Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

А.М оспорва Решение № 420/16.04.2018 г. на Административен съд – София-област по адм. дело № 1238/2017 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу мълчалив отказ на кмета на община С. по заявление вх. № 9400-1411/07.11.2017 г. за закупуване на поземлен имот – частна общинска собственост, върху който се намира придобита от нея сграда.

Ответникът – кметът на община С., чрез процесуалния си представител, изразява становище за правилност на атакуваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Съгласно чл. 35, ал. 3 ЗОС продажбата на земя – частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху нея сграда се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2. Предвидена е облекчена процедура за разпореждане с имоти – частна общинска собственост, при наличието на две кумулативни предпоставки: а) заинтересованата страна да е носител на правото на собственост върху сградата в общинския имот и б) обектът да е изграден законно.

2. Методиева е собственик на сграда (магазин), построена в имот – частна общинска собственост, за която липсват строителни книжа. Издаденото от главния архитект на общината удостоверение за търпимост не придава законност на сградата, поради което не е осъществено второто условие за продажба по чл. 35, ал. 3 ЗОС (вж. в този смисъл Решение № 16217/18.12.2012г. по адм. дело 3219/2012 г. и Решение № 7905/10.06.2013 г. по адм. дело 9252/ 2012 г. на Върховния административен съд). Противно на позицията в касационната жалба, разпоредбата не диференцира изискванията за продажба в зависимост от това дали собственикът на сградата и извършителят на строителството са различни субекти.

3. В случая не може да намери приложение разрешението на чл. 38г от Наредба № 4 за...