Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадено от директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ - Министерство на вътрешните работи (ГД“ГП“-МВР), чрез процесуалния представител юрисконсулт Табакова, против решение № 120 от 18.07.2017 г., постановено по адм. дело № 151/2017 г. по описа на Административен съд - Ямбол (АС Ямбол).
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като се сочи, че независимо от обстоятелството, че доказателствата за нарушението са събрани в рамките на друго дисциплинарно производство, то привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е запознато с обобщената справка, в която се съдържат данните и за извършеното от него нарушение. Дадените от служителя обяснения са приети от дисциплинарно-наказващия орган, като е доказано извършено нарушение на служебната дисциплина. Иска се отмяна на обжалваното решение и да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде „оставена в сила“ оспорената заповед. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, а при условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. В с. з. касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Цветкова.
Ответникът - И.Д, чрез пълномощника си адв.. А, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски за касационното производство. Счита неоснователно възражението за прекомерност на присъдените от първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение № 120 от 18.07.2017 г., постановено по адм. дело № 151/2017 г. на АС Ямбол е отменена по жалба на И.Д заповед № УРИ 3282з-1972 от 06.08.2015 г. на директора на ГД „ГП“ - МВР, с която на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от Закон за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) на Дженков е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца за допуснато нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. трето от ЗМВР. За да постанови обжалваното решение, АС Ямбол е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Така постановеното решение е правилно.
Настоящият съдебен състав намира за правилни и обосновани изводите на първоинстанционният съд, че при издаване на атакуваната пред него заповед са допуснати съществени нарушения на ЗМВР.
Неоснователни са доводите в касационната жалба, че не са допуснати нарушения при образуване и провеждане на дисциплинарното производство. Съгласно чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 – 202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед, като в този случай същото започва с първото действие за установяване на нарушението, но правилно АС Ямбол обосновава извод, че това първо действие следва да е за установяване на нарушение на служителя, спрямо който се провежда дисциплинарното производство за извършено от него нарушение, а не срещу друг служител за друго нарушение. Лицето, на което е наложено дисциплинарното наказание, трябва да разполага с всички права по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР и в посочената хипотеза. В случая, данните за извършените от наказаното лице нарушения са събрани в рамките на друго дисциплинарно производство и са изведени като такива по отношение същото едва в обобщена справка № УРИ № 6865р-4765 от 23.06.2015 г. Справката, както и становището на дисциплинарноразследващия орган рег. №УРИ 6865р-4911 са връчени на дисциплинарнопривлеченото лице. До датата на връчване жалбоподателят не е участвал по никакъв начин в производството като лице срещу което се води дисциплинарно производство. Дженков е дал писмени сведения под формата на две докладни записки - рег. № УРИ6865р-4030 от 02.06.2015 и рег. №6865р-4558 от 17.06.2015 г., но същите са по повод воденото срещу друго лице - Г.И дисциплинарно производство.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че на Дженков не е осигурено ефективното упражняване на правата му и поради обстоятелството, че наказващият орган е формирал волята си за наличие на нарушение и вида и размера на наложеното наказание, преди дисциплинарно привлеченото лице да бъде изслушано по реда на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Видно от резолюции на наказващия орган с дата 14.07.2015 г., положени върху адресираното до него становище от разследващия орган, същият е написал "да" по отношение квалификациите на нарушенията, вида и размера на предлаганите наказания. С даденото от Дженков обяснение от 24.07.2015 г., такова по смисъла на чл. 206 от ЗМВР, административнонаказващият орган се е запознал далеч по-късно, в деня на издаване на оспорената заповед - 06.08.2015 г., т. е. същите са приети формално. Административнонаказващият орган не е обсъдил възраженията в обяснението, че не е извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неизвършване на проверка на лицето Г.И и М.И в АИС "Граничен контрол" на 23.05.2015 г. около 14.00 часа на АРМ -10 (изход леки автомобили) на ГКПП - Лесово. Събрани са само и единствено данни, че съгласно фонова ротация в посочения като час на нарушението дисциплинарно привлеченото лице е бил на работа на цитираното място. Г. и М.Ии са осъществили преминаване през АРМ - 12 (изход автобуси) и не са били подложени на гранична проверка в посочения час. Не са обсъдени данните, че до лекия автомобил на посочените лица в този момент се е намирал началник смяната А.А, както и още един граничен полицай, съответно не е установено чие е задължението да извърши проверката, като жалбоподателят в посоченото време е обслужвал друго трасе.
Неоснователни са доводите в касационната жалба, за необоснованост на съдебното решение. Административният съд е обсъдил всички доказателства по делото, правилно е установил фактите по спора и правилно е приложил материалния и процесуалния закон.
Предвид изложеното решението като правилно - законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото, следва да бъдат присъдени на ответника по касация, претендираните от него в срок разноски, доказани в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждения, видно от представения договор за правна защита и съдействие/пълномощно от 09.08.2017 г., реално внесени. Неоснователно е възражението за прекомерност на възнаграждението.
Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 120 от 18.07.2017 г., постановено по адм. дело № 151/2017 г. по описа на Административен съд - Ямбол.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР да заплати на И.Д от [населено място], [улица], вх. [номер], ет. [номер], ап. [номер], ЕГН [ЕГН] сумата от 400 (четиристотин) лева, разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.