Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по подадена касационна жалба от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – гр. П., срещу Решение № 211/01.02.2018 г., постановено по адм. дело № 2500 /2017 г. на Административен съд - Пловдив. С решението РИОСВ – гр. П. е осъдена да заплати на „Полидей 2“ ООД от гр. К. сума в размер на 1825 лв., представляващо обезщетение за причинените му имуществени вреди, равняващи се на заплатен адвокатски хонорар и направени съдебни разноски във връзка с отменено наказателно постановление № 56/24.08.2016 г. по КАНД № 1244/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Наред с това, касационния жалбоподател е осъден да заплати на „Полидей 2“ ООД сума в размер на 1225 лв. за сторените в производството пред първоинстанционния съд разноски. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се становище, че в производството пред първоинстанционния съд своевременно е било направено възражение за прекомерно завишаване на претендираните адвокатски хонорари. Излагат се доводи, че заплатените адвокатски хонорари не съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото и в разрез с критериите за „справедлив и обоснован“ заложени в нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА). Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции.
В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът не се явява и не се представлява по делото.
Ответникът по делото – „Полидей 2“ ООД, представлявано от управителя си Н.В в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител, адв.. М оспорва същата като неоснователна. Моли оспореното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира съдебни разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Редовно призован за съдебно заседание, ответникът по касационната жалба се представлява от процесуалния си представител адв.. М, който по същество поддържа доводите изложени в отговора на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административен съд - Пловдив е разгледал предявения от „Полидей 2“ ООД иск срещу РИОСВ – гр. П., с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискала да и бъде заплатено обезщетение в размер на 1825 лв. за претърпени имуществени вреди във връзка с обжалване по съдебен ред на Наказателно постановление (НП) № 56/24.08.2016 г. издадено от директора на РИОСВ – гр. П. представляващи сторените в хода на съдебното обжалване по образуването и воденето на АНД № 768/2016 г. по описа на Районен съд – Карлово и по образуваното в последствие КАНД № 1244/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Претендирани са и разноските по воденето на делото пред административния съд. Установено е от първоинстанционния съд, че по силата на Наказателно постановление (НП) № 56/24.08.2016 г., издадено от директора на РИОСВ – гр. П. за нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) (ЗВ) на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ на ищеца е била наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. Това наказателно постановление е било обжалвано от дружеството по съдебен ред, като с решение № 60/21.03.2017 г. по АНД № 768/2016 г. на Районен съд – Карлово, атакуваното НП е било потвърдено. Решението на РС – Карлово е било обжалвано, като с решение № 1290/17.07.2017 г. по КАНД № 1244/2017 г. на Административен съд – Пловдив е било отменено първоинстанционното съдебно решение и атакуваното НП № 56/24.08.2016 г. на директора на РИОСВ – гр. П.. За защитата си по посочените дела пред РС – Карлово и Административен съд – Пловдив, ищецът е ангажирал адвокат К.М, с когото е сключила Договор за правна защита и съдействие № 087658/11.07/2016 г. Въз основа на този договор „Полидей 2“ ООД е заплатил на адвоката сума в размер на 1800 лв., с включено ДДС което било отразено в него. Съдът приел за безспорно, че ищецът действително е бил защитаван от адвокат видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие. Установено е по делото, че с влязло в сила съдебно решение № 1290/17.07.2017 г. (л. 12 от адм. дело № 2500/2017 г.) НП било отменено като незаконосъобразно по реда на касационната проверка от Административен съд – Пловдив.
Съдът в подробно изложени в решението мотиви е направил извод, че същият е доказан по основание и размер, и като такъв го е уважил за сумата от 1825 лв. представляваща платено възнаграждение за ползването на адвокатска защита и заплатена държавна такса пред Административен съд – Пловдив във връзка с обжалване на АНД № 768/2016 г. на РС – Карлово. Изложил е съображения, че НП е акт, издаден от административен орган и представлява властнически такъв на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Именно административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя, според състава на решаващия съд, правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните НП, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение съставлява вреда, причинена пряко от отменения акт. За последното е изложил подробни съображения. С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ е присъдил на ищеца сторените в производството разноски.
Решението е валидно, допустимо и частично неправилно.
С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. Предявеният от „Полидей 2“ ООД иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение акт - НП, правилно е прието от него, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане на претендираната от Петрова сума в размер на 1825 лв. на адв.. М, съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 11.07.2016 г. (л. 14 от адм. дело № 2500/2017 г.). Наред с това, настоящата инстанция счита, че задължението на държавата и общините за обезщетяване на вредите, причинени на граждани и юридически лица възниква при незаконосъобразни актове, действия или бездействия осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност не следва да се превръща в инструмент за неоснователно обогатяване. Съгласно приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 1/03.15.2017 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, че институтът на обезщетението от непозволеното увреждане не е, и не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА), т. е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. На следващо място следва да бъде посочено и приетото в Тълкувателно решение № 1/2017 на ОСГК на ВКС, касаещо обезщетение по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, в мотивите на което е прието, че вредите, които са в причинна връзка с неполагането на дължимата грижа от пострадалия, са следствие от неговото поведение, което прекъсва причинната връзка с противоправното деяние на деликвента и той не може да носи отговорност за тяхното обезщетяване. Присъденото обезщетение в производството по ЗОДОВ, което възмездява разноските, понесени от страните по административно-наказателни дела, не зависи единствено от уговореното между тези страни и техните процесуални представители. То следва да е съобразено с всички изисквания, на които следва да отговаря и определянето на дължимия адвокатски хонорар, съгласно ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА), а именно да е справедлив и обоснован, т. е. да не надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение. В правомощията на съда по иска за обезщетения за вреди е да изследва дали е положена дължимата грижа от страна на увреденото лице при уговарянето на адвокатското възнаграждение. Съдът е компетентен да прецени това в производството по ЗОДОВ, като вземе предвид сложността на делото и конкретните процесуални действия, извършени в защита на ищеца. установява се че адвоката действително е осъществил процесуално представителство и защита. Видно от отговора на жалбата пред първоинстанционния съд е, че касаторът е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение (л. 34), по чл. 78, ал. 5 от ГПК, като и за адвокатското възнаграждение по ЗОДОВ, но решаващият съд не е изложил мотиви по това искане на касатора. Настоящият касационен състав на ВАС, намира, че за извършената правна защита и съдействие така постановеното от първоинстанционния съд възнаграждение не съответства на фактическата и правна сложност на делата от една страна. Следва да се посочи, че същото не е съобразено и с разпоредбите на чл. 18 и чл. 8 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата минималното възнаграждение по делото за отмененото НП е 370 лв. (предвид наложената глоба от 2000 лв. на дружеството – „Полидей – 2“ ООД), а е присъдено такова в размер на 1800 лв., което е в пъти повече от минималното. Съответно този размер не е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗА, като липсват и мотиви в обратния смисъл, респ. такъв би бил размер над минималния, но не в пъти над него. Делото е с минимална фактическа и правна сложност и извършените процесуални действия също са в минимален обем.
С оглед гореизложеното, обжалваното решение в частта му, с която РИОСВ – гр. П. е осъдена да заплати на „Полидей2“ ООД обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи заплатен адвокатски хонорар и заплатена държавна такса за размера над 1000 лв. с включено ДДС до присъдената сума от 1825 лв. с включено ДДС, като неправилно, следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният иск за този размер.
Съобразно отменената част от съдебното решение, респективно уважената част от искането, обжалвания съдебен акт следва да се отмени частично досежно присъдените разноски и за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса за размера над сумата от 685 лв. с ДДС от които 660 за заплатен адвокатски хонорар (съгласно Договор за правна защита и съдействие от 24.07.2017 г. – л. 3 от делото) и 25 лв. заплатена държавна такса до сумата от 1225 лв. с включено ДДС.
Претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в хода на производството пред настоящата инстанция се явява неоснователна. Разпоредбите, свързани с присъждане на направени от страните в хода на производства по ЗОДОВ разноски са специални по отношение на регламентацията по АПК и ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от този закон, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. В ал. 3 на същия текст, законодателят изрично е разграничил понятията „разноски по производството“, „държавна такса“ и „възнаграждение на адвокат“, както и последиците при уважаване на предявения иск в пълнота или частично. След като при отхвърляне на иска изцяло е предвидено присъждане единствено и само на „разноски по производството“, претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде отхвърлена.
Претенцията на ответника по касационната жалба за заплащане на съдебните разноски пред настоящата съдебна инстанция следва да се уважи за сумата от 330 лв. с ДДС съобразно правилата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съгласно представен по делото (л. 34 от настоящото дело) Договор за правна защита и съдействие от 20.03.2018 г., фактура № 0000000669 (л. 30) и списък на разноските (л. 33).
В останалата част обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 211/01.02.2018 г., постановено по адм. дело № 2500/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта му, в която Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. П., е осъдена да заплати на „Полидей 2“ ООД, с ЕИК 115199114, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Я. С“ № 8, представлявано от управителя си Н.В обезщетение за причинени имуществени вреди за направени разходи за адвокатско възнаграждение в размер над сумата от 1000 лв. с ДДС до присъдения размер от 1825 лв. с ДДС, вследствие на отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 56/24.08.2016 г., издадено от директора на РИОСВ – гр. П., както и в частта на присъдените разноски пред първата съдебна инстанция в размер над сумата от 685 лв. с ДДС до присъдения размер от 1225 лв. с ДДС и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Полидей 2“ ООД Н.В срещу Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. П. за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 56/24.08.2016 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. П. за сумата над 1000 (хиляда) лв. с ДДС до присъдената сума от 1825 (хиляда осемстотин двадесет и пет) лв. с ДДС.
ОТХВЪРЛЯ претендираните от „Полидей 2“ ООД, ЕИК 115199114, със седалище и адрес на управление, гр. К., ул. „Я. С“ № 8, представлявано от управителя си Н.В разноски в частта от 685 (шестстотин осемдесет и пет) лв. с ДДС, представляваща направени по адм. дело № 2500/2017 г. разноски за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса до претендираната сума от1225лв.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. П. да заплати на „Полидей 2“ ООД, ЕИК 115199114, със седалище и адрес на управление, гр. К., ул. „Я. С“ № 8, представлявано от управителя си Н.В сумата от 330 (триста и тридесет) лв. с ДДС, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Решението е окончателно.