Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „И. Б“ ЕООД, представено от адв. И.М, срещу решение № 1649/30.07.2018г. на Административен съд Варна по адм. д. № 746/2016 г., с което отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-03000315005995-091-001/01.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна. Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт заради нарушение на материалния закон и необоснованост. Отправя упреци към познавателната дейност на съда. Изброява поредица от факти, които според него са установени и сочат на осъществяване на предпоставките на упражненото от него право на приспадане на данъчен кредит. Оспорва извода на съда за правното значение на идентичността на лицето прокурист на получателя по доставките и едноличния собственик на капитала на предходния доставчик с оглед наличието на резултата от услугите. Несъгласието му с решаването на спора относно съществуването на определените с РА задължения за корпоративен данък е аргументирано с пропуска на съда да възприеме липсата на отделни мотиви на органите по приходите за тези задължения, както и на материални предпоставки за коригиране на финансовия резултат на дружеството с отчетените разходи по фактурите, за които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна отрича основателността на касационната жалба.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АС Варна ревизионен акт са установените в тежест на „И. Б“ ЕООД допълнителни задължения за ДДС в общ размер 49 873.92 лева с лихви за забава 10 735.81 лева и за корпоративен данък в...