Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, седалище и адрес гр. С., пл. „Македония“ №3 срещу Решение №7470 от 10.12.2018 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №298/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на агенцията срещу Решение №РД-02-36-1327 от 12.12.2017 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 -2020 г.“, с което на Агенция „Пътна инфраструктура“ е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по договор с „Инжстройинженеринг“ ЕООД за нередност за нарушение на чл. 25, ал. 5 във вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) отм. , І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – Агенция „Пътна инфраструктура“, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът, в нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдил всички представени от касатора доказателства и в частност представените експертни становища.

Счита, приетото от съда за постановено в нарушение на материалния закон. Излага подробно доводи за характера и функциите на експертите – „координатор безопасност и здраве“ и „инженер по материалите“, както и относимата нормативна уредба за двете експертни длъжности. Сочи, че нормативно установените принципи на превенцията и оценката и управлението на риска са различни за различните видове строителство, поради което експертът, избран за „координатор безопасност и здраве“, следва да притежава необходимите знания, умения и практически опит, които са свързани с конкретния обект – в случая с пътното дело, а не в определена сфера на работа, както е по дефиниция. По отношение на експерта „инженер по материалите“ сочи, че са необходими компетентност и знания за процесния обект, но и за специфичните за него...