Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. В. Т при ЦУ на НАП срещу решение № 259 от 18.06.2018 г., постановено по адм. дело № 927/2017 г. по описа на Административен съд - гр. В. Т, в частта, с която е отменен РА № Р-04000416009375-091-001/14.08.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Т, потвърден с решение № 281/07.11.2017 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ в частта на установените на „СИМ-99“ ООД - гр. Г. допълнителни задължения за ДДС в размер на 63 232, 76 лева и лихви за забава – 8 241, 10 лева в резултат на непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) за м. 03.2015, м. 04.2015 г. и м. 07.2015 г. по 6 бр. фактури с № 4604/02.03.2015 г., 4605/02.03.2015 г., 4506/02.03.2015 г., 4607/02.03.2015 г., 4687/08.04.2015 г., 4787/17.07.2015 г.

Касаторът поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че са събрани необходимите доказателства, от които да се направи категоричен извод, че начисленият данък не се дължи. Според жалбоподателя съдът не е възприел правилно установените факти и събраните доказателства, което е довело до необоснованост на изводите му. По подробно изложени мотиви иска отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

В останалата част, с която е потвърден РА, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Ответникът - „СИМ-99“ ООД - гр. Г., чрез процесуалния си представител адв.. Р, в писмена защита оспорва касационната жалба. Претенира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна...