Образувано е по касационна жалба на О. Е, чрез адв.. Н, против решение № 374/08.11.2017 г., постановено по адм. дело № 592/2017 г. по описа на Административен съд В. Т. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението ведно със законните последици.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от О. Е против заповед на № ОА 04-5459/12.07.2017 г., издадена от областния управител на област В. Т, с която на основание чл. 79, ал. 1 ЗДС е отменен Акт за частна общинска собственост № 1267/15.11.2016 г., утвърден от кмета на община Е., съставен за недвижим имот с административен адрес гр. Е., ул. „ Чучур“ № 1, УПИ ХV-1482 в кв. 76 по ПУП на гр. Е., с площ 2 2 263 кв. м, заедно с построените в него сгради. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно.

Няма спор между страните, че имотите - дворно място ведно с построените в него сгради, предназначени за ветеринарна лечебница, описани в Акт за държавна собственост № 692/29.04.1964 г. и в Акт за частна общинска собственост № 1267/15.11.2016 г. са идентични. Не се спори и че процесните имоти не са отписани от актовите книги за държавна собственост.

Предмет на контрол в производството пред първоинстанционния съд е заповед на № ОА 04-5459/12.07.2017 г., издадена от областния управител на област В.Т.П изричната разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, съответствието на обжалвания акт с материалния закон следва да бъде преценено към момента на издаването му. В връзка с изложените твърдения в касационната жалба, действително към момента на издаване на АЧОС № 1267/15.11.2016 г. разпоредбата на чл. 58, ал. 5, изр. 2 ЗОС е предвиждала, че в 7-дневен срок от получаването на препис от вписания АОС областният управител отписва имота от актовите книги за държавна собственост и предава имота на общината. В противоречие с действащия към момента на издаването на АЧОС ред, областният управител е издал заповед № ОА04-10609/12.12.2016 г., с която е изрично е отказал да отпише имота. Както правилно е посочил административният съд, предмет на съдебен контрол не е този отказ.

Към момента на издаване на оспорената заповед- 12.07.2017 г., чл. 58, ал. 3 ЗОС (изм. и доп., бр. 13 от 2017 г.) вече предвижда, че актът за общинска собственост за имот - държавна собственост, преминал в собственост на общината по силата на закон, се съставя съгласно изискванията на ал. 1 - 3 след отписването му от актовите книги за държавна собственост по реда на ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ). Налице е нов ред за процедиране, който изрично изисква отписване на имотите от актовите книги за държавна собственост като предпоставка за издаване на АОС.Т е изискването и на чл. 114, ал. 2 ППЗДС, съгласно който общините или другите лица, които претендират за права върху имот, за който има съставен акт за държавна собственост, могат да се снабдят с документ за собственост, ако такъв не е издаван, след като бъде издадена заповед за отписване. С оглед посоченото, при издаването на обжалваната заповед областният управител на В. Т е приложил правилно закона. Възраженията на касатора обуславят спор за материално право, който следва да бъде разрешен по общия исков ред и не може да бъде нито основание за отписване на имотите, нито предмет на настоящото производство.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на Областна администрация В. Т следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на осн. чл. 78 ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 37 ЗПП, този съд определя в размер на 100 лева.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 374/08.11.2017 г., постановено по адм. дело № 592/2017 г. по описа на Административен съд В. Т.

ОСЪЖДА О. Е да заплати на Областна администрация - В. Т разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.