Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Г.К с адрес в [населено място] срещу решение № 2038/30.11.2017г. на Административен съд Бургас по адм дело № 2372/2017г. С него се отхвърля жалба на Г.К против решение изх. № 1012-02-209#1/31.07.2017г. на директора на ТП на НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 3/2.06.2017г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Бургас.

От съдържанието на жалбата се извеждат като касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му.

Ответникът, Директорът на ТП на НОИ Бургас не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу решение на директора на ТП на НОИ Бургас от 31.07.2017г., с което се отхвърля жалба срещу разпореждане от 2.06.2017г. за изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 24.04.2017г. пожизнено на основание чл. 99, ал. 1 т. 1 буква "а" КСО. Определен е размер от 191.56 лева от който се изплаща 100%. С жалба против разпореждането до директора на ТП на НОИ Б. К е възразил срещу определения коефициент, и поддържал, че при първоначално подадено заявление през 2011 г. пенсията неправилно не била изчислена в пълен размер, поради което се претендира разликата в размера от този начален момент. С цитираното решение от 31.07.2017г. директорът на ТП на НОИ е разгледал цялата преписка на жалобоподателя като установил, че с разпореждане от 22.02.2012г. на основание чл. 68, ал. 10 2 КСО на Ковачев е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер, като с разпореждане от 20.06.2012г. е спряно производството по определянето й в действителен размер, тъй като са предприети действия за събиране на невнесени осигурителни вноски. Предвид, че не е представена заверена осигурителна книжка за период през който Ковачев е самоосигуряващо се лице не е могло да се приложат разпоредбите на чл. 70, ал. 3 КСО, поради което пенсионният орган с разпореждане от 8.03.2013. е отказал да възобнови административното производство по определяне на пенсията в действителен размер.Ковачев подава заявление на 24.04.2017г. за изчисляване на пенсията в действителен размер въз основа на наличните доказателства като иска изплащане на разликата от началната дата на отпускане на пенсията. Органът е изменил размера на основание чл. 99, ал. 1, т. 1, б. "а" КСО от датата на представяне на доказателствата. В решението е посочено как е определен индивидуалния коефициент съгласно чл. 70, ал. 2 КСО който е 0.656. Определен е и доходът от който е изчислен размерът и при липса на нарушения при издаване на разпореждането от 2.06.2017г. жалбата е отхвърлена.

Така постановено ршението на директорът на ТП на НОИ е обжалвано пред съда със същите доводи и възражения и искания за заплащане на разликата считано от първоначално подаденото заявление.

Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Разгледал е в хронологичен ред взаимоотношенията на жалбоподателя с административния орган и е извел от фактическа страна извод за поведение на жалбоподателя което е в причинна връзка с резултата да не може да бъде определена пенсията му в действителния размер по причините, че не е представял документи изисквани от органа и в пряка връзка с определянето на осгурителния му стаж и доход. Възраженията му, че са представени всички документи с първоначалното заявление са приети за необосновани поради което при спазване на разпоредбите на КСО е прието, че няма нарушения при определяне на размера на пенсията с оглед на материалните предпоставки за това. По препсиката са приложени влезли в сила разпореждания и писма за изискване на документи от жалбоподателя, която кореспонденция е обсъдена от съда в мотивите на постановеното решение, като в крайна сметка е изведен правен извод за неоснователност на жалбата. При отсъствие на нарушения в действията на административния орган е прието, че размерът на пенсията е правилно определен и няма основание за изплащане на други суми каквато е претенцията с жалбата. Решението е правилно.

При разглеждането на жалбата по същество е изведен обоснован фактически извод от приложените по преписката доказателства. Кореспонденцията между страните е била в посока установяване на осигурителен стаж и доход като жалбоподателят е бил уведомяван за исканите документи за установяването им. Предвид неизпълнението на тези указания е било невъзможно установяването на действителния размер на пенсията по причини в жалбоподателя, който не е внасял осигурителни вноски и се е наложило тяхното установяване от контролни органи. Непредставянето на доказателствата за претендиран доход и осигурителен стаж е препятствало произнасянето на органа, който в крайна сметка се е произнесъл с обжалваното разпореждане при наличните доказателства по изричното искане за това от жалбоподателя. Правомощията на административния орган след постановяване на разпореждането по чл. 98 КСО са посочени в чл. 99 КСО. Едно от основанието за измение на разпореждането е заявление от пенсионера, когато представи нови доказателства относно осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 2, т. 1 изменението на разпореждането се счита от датата на представянето на доказателствата, както е в настоящият случай.

Не се констатиратнарушения при постановяване на решението, като при разглеждането на делото са осигурени в пълен обем процесуалните гаранции за упражняване правата на страните във връзка с правния спор за защита на интересите им.

Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 пр първо АПК ВАС шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2038/30.11.2017г. на Административен съд Бургас по адм дело № 2372/2017г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.