Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на район „Възраждане“ – С. О, чрез пълномощника си юрк.. Б, против решение № 2714 от 23.04.2018 г., постановено по адм. дело № 13808/2017 г. по описа на Административен съд София – град. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се потвърди оспорения административен акт.

Ответниците – Д.Т, Д.Н и Р.Т чрез законния си представител Д. П., всички чрез адв.. Г като процесуален представител, в писмен отговор и лично в съдебно заседание, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София – град отменя заповед № РВЕ 17-РД09-259/04.12.2017 г. на кмета на район „Възраждане“ – Столична община, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОбС) и чл. 34 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО) е разпоредено изземване на общинско жилище от Д.Т, поради държането му без правно основание.

За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е процесуално незаконосъобразна, което препятства преценката за съответствието й с приложимото материалноправно основание по чл. 65, ал. 1 ЗОбС. Изложени са съображения за липса на мотиви в оспорения административен акт...