Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на полицейски орган при 06 РУ – СДВР, чрез процесуален представител юрисконсулт И.К, против решение № 1144/22.02.2018 г. по адм. д. № 5938/2017 г. по описа на Административен съд София - град. Излага съображения за неправилност на решението, като твърди необоснованост. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна М.Ю, чрез процесуален представител адвокат Г.Ю, оспорва касационната жалба и претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отменено по жалбата на М.Ю разпореждане от 12.04.2017 г., с рег. № 230р-8203/20.04.2017 г., издадено от полицейски инспектор при 06 РУ – СДВР, с което на основание чл. 64 от ЗМВР й е разпоредено да спазва решение № 7573/06.11.2015 г. по гр. д. № 4973/2014 г. на СГС, ГО, II-ри брачен въззивен състав и да спазва законите на Р. Б. За да постанови този резултат административният съд е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен полицейски орган по смисъла на чл. 57 от ЗМВР, но в нарушение на изискванията за форма на акта, тъй като не съдържа всички задължителни реквизити съгласно чл. 64, ал. 5 от ЗМВР. Прието е, че в процесното разпореждане и съпровождащите го документи от административната преписка не се съдържат описани фактически основания за неговото издаване, както и ясна разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението.

Решението е правилно и следва да се остави в сила.

Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на събраните по доказателства. Обоснован е изводът му, че...