№ 395/28.01.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЗЛАТИНА РУБИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Рубиева ч. гр. д. № 198 по описа за 2026 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от А. Е. П., чрез процесуален представител, срещу определение № 5588 от 03.12.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 3884/2025 г. по описа на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане касационната частна жалба на А. Е. П. срещу определение № 2357 от 14.07.2025 г. по в. ч. гр. д. № 1637/2025 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е отменено определение № 4230/26.03.2025 г. по гр. д. № 15633/2023 г. по описа на Районен съд -Пловдив за спиране на производството по делото в частта по исковете относно упражняването на родителските права, режима на лични контакти и издръжката на децата и делото е върнато на Районен съд-Пловдив за продължаване съдопроизводствените действия по предявените искове.
В частната жалба се релевират възражения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и постановяването му в противоречие на европейското законодателство. Сочи се, че спирането било „правна последица“ от прякото приложение на чл. 20, §2 Регламент 2019/1111 /Регламент Брюксел II б/ (lis pendens) и че тези правила били част от международната компетентност, за която сезираният съд следва да извърши задължителна проверка не само по чл. 15 ГПК, но и съгласно чл. 18 от Регламент 2019/1111, каквато в случая бил направил Районен съд - Пловдив. Твърди се, че по своята същност определение № 4230 от 26.03.2025 г. по гр. д. № 15633/2023 г. на Районен съд-Пловдив представлявало...