Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д.Д от гр. [населено място], чрез адв. С.А от Адвокатска колегия гр. С., срещу Решение № 3361 от 21.05.2018 г. постановено по адм. дело № 13636/2017 г. по описа на Административен съд София - град. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и уважаване на оспорването срещу административния акт, както и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „Социално подпомагане – Сердика” не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение Административен съд София – град е приел, че редът за упражняване на правото на жалбоподателката Д.Д е по чл. 8в, ал. 1 от Закон за семейните помощи за деца (ЗСПД) и чл. 16а, ал. 2 и ал. 3 от Правилник за прилагане на Закон за семейните помощи за деца (ППЗСПД). Посочил е фактическия състав, при който за лицето възниква правото на еднократна помощ за отглеждане на дете. Очертал е спорния по делото правен въпрос, който е свързан с обстоятелството на какви условия следва да отговаря Димитрова, за да получи еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД и чл. 16а, ал. 2...