Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба на „Крас инвест” ЕООД гр. С., подадена чрез адв. Т.Б, срещу Решение № 3853 от 07.06.2018 г., постановено по адм. дело № 11854 по описа за 2016 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 1105174 от 01.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 248 от 06.02.2012 г. на директора на Дирекция „ОУИ” – София / понастоящем Дирекция „ОДОП” – София/ при ЦУ на НАП.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Излага подробни съображения по всяка една от доставките. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен оспорения РА и да бъдат присъдени разноски.
Ответникът - Директора на Дирекция "ОДОП" - София, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба в съдебно заседание. Претендира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в състав на първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, която е процесуално допустима, разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:
Делото отново е пред касационна инстанция, след постановяване на Решение №12815 от 28.11.2016г. на Върховния административен съд по адм. д.№9877/2016г., на петчленен състав, с което се отменя решение № 14059 от 25.11.2014г. постановено по адм. дело № 1811/2014г. и Решение №6458 от 25.10.2013г. на Административен съд София-град по адм. д.№4838/2012г. и жалбата на „Крас инвест” ЕООД се връща за ново разглеждане съобразно задължителни указания.
С обжалваното решение, Административен съд София град отново е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 1105174 от 01.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 248 от 06.02.2012 г. на директора на Дирекция „ОУИ” – София /сега Дирекция „ОДОП” – София/ при ЦУ на НАП.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. При новото разглеждане на делото съдът изцяло се е съобразил и със задължителните указания съдържащи се в отменително решение от 28.11.2016г. по адм. дело № 9877/2016г. на ВАС – Петчленен състав.
Съдът подробно и задълбочено е обсъдил доказателствата събрани по делото и е изложил мотиви за правните си изводи.
Настоящата съдебна инстанция намира за правилно изложеното от административен съд София-град, че не се дължи данъчен кредит по фактурата с доставчик "Интерлинк БГ" ООД, тъй като представения опис не съдържа необходимата информация и не може да обоснове приспадането на данъчен кредит. Неоснователни са възраженията наведени в касационната жалба в частта относно непризнатото право на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Интерлинк БГ” ООД предвид неизпълнението на изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 1 - 4 ЗДДС, във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 ЗДДС. Видно от мотивите на оспореното решение, административният съд е изложил подробно установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка и след като е анализирал събраните доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата Съдебно - счетоводна експетиза, е формирал обосновани фактически и правни изводи, като е взел предвид и извършената от касатора продажба с НА от 09.09.2008 г. на обект – „студио № 34”, находящо се в жилищна сграда „С. Х 3”, к. к. Пампорово, общ. Чепеларе. Обосновано съдът е приел, че са налице несъответствия между стойностите на процесните фактури и данните отразени в описа на активите. Липсват доказателства, въз основа на които да бъде установено как са формирани стойностите на имотите отразени в общ размер в описа на активите. Не е представена инвентарна книга, няма данни за заприхождаване на 18 имота по сметка 202 „Сгради и конструкции”, поради което законосъобразно е прието, че не са изпълнени изискванията на чл. 74 ЗДДС и за касатора не възниква право на данъчен кредит по процесните фактури.
По отношение на доставчика "Искър 59" ЕООД и отказаното право на данъчен кредит по фактура № 199 от 23.07.2010 г., на стойност 1585735, 89 лв. и начислен ДДС в размер на 317147, 17 лв., с предмет на доставката „Обща партида", органът по приходите не е признал право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 317 147, 17 лв. Административният съд е мотивирано е приел, че на основание чл. 70, т. 5 ЗДДС, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 ЗДДС и поради липса на доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, във връзка с чл. 12, ал. 1 и чл. 25 ЗДДС, законосъобразно с РА не е признато право на данъчен кредит на дружеството. За да обоснове този извод съдът е обсъдил възникналите взаимоотношенията между „К. И” ЕООД /РЛ/, „Смартпартнерс - БГ" ЕООД и „Искър - 59" ЕООД - сключеният на 12.05.2010 г. договор между „Искър - 59" ЕООД и „Смартпартнерс - БГ" ЕООД, съгласно който първото дружество ще придобие собствеността върху посочените в него недвижими имоти, което право има определена стойност, както и сключените в тази връзка две споразумения от 23.07.2010 г.
В случая се касае за встъпването в чуждо правоотношение, което не представлява доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, поради което не може да бъде третирано, като облагаема доставка за целите на данъчното облагане по ЗДДС. Налице е освободена доставка по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗДДС, което означава, че върху нея с оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС не се начислява ДДС и не възниква правото на данъчен кредит
Правилно е решението на административен съд София - град и в частта касаеща извършените от „Е. К" ЕООД доставки. Предмет на тези фактури са строителни материални и обзавеждане за 19 броя апартаменти и студия в Пампорово. Представен е договор за доставка на строителни материали съгласно приложение 1, което не е представено, както по време на ревизията, така и в съдебно заседание, поради което не може да се установи дали строителните материали по фактурите съвпадат като вид, количество и цена на договореното. Тъй като се касае за голямо количество строителни материали не е установено къде са съхранявани, от къде са транспортирани, с какви транспортни средства. През 2007 г. касационният жалбоподател е закупил 19 броя апартаменти в новострояща се жилищна сграда в Пампорово, но не е доказал, че строителните материали са необходими за довършване на строителството на тези апартаменти. Следва да се има предвид, че процесните фактури са от м. 10 и м. 11 2010 г., а по делото са приложени нотариални актове от 2008 и 2010 г. за продажба на ателие и апартамент, от което следва, че са били завършени и тези строителни материали не са необходими за довършване на купените през 2007 г. апартаменти.
Съдът е приел, че спорните фактури не отразяват реално осъществени доставки. Не са представени доказателства, че спорните материали са били вложени в обекти на ревизираното дружество, респективно че същите са използвани за последващи облагаеми доставки. В тази връзка съдът не е кредитирал представените приемо – предавателни протоколи, съпътстващи спорните фактури, доколкото простото съвпадение на количеството на стоки не води на извод за реалното им предаване на дружеството - жалбоподател. Наред с това са налице противоречия и относно транспортирането на стоките. Съгласно чл. 4, ал. 2 от сключения между страните договор – транспорта е за сметка на изпълнителя - „Европа комерс” ЕООД, а според обясненията дадени от управителя на дружеството-изпълнител - транспортните разходи са за сметка на клиента.
С оглед тези съображения, правилно е прието, че доставките не са осъществени, поради което е налице хипотезата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС за отказ на данъчен кредит.
Правилно АССГ приема, че ревизираното лице не е доказало материалноправните предпоставки за признаване на право на данъчен кредит и по отношение на фактура № 41 от 29.12.2010 г., издадена от „М. К“ ЕООД, с предмет „доставка съгласно Приложение 1 от сключен договор, Видно от приложения договор от 01.12.2010 г., сключен между РЛ и посочения доставчик, е уговорена доставка на строителни материали, с място на изпълнение „Жилищни сгради за сезонно обитаване, изградени в УПИ 155105, м. Асаница, гр. Б., за обектите, собственост на „Крас инвест” ЕООД. Наред с това по делото е налице НА 183 от 30.07.2010 г., л. 195, видно от който „Смартпартнерс БГ“ ЕООД продава на „Крас инвест“ ЕООД недвижими имоти, представляващи самостоятелни обекти в изградените до степен на завършеност „подписан акт обр. 15” секция А и секция С, УПИ 155105, местност „Асаница“, гр. Б.. С оглед тези данни следва да се приеме, че РЛ е придобило имотите в завършен вид, като не е представило доказателства, че така закупените строителни материали от „М. К“ ЕООД са ползвани за извършване на ремонтни дейности в тези обекти. Това обстоятелство, съпоставено с липсата на доказателства за транспорт и доставка на материалите, липсата на плащане по фактурата и липсата на доказателства за влагане на същите, води до извод, че се касае за фиктивна стопанска операция, целяща неправомерно ползване на право на приспадане на данъчен кредит.
Реалността на доставката е основополагаща за възникване и законосъобразно упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. В разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС се съдържат дефинициите за облагаема доставка на стоки и услуги и според тях това е прехвърляне правото на собственост или друго вещно право, респ. всяко извършване на услуга. Следователно, когато се претендира посоченото материално право, на първо място, следва по безспорен начин да се докаже, че правото на собственост върху стоките, фигуриращи във фактурите е прехвърлено, респ. че услугите са извършени. Възраженията в касационната жалба преповтарят възраженията, обективирани в първоинстанционната жалба, на които административният съд е отговорил, излагайки подробни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя.
Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода от спора, на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 8 141, 85 лв. на основание чл. 161 ал. 1 от ДОПК и чл. 8, ал. 1 т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3853 от 07.06.2018 г., постановено по адм. дело № 11854 по описа за 2016 г. на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА „Крас инвест“ ЕООД, ЕИК 147161221 да заплати на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП 8 141, 85лв. / осем хиляди сто четиридесет и един лева и 85 стотинки/ юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно.