Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба, подадена от М.Д, чрез пълномощника му адв. В.С, против заповед № 8121К-8524 от 01.12.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение.

В жалбата са развити доводи за неправилност на заповедта, поради неспазване на изискванията за форма, тъй като в нея не са посочени доказателствата, въз основа на които е прието за извършено процесното нарушение, както и при какви обстоятелства е извършено, съществени нарушения на административнопроизводствените правила - неизясняване на всички факти и обстоятелства и материална незаконосъобразност - липса на извършване на вмененото нарушение и неправилно приложение на Наредба за медицинската експертиза отм. , Иска се отмяна на оспорената заповед на основанията по чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 от АПК. Претендира се присъждане на направените разноски за производството.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Райкова, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Подробни съображения са развити в представената писмена защита. Не претендира присъждане на разноски.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване административен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 211 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Дисциплинарното производство е образувано със заповед по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - № 8121з-6248 от 27.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи (стр. 239 от...