Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция “Общински строителен контрол“, Столична община, чрез юриск. Конуей като процесуален представител, срещу решение № 2424 от 11.04.2018 г., постановено по адм. дело № 519/2018 год. по описа на Административен съд София – град, с което е отменена негова заповед № РА-30-278/11.09. 2017 г. и Столична община е осъдена да заплати на Н.Н разноски по делото в размер на 600 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му.

Ответникът - Н.Н, чрез пълномощника си адв.. Т, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба на Н.Н срещу заповед № РА-30-278/11.09. 2017 г. на директора на Дирекция „Общински строителен контрол“, Столична община, с която на основане чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж: „Бетонна стена към границата с УПИ I-37", изпълнена в УПИ VIII-38, кв. 9 по плана на гр. С., м. в. з. Люлин, район Овча купел, без разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ.

За да отмени заповедта, съдът приема, че е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на чл. 35 и чл. 36 АПК, както и в противоречие...