Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Даесеф“ АД – гр. С., подадена чрез адв.. П срещу решение № 161/14.02.2018 г., постановено по адм. дело № 445/2017 г. по описа на Административен съд – София - област, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 258-1/09.01.2017 г., издаден от главен специалист в отдел „Местни данъци и такси“ при О. П, потвърден с решение № 2/05.04.2017 г. на началник отдел „Местни данъци и такси“ при О. П за определени в тежест на дружеството задължения за данък върху недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за 2016 г. в общ размер от 16 174, 79 лв., от които 5 437 лв. – ДНИ и лихви - 199, 61 лв., както и 10 165, 07 лв. за ТБО и лихви - 373, 11 лв. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател изводите на първоинстанционния съд са направени при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят твърди, че спорният момент при издаването на акта и решението на административния орган се свежда до начина на определяне и събиране на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване за имота, като неправилно задълженията са определени по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, а не по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Твърди, че при постановяване на оспорваното решение, съдът не е указал на ответната страна, че е негова доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че не е възможно или не е заявено определянето на ТБО според количеството битови отпадъци, което представлява съществено процесуално нарушение и...