Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.
Образувано е по подадени две касационни жалби срещу решение № 301/24.07.2017 г. постановено по адм. дело № 107/2017 г. на Административен съд – Враца.
Първата касационна жалба е подадена от Й.П от [населено място], с която обжалва постановеното съдебно решение, в частта, с която са отхвърлени изцяло предявените от него искове за имуществени вреди, против Министерство на културата за сумата от 37 175.00 лв., представляваща стойността на продадена земеделска земя в с. М., област В. за закупуване на Гео – скенер „OKM Evolition“ и за сумата от 5735.00 лв. представляваща пропуснати ползи от неполучената рента за последните 4 години от притежаваната и продадена земя в с. М.д, област В., както и в частта, касаеща отхвърления иск срещу Министерство на културата за причинени неимуществени вреди на Й.П за разликата над присъдения размер от 2500 лв. до пълния предявен размер за сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.02.2017 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на оспореното първоинстанционно решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК.
Редовно призован за съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.
Втората касационна жалба е подадена от Министерство на културата, чрез процесуален представител гл. юрк.. Х, с която обжалва съдебното решение, в осъдителната му част, с която Министерство на културата е осъдено да заплати на Й.П сума в размер на 744 лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, във връзка със заплатен адвокатски хонорар по НАХД № 651/2011 г. по описа на Районен съд – Враца, както и в частта, с която Министерство на културата е осъдена да заплати сумата в размер на 2500 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди - изразяващи се в преживени от ищеца болки и страдания, във връзка с отнетия от длъжностни лица на ОД на МВР – Враца на 12.09.2010 г. Гео – скенер „OKM Evolition“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което иска отмяната му в тази част и отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.
Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от гл. юрк.. Х, която поддържа касационната жалба на Министерство на културата и оспорва касационната жалба на Й.П, като неоснователна.
Ответната страна по втората касационна жалба – Й.П, в представен по делото писмен отговор оспорва жалбата на Министерство на културата, като счита същата за неоснователна.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба на Министерство на културата, в частта за присъденото обезщетение за неимуществени вреди и я намира за неоснователна в частта за присъденото обезщетение за имуществени вреди. По отношение на касационната жалба на Й.П изразява становище за неоснователност на същата и счита, че решението в оспорените от него части като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество, е частично основателна касационната жалба на Министерство на културата по следните съображения:
Производството пред Административен съд – Враца е образувано по подадена искова молба от Й.П от [населено място] против Министерство на културата с която са предявени при условията на активно обективно и кумулативно съединение искове за имуществени и неимуществени вреди произтичащи от отменено Наказателно постановление № 4/24.03.2011 г. издадено от министъра на културата и отменено като незаконосъобразно с решение № 21/11.11.2011 г. по НАХД № 651/2011 г. по описа на Районен съд – Враца, потвърдено с решение № 178/25.05.2015 г. на Административен съд – Враца по КАНД № 93/2012 г. Първоинстанционният съд е установил, че ищецът в молбата поддържа следните искове: 1. Иск за имуществени вреди в размер на 37 175 лв. представляващи стойността на продадената от ищеца земеделска земя в с. М.д, област В. за закупуване на Гео – скенер „OKM Evolition“, предаден с протокол за доброволно предаване от 12.09.2010 г. на длъжностно лице от ОД на МВР – Враца, който не е върнат на ищеца след отмяната на наказателното постановление.; иск в размер на 5735 лв., пропуснати ползи, представляващи неполучена от ищеца рента за последните 4 години от притежаваната и продадена земя в с. М.д, област В. за закупуване на Гео – скенер „OKM Evolition“ ; иск за сумата от 744 лв. представляваща съдебни разноски за ищеца във връзка с обжалване на НП № 4/24.03.2011 г. по НАХД № 651/2011 г. по описа на Районен съд – Враца. 2. Неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. за преживени от ищеца болки и страдания, във връзка с отнетия от длъжностни лица на ОД на МВР Гео – скенер „OKM Evolition“. От фактическа страна административният съд е установил, че на Й.П е било издадено НП № 4/24.03.2011 г. от министъра на културата, с което му е наложена глоба в размер на 500 лв. по чл. 219 от ЗКН (ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО) (ЗКН), за нарушение по чл. 152, ал. 2 от ЗКН. На основание чл. 20, ал. 1 от ЗАНН с НП е отнет в полза на държавата вещта послужила за извършване на административното нарушение, а именно техническо средство за дълбочинно сканиране на земните пластове, тип Скенер, марка „OKM Evolition“. Установено е също, че НП е било обжалвано от ищеца във връзка с което е образувано НАХД № 651/2011 г. по описа на Районен съд – Враца, който с решение № 521/11.11.2011 г. е отменил изцяло, като незаконосъобразно процесното НП. В хода на съдебното производство пред РС – Враца ищецът е бил защитаван от адвоката В.Ч от АК – Враца, като съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие от 30.03.2011 г. (л. 27 и л. 28) от НАХД № 651/2011 г. е заплатил в брой хонорар от 700 лв. Решението на РС - Враца е било обжалвано пред Административен съд – Враца, като с решение № 178/25.05.2015 г. по КАНД № 93/2012 г. е оставено в сила. Установено по нататък от съда от приложения по делото Протокол за доброволно предаване (л. 14), че на 12.09.2010 г. ищецът е предал доброволно на разследващ полицай Д.М 1 бр. пластмасов куфар, светло-кафяв на цвят с черна лепенка с надпис „ОКМ - Made in Germany“, съдържащ апарат, тип скенер, марка „Evolition“, разглобен, черен на цвят с дисплей, ръкохватка и пита. В пояснение, на гърба на протокола е посочено, че е представена фактура за закупуването му от гр. С., на стойност 8400 лева. Протоколът е подписан от ищеца за предал и от разследващия полицай. На 13.09.2010 г. е съставена разписка (л. 15) за предаване на така описания апарат от Д.М - инспектор ОД на МВР - Враца, Сектор ПКП на С.С – домакин при ОД на МВР - Враца, която разписка е оформена с подписи на предал и приел. От представения нот. акт № 57, нот. дело 429/2010 г. на нотариус Г.Х с район на действие – Районен съд - Б. С, се установява, че ищецът, чрез пълномощник на 12.07.2010 г. е продал на фирма „Росагрофонд“ ООД нива с площ от 26.175 дка в м. „Пропостите“, в землището на с. М.д, община Б. за сума 8114, 25 лева. и нива с площ от 11.000 дка също в землището на с. М.д за сумата 3190 лева. От представената в заверено копие фактура – оригинал № 391/07.07.2010 г. се установява, че ищецът е закупил стока с наименование „ОКМ- Evolition“, на стойност 4200 лв. с ДДС.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, че по отношение на имуществена претенция в размер на 744 лв. произтичаща от заплатени разноски по обжалване на НП № 4/24.03.2011 г. са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на Министерство на културата. По отношение на останалите две претенции за имуществени вреди в размер на 37 175 лв. и съответно в размер на 5735 лв., съдът е приел че същите са недоказани и неоснователни. Изложил е подробни мотиви, че по отношение на тях ищецът не е доказал наличието на трите изискуеми предпоставки, при наличието на които може да се ангажира отговорността на държавата и общините за вреди. Счел е, че така както са заявени от ищеца претендираните имуществени вреди, произтичащи от стойността на продадената от ищеца земеделска земя в с. М.д, област В. и пропуснати ползи, представляващи неполучена от ищеца рента за последните четири години, не се намират в пряка причинна връзка с отмененото НП.Ол се е, че в случая е безспорно, че ищецът е продал земеделска земя, което се установява от приложения по делото нотариален акт № 57 от 12.07.2010 г., както и, че по същото време – 07.07.2010 г. е закупил Гео-скенер „ОКМ Evolition“ на стойност 4200 лв. (фактура л. 17), като за закупуването му вероятно е използвал част от средствата, получени от продажбата на земеделска земя. Прието е, че ищецът обаче не претендира паричната равностойност на Гео-скенер „ОКМ Evolition“, а претендира увеличената стойност на продадената земеделска земя, както и пропуснати ползи - неполучена рента от продадената земя, които претенции нямат връзка с издаденото и отменено НП. По тези съображения, първостепенният съд е счел, че тези искови претенции за имуществени вреди следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Относно твърдените неимуществени вреди, съдът е приел, че ищецът е претърпял такива във връзка с издаденото и отменено НП. Мотивирал се е, че от представените по делото писмени доказателства (амбулаторни листа за извършени прегледи, данни за психически тормоз, датиращ от септември 2010 г. и др. ), безспорно се доказва наличието и на трите кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът изхождайки от разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е определил по справедливост обезщетение за тези вреди в размер на 2500 лв., като е отхвърлил иска в останалата част до пълния претендиран размер за сумата от 50 000 лв.
Така постановеното решение е правилно в частта на имуществените вреди, но е неправилно в частта на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Пред първоинстанционния съд е установено, че с наказателно постановление № 4/24.03.2011 г., издадено от министъра на културата, на Й.П, на основание чл. 219 от ЗКН е наложено административно наказание - глоба в размер на 500 лв. С решение № 521/11.11.2011 г. по НАХД № 651/2011 г. по описа на Районен съд - Враца НП е отменено. С Решение № 178/25.05.2015 г., постановено по КАНД № 93/2012 г. по описа на Административен съд - Враца касационната инстанция е оставила в сила решението на Районен съд - Враца. По НАХД № 651/2011 г. (стр. 27 и 28 от същото дело) е приложен договор за правна защита и съдействие от 30.03.2012 г., съгласно който Й.П е заплатил на адвокат В.Ч адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 700 лв. в брой.
Настоящата инстанция намира, че решението на административния съд съответства на материалния закон в частта, с която е уважена изцяло исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от заплатен адвокатски хонорар и споделя изводите на първоинстанционния съд. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.
В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията „пряка и непосредствена последица“ са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение.
В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Р. Б и законово регламентирана със ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с невъзможното да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование-юрисконсулти.
Член 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, включително и в касационната фаза не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ.
Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Взаимовръзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.
С оглед изложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че атакуваното съдебно решение е правилно в частта относно присъденото обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от заплатени съдебни разноски и адвокатски хонорар във връзка с обжалване по съдебен ред на НП № 4/24.03.2011 г.
Поради изложеното касационната жалба на Министерство на културата в тази част се явява неоснователна.
В случая е налице и доказана причинена неимуществена вреда, която е пряка последица от отмененото НП, но настоящата касационна инстанция намира, че присъденото от съда обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Й.П в размер на 2500 лв. е завишено и не отговаря на установената по делото фактическа обстановка. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради характера на неимуществените вреди, те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. По силата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Правилно административният съд приема, че са доказани вреди, представляващи стрес, душевна болка и притеснение, претърпени вследствие на издаденото наказателно постановление и че те са резултат от незаконосъобразното ангажиране на административно-наказателната отговорност на ищеца. При преценка размера на обезщетението, обаче, съдът не е преценил, че периодът на преживените негативни емоции не е дълъг и интензитетът на засягане не е значителен. Не е доказано също сериозно влошаване на здравословното състояние на лицето със съответна медицинска документация.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 1000 лв., в който смисъл следва да бъде изменено решението. С оглед на гореизложеното, обжалваното решение в частта му с която Министерство на културата е осъдена да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди за размера над 1000 лв. до присъдената сума от 2500 лв. като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният иск и за този размер. В останалата отхвърлителна част на иска решението следва да остане в сила.
По отношение на касационната жалба на М.Й, настоящата съдебна инстанция на ВАС, счита същата за неоснователна. Следва да се посочи, че Административният съд правилно е отхвърлил изцяло предявените искове от Й.П против Министерство на културата – София за сумата 37 175.00 лв., представляваща стойността на продадена земеделска земя в с. М.д, обл. Враца за закупуване на Гео-скенер „ОКМ Evolition“ и за сумата 5735 лв., за пропуснати ползи от неполучена рента за последните четири години от притежаваната и продадена земя в с. М.д, обл. Враца. Твърденията на касатора, че е продал земята, за да закупи скенера по никакъв начин не сочат на пряка причинна връзка с отмененото НП. Съответно обосновано е прието от съда, че по отношение на тези искови претенции не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на предвидената в закона отговорност за вреди. Доказателствата по делото не установяват наличието на кумулативно необходими предпоставки за ангажиране отговорността на Министерство на културата за сумата 37 175.00 лв. и за сумата 5735 лв., за пропуснати ползи. Доказателствената тежест е за лицето, което трябва да докаже обстоятелствата, на които основава претенцията си, което не е сторено и поради това административният съд е постановил правилно и обосновано решение в отхвърлителната му част, което следва да се остави в сила.
Претенцията на касационния жалбоподател – Министерство на културата за присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в хода на производството пред настоящата инстанция се явява неоснователна. Разпоредбите, свързани с присъждане на направени от страните в хода на производства по ЗОДОВ разноски са специални по отношение на регламентацията по АПК и ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от този закон, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. В ал. 3 на същия текст, законодателят изрично е разграничил понятията „разноски по производството“, „държавна такса“ и „възнаграждение на адвокат“, както и последиците при уважаване на предявения иск в пълнота или частично. След като при отхвърляне на иска изцяло е предвидено присъждане единствено и само на „разноски по производството“, претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 301/24.07.2017 г., постановено по адм. д. № 107/2017 г. по описа на Административен съд - Враца, в частта му, в която Министерство на културата, гр. С. е осъдено да заплати на Й.П от [населено място] обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер над сумата от 1000 лв. до присъдения размер от 2500 лв., вследствие на отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 4/24.03.2011 г., издадено от министъра на културата и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Й.П от [населено място] против Министерство на културата, гр. С. за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 4/24.03.2011 г., издадено от министъра на културата за сумата над 1000 лв. до сумата от 2500 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част.
Решението е окончателно.