Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на А.К, живеещ в Германия, против решение № 3112 от 10.05.2018 г., постановено по адм. д. № 12240 по описа за 2017 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 57 от 05.10.2017 г. на Управителя на НОИ.
Изложените в касационната жалба съображения за необоснованост и неправилност на съдебното решение са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че административните актове са в противоречие с решение № 7424 от 13.06.2017 г., постановено по адм. д. № 6537/2016 г. на Върховния административен съд и с Наредба за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели.
О. У на Националния осигурителен институт, гр. С., е оспорил касационната жалба в писмена защита.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК
За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София – град е решение № 57 от 05.10.2017 г. на Управителя на Националния осигурителен институт (НОИ), потвърждаващо разпореждане № 2136-50-256 от 10.08.2017 г. на ръководител „ПО“, с което на А.К е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО с начална дата 27.03.2015 г.
Оспореното административно решение и потвърденото с него разпореждане са издадени при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК, след като с решение № 2180 от 31.03.2016 г. по адм. д. № 10192/2015 г. на Административен съд София – град, оставено в сила от Върховния административен съд с решение № 7424 от 13.06.2017 г. по адм. д. № 6537/2016 г., е било отменено решение № 34 от 31.08.2015 г. на Управителя на НОИ в частта, с която е била отхвърлена жалбата на А.К против разпореждане № 94Е-32724-4#7 / 13.05.2015 г. на ръководител „ПО”.
В мотивите на касационното решение е приет за правилен изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е изложил мотиви по какъв начин е определил осигурителния стаж на Кулов, посочен във формуляр Е 205/DE, във връзка с установения в чл. 6 от Регламент № 883/2004 принцип за сумиране на периоди. Липсата на мотиви относно начина на определяне на размера на осигурителния стаж, завършен в държава-членка-Германия, лишава съда от възможност за преценка на законосъобразността на издаденото разпореждане, с което се отпуска пенсия за прослужено време и старост. Административният съд е приел за основателно и възражението на А.К за неправилно определяне на индивидуалния коефициент и за нарушение на разпоредбата на чл. 70а ал. 1 от КСО, чрез неправилно изчисление на средномесечния му осигурителен доход за базисния период от 01.01.1985г. до 01.01.1987г. По отношение началната дата на определяне на пенсията не са обсъдени направените възражения от жалбоподателя, като липсата на мотиви препятства възможността да се извърши съответния контрол.
С издаденото следващо разпореждане № 2136-50-256 от 10.08.2017 г. на ръководител „ПО“ и потвърждаващото го решение № 57 от 05.10.2017 г. на Управителя на НОИ на А.К е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст с начална дата 27.03.2015 г. на основание чл. 68, ал. 3 от КСО. Съгласно мотивите, придружаващи разпореждането, към 27.11.2012 г. лицето е придобило германски стаж за право на пенсия 04 години 02 м. 12 дни, а към 31.10.2014 г. – 06 години 02 месеца. И към двете посочени дати не е изпълнявало условието по чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО за обща продължителност на осигурителния стаж, съответно 37 години и 4 месеца, и 37 години и 08 месеца. Доказаният български осигурителен стаж е 28 г., 06 м. и 22 дни, а потвърденият германски осигурителен стаж - 06 г. и 02 м. (общ осигурителен стаж към 01.11.2014 г. - 34 г., 08 м. и 22 дни). Същите съображения са изложени в оспореното решение по чл. 117, ал. 3 от КСО, като е добавено, че при определянето на германския осигурителен стаж са взети данните по т. 8.1.1. от формуляр E 205/DE, изготвен от компетентната германска институция.
Формуляр E 205 DE, съдържащ се в административната преписка, е на немски език. Липсва заверен превод на формуляра на български език, за да се установят обхванатите осигурителни периоди и видът на осигурителния стаж – действителен и приравнен. По т. 8.1.1. е отразен стаж с продължителност 74 месеца, по т. 8.1.2. – 97 месеца и по т. 8.2. – 100 месеца. Пенсионният орган не е изпълнил указанията, дадени с отменителните съдебни решения, да посочи на какво основание е зачел придобит германски осигурителен стаж с продължителност 74 месеца, а не 97 или 100 месеца.
На основание чл. 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, ако не е предвидено друго, при преценка на правото на обезщетение компетентната институция на държава-членка зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.
В разглеждания случай поради липса на превод на документа, изготвен от германската компетентна институция, не може да се установи кой е периодът, който се счита за „завършен“ съгласно германското законодателство и съответно се счита за завършен съгласно прилаганото национално законодателство. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 1, б. „у“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 „осигурителен период" за целите на регламента означава периодите на внасяне на осигурителни вноски, или на заетост или самостоятелна заетост, определени или признати за осигурителен период от законодателството, съгласно което е завършен или се смята за завършен, както и всички периоди, разглеждани като такива, ако посоченото законодателство ги признава за равностойни на осигурителен период. Според застъпеното от жалбоподателя становище в неговия случай „завършеният стаж“ е 12 години и 4 месеца, като се вземат предвид всички признати осигурителни периоди.
Обсъдените по-горе обстоятелства насочват към извод, че при издаване на оспорените актове административният орган не е изпълнил указанията, дадени с отменителните съдебни решения, да изложи мотиви по какъв начин е определил осигурителния стаж на А.К, посочен във формуляр Е 205/DE, който следва да се сумира с българския осигурителен стаж. Не е отговорил на възражението на жалбоподателя, че съгласно Регламент (ЕО) №883/2004 в сбора за определяне на завършения осигурителен стаж за пенсия се включва не само действителният, но и приравненият осигурителен стаж.
Административният орган е изпълнил даденото от съда указание относно определянето на средномесечния осигурителен доход на лицето за базисния период от 01.01.1985 г. до 01.01.1987 г., но не е разгледал допълнително направеното възражение във връзка с определения индивидуален коефициент на база осигурителния доход в „С. Е“ АД през периода 01.01.1997 г. – 01.02.2000 г., за който според твърдението в жалбата до Управителя на НОИ е приложим отмененият чл. 26 от Наредба за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели. Твърди се, че за този период следва да бъде зачетен осигурителен доход 44 411.77 лв., а не 36 963.77 лв.
С постановеното решение Административен съд София – град необосновано е приел, че спорните въпроси във връзка с осигурителния стаж и доход на жалбоподателя са изяснени в съответствие с дадените указания на основание чл. 173, ал. 2 от АПК. Обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено като неправилно. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което оспореният акт бъде отменен, а преписката бъде върната на административния орган за издаване на нов акт след изясняване на всички факти от значение за законосъобразното сумиране на осигурителния стаж към 27.11.2012 г. и 01.11.2014 г. Формуляр E 205 DE следва да бъде приложен в административната преписка във вид на заверен превод на български език. Административният орган следва да разгледа и възражението на жалбоподателя във връзка с индивидуалния коефициент на база осигурителния доход в „С. Е“ АД през периода 01.01.1997 г. – 01.02.2000 г.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3112 от 10.05.2018 г., постановено по адм. д. № 12240 по описа за 2017 г. на Административен съд София - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение № 57 от 05.10.2017 г. на Управителя на Националния осигурителен институт, потвърждаващо разпореждане № 2136-50-256 от 10.08.2017 г. на ръководител „ПО“, с което на А.К е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО.
ИЗПРАЩА административната преписка на Управителя на Националния осигурителен институт за ново произнасяне по жалбата на А.К срещу разпореждане № 2136-50-256 от 10.08.2017 г. на ръководител „ПО“ при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.