Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 80а, ал. 3 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС).

Образувано е по жалба на Ж.Я от [населено място], чрез адв.. К като процесуален представител, против заповед № ЗС-351/18.12.2017 г. на министъра на отбраната на Р. Б, с която е наредено изземване на недвижим имот - частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерството на отбраната. Жалбоподателят поддържа, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като противоречи на § 4 от Допълнителните разпоредби на Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне. Твърди, че има право да ползва имота под наем пожизнено, поради което не са налице основания за изземване на жилището. Прави искане оспорената заповед да бъде отменена, като му се присъдят разноските по делото.

Ответникът - министърът на отбраната, чрез пълномощника си юрк.. В, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди изложеното в жалбата, представените доказателства и доводите на страните, приема следното:

Със заповед от 25.09.1989 г. на началника на Гарнизонна жилищна част - София жалбоподателят, тогава военнослужещ в под. 42460 и тричленното му семейство са настанени в жилище, частна държавна собственост, включено в жилищния фонд на Министерство на отбраната, находящо се в [населено място], жк [квартал], бл. [номер], вх. [номер], ет. [номер], ап. [номер], състоящо се от една стая, кухня и баня, ведно с избено помещение № [номер], като на същата дата е сключен договор за наем. Жилището е собственост на Министерство на отбраната съобразно...