Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с пар. 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Миграция" към Министерство на вътрешните работи (МВР), чрез процесуален представител, срещу решение № 6512 от 08.11.2018 г. постановено по адм. дело № 10291 по описа за 2018 г. на Административен съд – София град (АССГ), с което по жалба на Б. Гидеон, [гражданство], [дата на раждане], ЛНЧ [номер] е отменена негова заповед № 5364з-1268 от 10.09.2018 г. за настаняване на чуждия гражданин в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) – София при дирекция „Миграция" – МВР.

Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че към момента на издаване на заповедта спрямо чужденеца има издадена заповед за експулсиране и забрана за влизане в страната. Развива съображения, че е налице опасност от укриване на Б. Гидеон, тъй като същият е осъждан няколко пъти и има криминално минало. Иска решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Б. Гидеон, чрез процесуален представител, счита жалбата за неоснователна. Прави искане решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и...