Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Л.К, против решение № 3518 от 25.05.2017 г., постановено по адм. дело № 2767/2017 г. по описа на Административен съд - София-град, Второ отделение, 58 състав, с което е отхвърлена жалбата му против изричен отказ за достъп до обществена информация, обективиран в решение № 02-03-125 от 02.03.2017 г. на главния секретар на президента на Р. Б.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда, довели и до неправилно приложение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Възразява се, че съдът не е обсъдил доводите в жалбата за надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ), съответно за липсата на класифицирана информация, като съдът не е упражнил контрол дали за част от исканата информация са налице основания за класифицирането й. Не са обсъдени и доводите, че не е налице професионална тайна по смисъла на чл. 63 от ЗКИ (ЗАКОН ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ) (ЗКИ). Иска се отмяна на съдебното решение, като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноски.

Ответникът - главният секретар на президента на Р. Б, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред АССГ е решение № 02-03-125...