Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Р.Г от [населено място], против допълнително решение № 4890/19.07.2018 г. по административно дело № 3156/2016 г. на Административен съд София-град, трето отделение, 17 състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 1002794/04.10.2010г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София в частта, с която са определени лихви за задълженията по ЗОДФЛ отм. за 2003 г. в размер 2563, 98лв., за 2004 г. в размер 29 883, 34 лв. и за 2005 г. в размер 32 776, 34 лв.

Изложени са доводи за недопустимост на решението – касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, както и за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът недопустимо е изменил вече изложените мотиви. Счита, че са нарушени разпоредбите относно срока за извършване на ревизията, както и че същата не е извършена по надлежния процесуален ред. Излага доводи за множество пороци на оценителните експертизи и на СТЕ и коментира поотделно всяко от задълженията. Искането е за отмяна или обезсилване на решението в обжалваната част.

Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното допълнително решение административният съд е отхвърлил жалбата на Р.Г против РА № 1002794/04.10.2010г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София в частта, с която са определени лихви за задълженията по ЗОДФЛ отм. за 2003 г. в размер 2563, 98лв., за 2004 г. в размер 29 883, 34 лв. и за 2005 г. в размер 32 776, 34 лв.

Съдът е установил, че делото е било образувано по жалба на Р.Г срещу РА № 1002794 от 04.10.2010 г., издаден органи по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на Д”ОДОП” – София при ЦУ на НАП. С Решение № 3261/12.05.2017г. по адм. д. № 3156/2016г. Административен съд – София град е отменил РА, в частта: относно дължимия данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2003 г., 2004 г. и 2005 г.; относно определените вноски ДОО за 2003 г., 2004 г., 2005 г. и 2006 г.; относно определените вноски за Здравно осигуряване за 2003 г., 2004 г., 2005 г. и 2006 г., а в останалата част е отхвърлил жалбата. Срещу това решение са подадени две касационни жалби - от директора на Д“ОДОП” - София в частта, с която е отменен РА № 1002794/04.10.2010г. на ТД на НАП-София, и от Р.Г в частта, с която жалбата против РА е отхвърлена за определените задължения по ЗОДФЛ отм. с лихви за 2006 г. и за 2007 г., задължения за ДОО и ЗО за м. 12.2006 г. с лихви, задължения за ДОО и ЗО за 2007 г. с лихви.

С Решение № 6057/10.05.2018 г. по адм. дело № 8633/2017 г. Върховният административен съд констатирал, че в мотивите си АССГ е приел, че са погасени по давност задълженията за лихви по ЗОДФЛ отм. за 2003 г., 2004 г. и 2005 г., но в диспозитива е пропуснал да се произнесе в този смисъл за начислените лихви в РА за 2003 г. в размер 2563, 98 лв., за 2004 г. в размер 29 883, 34 лв. и за 2005 г. в размер 32 776, 34 лв. С решението е отменено определението от съдебно заседание на 13.02.2018 г. за изясняване на делото и даване ход по същество в частта по жалбите против РА в частта, с която са определени лихви за задълженията по ЗОДФЛ отм. за 2003 г. в размер 2563, 98 лв., за 2004 г. в размер 29 883, 34 лв. и за 2005 г. в размер 32 776, 34лв., и в частта за доначислените лихви по ЗОДФЛ отм. за периода 19.06.2010 г. – 20.09.2010 г. за 2005 г., в частта за останалите определени в РА лихви за 2003 г. – 2005 г. за данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. , а също и в частта за разноските.

Във връзка с горното делото е изпратено на АССГ за постановяване на допълнително решение по чл. 176 и чл. 175 от АПК в частта, с която в РА № 1002794/04.10.2010 г. на ТД на НАП-С. са определени лихви за задълженията по ЗОДФЛ отм. за 2003 г. в размер 2563, 98 лв., за 2004 г. в размер 29 883, 34 лв. и за 2005 г. в размер 32 776, 34 лв., и в частта за доначислените лихви по ЗОДФЛ отм. за периода 19.06.2010 г. – 20.09.2010 г. за 2005 г.

Като се е позовал на разпоредбата на чл. 176, ал. 1 АПК, съдът е приел, че лихвите като акцесорно задължение се дължат само тогава когато е дължима и главницата и след като в случая по отношение на основното задължение е установена дължимост, то такава е налице и по отношение на лихвите. По тези съображения съдът е допълнил решението като е отхвърлил жалбата срещу РА № 1002794/04.10.2010г. на ТД на НАП-София в частта, с която са определени лихви за задълженията по ЗОДФЛ отм. за 2003 г. в размер 2563, 98лв., за 2004 г. в размер 29 883, 34 лв. и за 2005 г. в размер 32 776, 34 лв.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

В срока за произнасяне по адм. дело № 8633/2017 г. Върховният административен съд е констатирал, че в мотивите си съдът е приел, че са погасени по давност задълженията за лихви по ЗОДФЛ отм. за 2003г., 2004г. и 2005г., но в диспозитива е пропуснал да се произнесе в този смисъл за начислените лихви в РА за 2003г. в размер 2563, 98лв, за 2004г. в размер 29 883, 34лв и за 2005г. в размер 32 776, 34лв, поради което Върховният административен съд е дал указания в посочената част да се постанови допълнително решение от АССГ. По тези съображения Върховният административен съд е изпратил делото на същия съд за произнасяне с допълнително решение за посочените лихви за 2003г., 2004г. и 2005г. и поправка на очевидна фактическа грешка в решението за допълнителните лихви по ЗОДФЛ отм. за 2005г. Указал е, след постановяване на допълнително решение от АССГ, делото да бъде изпратено на Върховния административен съд за произнасяне по жалбите на двамата касатори в частта, с която са определени лихви за задълженията по ЗОДФЛ отм. за периода 2003г., 2004г. и 2005г. за произнасяне по исканията на страните за разноски.

В съответствие с указанията, дадени в Решение № 6057/10.05.2018 г. по адм. дело № 8633/2017 г. на Върховния административен съд и като е установил, че решението е непълно, на основание чл. 176, ал. 1 АПК, първоинстанционният съд правилно е допълнил решението като е отхвърлил жалбата срещу РА № 1002794/04.10.2010г. на ТД на НАП-София в частта, с която са определени лихви за задълженията по ЗОДФЛ отм. за 2003 г. в размер 2563, 98лв., за 2004 г. в размер 29 883, 34 лв. и за 2005 г. в размер 32 776, 34 лв.

Неоснователно е твърдението, че съдът недопустимо е изменил вече изложените мотиви. Напротив, съдът обосновано е приел, че лихвите като акцесорно задължение се дължат само тогава, когато е дължима и главницата и след като в случая по отношение на основното задължение е установена дължимост, то такава е налице и по отношение на лихвите. Твърденията на касатора за процесуални нарушения при извършване на ревизията и за пороци на експертизите са неотносими към предмета на спора, доколкото същите нямат връзка с допълнителното решение, а с решение № 3261/12.05.2017г. по адм. д. № 3156/2016г. на АССГ, което подлежи на самостоятелно обжалване. Съдът правилно е постановил след изтичане на сроковете за обжалване делото да бъде върнато на Върховния административен съд, І отделение, за произнасяне по касационните жалби против РА № 1002794/04.10.2010г. на ТД на НАП-София в частта, с която са определени лихви за задълженията по ЗОДФЛ отм. за 2003г., 2004г. и 2005г., а също и в частта за разноските. Следователно не са налице твърдените в касационната жалба основания за обезсилване или отмяна на решението в обжалваната му част и същото като правилно следва да се остави в сила.

Разноски: На ответника по касация предвид направеното искане и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 8, т. 5 от Наредба № 1 от 9 Юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 487 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА допълнително решение № 4890/19.07.2018 г. по административно дело № 3156/2016 г. на Административен съд София-град, трето отделение, 17 състав.

ОСЪЖДА Р.Г ЕГН [ЕГН] да заплати на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП София сумата от 2 487 лева /две хиляди четиристотин осемдесет и седем /, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.