите на несъстоятелността на “ДАНС ЕНЕРЖИ“ ЕООД(н).

При преценка основателността на въведеното с исковата молба твърдение за несъществуване на претендираното вземане за неустойка, основаващо се на чл. 11.2 от Рамково споразумение за покупко - продажба на електрическа енергия по свободно договорени цени от 19.02.2016 г. и неизпълнение на договорните задължения на продавача по договор № 1 от 23. 02. 16 г. към същото и обосновано с нищожност на неустоечната клауза, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, Софийски апелативен съд, след анализ на съдържанието на неустоечната клауза, на конкретните уговорени права и задължения на страните и при съобразяване на дефинитивно определеното от съконтрахентите съдържание на понятието “недоставени количества“, употребено във вр. с длъжниковото неизпълнение (пълно или частично), е мотивирал краен правен извод, че според начина на формиране размера й - сбор от евентуалните реални вреди за купувача + цялата договорена продажна цена по договора, възлизаща на 9 271 500 лв., така уговорената неустойка излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и като водеща до неоснователно обогатяване на една от страните по сделката противоречи на добрите нрави. Явява се нищожна и не следва да се прилага.

Изложени са съображения, че доколкото освен реалните бъдещи вреди, които купувачът евентуално би понесъл в резултат на неизпълнението на продавача (пълно или частично), изразяващи се в закупуване на електрическа енергия от друг снабдител на по-висока цена, спрямо договорената с “ДАНС ЕНЕРЖИ“ ЕООД(н) и разходите по преноса на тази електрическа енергия, като елемент, който формира размера на уговорената неустойка, се включва и цялата стойност на произведението от цената по отделния договор и недоставените количества електрическа енергия, която в случая е от 9 271 500 лв., т. е. цялата продажна цена за стока, която последният реално не е закупил и заплатил, то тази неустойка в разглежданата хипотеза на безспорно пълно неизпълнение е изцяло несъответна, както на вида длъжниково неизпълнение и поетите от насрещната страна задължения по Рамковото споразумение и договора, така и на размера на евентуалния пасив, който би настъпил в патримониума на купувача, т. е. вредите за които последната е била уговорена. Разликата в размерите на обезпечаваните евентуални бъдещи вреди и уговорената изначало стойност на неустойка, която включва както обезщетение за същите, така и допълнителна ставка в размер на пълната продажна цена на неизпълнения договор, според въззивната инстанция сочи, че целта на същата е различна от признатите и от закона функции и противоречи на основания принцип за справедливост в гражданските и търговски отношения, като проявление на общоприетите морални правила за поведение. Обстоятелството, че нищожните договори, респ. отделните нищожни техни клаузи не пораждат права и задължения за страните по същите, според решаващия състав на Софийски апелативен съд, означава, че приетата нищожност на неустоечната клауза на чл. чл. 11.2 от Рамково споразумение за покупко - продажба на електрическа енергия по свободно договорени цени от 19.02.2016 г. изключва в полза на купувача „ЕНЕРГОВИА“ЕООД да е възникнало вземане за неустойка по същото срещу “ДАНС ЕНЕРЖИ“ ЕООД (н), поради което и цесионерът “АЛМИ АРТ“ЕООД, гр. София няма вземане към дружеството - длъжник в откритото производство по несъстоятелност по отношение на последното.

Съобразени решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение дават основание да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Съгласно задължителните постановки в т. 1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправен въпрос, с който се аргументира достъпа до касационно обжалване и който е основна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, трябва да се включва в предмета на конкретния правен спор и да е от значение за крайния правен резултат по делото, за формиране решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Първият от поставените въпроси, относим към приложението на чл. 20 ЗЗД, по начина, по който е формулиран не отговаря на разяснените критерии, поради което не обосновава общото основание за допускане на касационно обжалване. Израз на оспорваната от касатора законосъобразност на обжалваното въззивно решение, която не е предмет на обсъждане и контрол в производството по чл. 288 ГПК, същият се явява и извън решаващите мотиви на Софийски апелативен съд, в които поради отсъствие на неяснота или двусмислие в оспорената неустоечна клауза на чл. 11.2 от Рамково споразумение за покупко - продажба на електрическа енергия по свободно договорени цени от 19. 02.2016 г., с която е обосновано вземането за неустойка, волята на договарящите не е подлагана на тълкуване. Според горецитираната задължителна практика, липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се обсъждат поддържаните допълнителни селективни основания.

За изчерпателност следва да се отбележи, че според трайно непротиворечивата казуална практика на ВКС, която настоящият съдебен състав безусловно споделя, волята на договарящите страни се търси след тълкуване на всички отделни уговорки в договора, съобразно общото правило на чл. 20 ЗЗД, само при изявена неясност на договорна клауза, при която е налице спор между страните или двусмислие на употребения израз, обусловил такъв спор. В сочената хипотеза, при осъществяване на тълкувателната си дейност, която е обективна, решаващият съд, както е прието и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 167 от 26.01.2012 г., по т. д. № 666 / 2010 г. на І т. о. и № 81 от 07.07.2009г., по т. д.№ 761/2008 г. на І т. о., се съобразява с изявената, а не предполагаема воля на страните и не може да изменя нейното съдържание. При тълкуването на ясна и недвусмислена договорна клауза е налице изменение на договора.

Отделно е, че в случая не само процесната неустоечната клауза, в целостта на съдържанието й, от която произтича цедираното на касатора вземане, не създава изявена неяснота и/или двусмислие относно волята на съконтрахентите, но не е неясен или двусмислен и изразът “недоставени количества“, употребен във вр. с длъжниковото неизпълнение (пълно или частично), който е и изрично дефиниран от съконтрахените, за да е било необходимо установяване волята на договорящите по тълкувателен път и като е съобразила горното видно от подробните й съждения в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, въззивната инстанция е процедирала и в пълно съгласие с практиката на ВКС.

Несъответстващи на мотивите на обжалваното въззивно решение, в които изрично е отдадено задълбочено значение за вида и естеството на неустоечната клауза, предвид констатираното пълно неизпълнение на договор № № 1 от 23. 02. 16 г. към Рамково споразумение за покупко - продажба на електрическа енергия по свободно договорени цени от 19. 02.2016 г. от страна на продавача -“ДАНС ЕНЕРЖИ“ ЕООД(н) и относимостта й към последното, са въпроси № 2 и № 3. Явяващи се идентични в същността си, тези въпроси, хипотетично поставени –неразрешени в обжалвания съдебен акт по твърдяния от касатора начин, нямат обуславящо значение за решаващата правна воля на въззивния съд, поради което не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Въпроси № 4 и № 6 нямат претендираното от жалбоподателя значение и не обосновават общото селективно основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като отговорът им е изцяло предпоставен от преценката на конкретните факти и доказателства по делото. Следователно, като фактологично обусловени, същите не притежават характеристиката на правни въпроси по см. на т. 1 на ТР 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Процесуалната законосъобразност и обосноваността на извършения от Софийски апелативен съд анализ на конкретните обстоятелства и доказателствен материал по делото, като относим към правилността на обжалваното решение, който всъщност се оспорва от касатора, не подлежи на обсъждане в производството по селектиране на касационните жалби.

Въпрос № 5 - несъмнено важен процесуалноправен въпрос, е некоректен и не кореспондира с данните по делото, поради което няма обуславящо значение за постановения краен правен резултат. Видно от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба(л. 4) ищецът, оспорвайки вземането на “АЛМИ АРТ“ЕООД е навел изричен правоизключващ довод за нищожност на процесната неустоечна клауза, като накърняваща добрите нрави, поради нарушаване принципа на справедливостта в този й размер, излизащ извън обезпечителните й функции, което е отразено както в първоначалния доклад по чл. 146 ГПК на ВОС(л. 43), така и в доклада на първостепенния съд след възстановяване пропуснатия от ответника, настоящ касатор, срок за отговор на исковата молба (л. 140), което само по себе си изключва съдът да се е произнесъл служебно по валидността й.

Втората част на въпрос № 5 – относима към приложението на чл. 154, ал. 1 ГПК в разглежданата хипотеза на въведеното основание за нищожност на неустоечната клауза, в същността си изразява несъгласието на касатора с приета от Софийски апелативен съд нищожност на уговорената компенсаторна неустойка и оплакването му за процесуална незаконосъобразност на въззивния съдебен акт, поради липса на ангажирани от ищеца доказателства в тази насока, извън позоваването му на присъщите на неустойката функции, който порок, дори и евентуално основателен, е относим към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК - различни от предпоставките за достъп до касация. Отделно, че отговорът на тази част от поставения въпрос е даден изрично от законодателя с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК.

Единствено за пълнота на изложеното следва да се посочи, че дори и да се възприеме застъпената в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК теза на “АЛМИ АРТ“ЕООД, гр. София и тази част от въпрос № 5 да се счете за крайния изход на делото, недоказана е допълнителната процесуална предпоставка за достъп до касация-поддържаното селективно основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Съгласно последователната казуална практика на ВКС, израз на която са както цитираните от касатора съдебни решения по чл. 290 и сл. ГПК: № 368/18.06.2019 г., по т. д.№ 2729/2017 г. на ІІ т. о.; № 127 / 20. 12. 16 г., по т. д.№ 1907/2015 г. на ІІ т. о.; № 235 от 15.04.2010 г., по гр. д. № 673/ 09 г. на І г. о.; № 158 от 30.09.2013 г., по т. д.№ 679/2012 г. на ІІ т. о. ; № 288 от 14.07.2011 г., по гр. д.№ 771/2010 г. на ІV г. о., така и служебно известното на настоящия съдебен състав решение № 229 от 29.06.17 г., по т. д.№ 3550 /2015 г. на ІІ т. о. и мн. други, разпределението на доказателствената тежест се извършва съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, според което всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В хипотезата на надлежно въведено твърдение за недължимост на претендираната неустойка, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, същото следва да бъде установено от страната, която го твърди. С тази практика въззивният съд изцяло се е съобразил, като с оглед осъществените от него процесуални действия нито е приел, че ответникът следва да доказва в процеса конкретния размер на евентуалните си бъдещи вреди от безспорното неизпълнение на договорното задължение на продавача “ДАНС ЕНЕРЖИ“ ЕООД (н), нито имуществената облага, която в качеството си на купувач би получил, предвид компенсаторния характер на процесната уговорена неустойка, а проявлението на отделните функции на същата е преценявал, с оглед наведените от ищеца конкретни фактически твърдения и изрично указания в неустоечната клауза, начин на определяне на фиксирания й глобален размер, оспорван, като накърняващ добрите нрави.

Следва в тази вр. също да се посочи, че според последователната практика на ВКС, когато отклонението от добрите нрави може да бъде извлечено от съдържанието на сделката, респ. конкретната договорна клауза, съдът, в чието задължение се включва познаване правилата на морала, може да извърши преценката за наличието или не на елементите от фактическия състав на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и само въз основа на фактическите твърдения на страната.

Отделен остава въпросът, че при отсъствие на въведено с въззивната жалба оплакване срещу неточния доклад по делото на първоинстанционния съд ( липса на разпределена доказателствена тежест по отношение оспорената валидност на неустоечната клауза, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД) за състава на въззивната инстанция не е съществува процесуална възможност, предвид процесуалното правило на чл. 269, ал. 2 ГПК, да обсъжда дали доказателствената тежест в разглежданата хипотеза е правилно разпределена, респ. да разпредели отново същата, поправяйки допуснатото в първоинстанционното производство процесуално нарушение, в които см. са задължителните постановки в ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Формулираният от жалбоподателя въпрос № 7, като свързан с приложението на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и критериите, които могат да бъдат използвани при преценка нищожност на договорената неустойка, поради накърняване на добрите нрави, е важен за изхода на делото и обосновава общата главна предпоставка за достъп до касация.

Недоказано по отношение на същия е поддържаното селективно основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Аргументирано единствено с възпроизвеждане на законовия му текст, соченото допълнително основание за селекция, не подлежи на обсъждане от състава на касационната инстанция, според задължителните разяснения в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС относно вложеното в него съдържание от законодателя.

Като обобщение следва да се посочи, че преценявайки нищожността на процесната договорна неустойка като накърняваща добрите нрави, въззивният съд изцяло се е съобразил със задължителните за съдилищата указания в т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС. Същите са в смисъл, че неустойката е винаги форма на договорна отговорност, а условията и предпоставките за нищожността й произтичат както от нейните функции, така и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Затова и преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, неустойката – мораторна или компенсаторна, се приема за нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – разпоредба, намираща приложение и при търговските сделки по правилото на чл. 288 ТЗ. Изрично в мотивите на горецитираното Тълкувателно решение са изброени няколко примерни критерии, които могат да бъдат използвани при преценката за нищожност, но които нито са задължителни, нито ограничават съда в използването и на други критерии, съответстващи на конкретните факти и обстоятелства. В съответствие с възприетото разрешение е процедирал и Софийски апелативен съд, като е взел предвид и е обсъдил подробно отделните елементи, формиращи конкретната стойност на процесната неустойка, един от които, наред с обезщетението за евентуалните вреди на купувача, е пълният размер на цената на неизпълнения договор № 1 от 23.02.16 г. към Рамково споразумение за покупко - продажба на електрическа енергия по свободно договорени цени от 19. 02.2016 г., която никога не е била заплащана от последния, за да изведе краен правен извод, че в този си сумарен размер договорената неустойка за неизпълнение, излиза извън присъщите й функции и границите на нравствената допустимост, установена в обществото, като създава условия за неоснователно обогатяване на един от съконтрахентите.

Отговор на касационната жалба е депозирал единствено ответникът по същата - „Ш. Н. Л“, рег. в Р.С.С не е претендирал деловодни разноски в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, поради което при този изход делото в производството по чл. 288 ГПК и процесуалното правило на чл. 78, ал. 3 ГПК, съставът на касационната инстанция не присъжда такива.

Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 169 от 16.01.2020 г., постановено по в. т. д. № 3806 / 2019 г., по описа на с. с..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: