9О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 335
София, 26.01.2026 год.
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков
Десислава Попколева
като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 3595 по описа за 2025 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. В., чрез адв. В. З. против решение № 54/13.03.2025 г. по в. гр. д. № 711/2024 г. на Окръжен съд Добрич, с което като е потвърдено решение №96/07.10.2024г. по гр. д.№27/2024г. на Районен съд Г. Т. касаторът е осъден да заплати на Кооперация „Демокрация”, представлявана от С. А. С., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 22 539.28 лева, от които: получено без правно основание обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 20 448.00 лева и получено без правно основание обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 2 091.28лева, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяването на исковата молба – 16.01.2024г., до окончателното изплащане.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.
Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди се, че изложените от въззивния съд изводи, че сумите са получени без основание, тъй като ищецът не е заемал длъжността „председател“ на кооперацията по трудово правоотношение са неправилни и необоснвани, тъй като не кореспондират със събраните по делото доказателства. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следните въпроси: 1/ В случай, че в устава е налице ограничителна разпоредба по отношение на членовете на УС, а именно, че същите не могат да бъдат в трудовоправни отношения с кооперацията, следва ли за председателя на кооперацията изрично да е посочено, че такова ограничение също съществува или при липсата на изрично посочване за това, то ограничението се отнася до изборните членове на УС? – поддържа се липса на съдебна практика по въпроса, за който се сочи, че е от значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона; 2/ Следва ли в закон, акт на МС или устав изрично да бъде записано сключването на трудов договор за изборна длъжност и кое е основанието за възникване на трудовото правоотношение в настоящия случай между В. Н. В. и кооперация „Демокрация“, и изобщо налице ли е такова? При обосновката на въпроса е посочена практика по приложението на чл. 88, ал. 2 КТ – решение № 93 от 03.07.2015 г. по гр. дело № 5507/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о. и решение № 729 от 30.11.2010 г. по гр. дело № 20/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., според която правната уредба по чл. 83-87 КТ има субсидейрно приложение, ако в правните източници на чл. 88, ал. 1 КТ - закон, акт на МС или устав, не е предвидено друго. 3/ В кои случаи длъжността се заема въз основа на избор по смисъла на чл. 83, ал. 1 КТ и при какви предпоставки възниква трудово правоотношение от избор? Твърди се, че практиката по третия въпрос е оскъдна, което обосновава основание за допустимост на касационния контрол на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и следният въпрос: 1/ Длъжен ли е съдът да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, като изложи в мотивите си изводи по доказателствата и установените чрез тях твърдения на страните, възражения и доводите им; По въпроса се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 176 по т. д. № 1885/2015 г. на ІІ т. о., решение № 153 по гр. дело № 886/2018 г. на ІІІ г. о., решение № 65 по т. д. № 1656/2013 г. на ІІ т. о. и решение № 381 по гр. дело № 756/2010 г. на І г. о. В изложението се твърди, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Изложени са съображения, че е налице прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, както и нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството.
Насрещната страна – Кооперация „Демокрация“, [населено място], представлявана от С. А. С., чрез адв. Д. Ч., поддържа становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество - неоснователност на доводите за неправилност и необоснованост на въззивното решение, изложени в касационната жалба. Претендират се сторените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че по фактите, установени по делото с представените писмени доказателства, страните нямат спор и те са следните: ответникът е изпълнявал длъжността „председател“ на ищцовата кооперация за периода от м. януари 2006 г. /след избора му за председател на кооперацията от ОС, проведено на 07.01.2006г. и последващо трикратно преизбиране за председател - от ОС, проведени съотвено на 21.03.2010г., на 27.04.2014г. и на 28.04.2018 г., т. е общо четири мандата, до 12.04.2022 г., когато пълномощията му като председател на кооперацията са прекратени с решение на ОС на кооперацията, проведено на 02.04.2022 г., поради изтичане на мандата, вписано на 12.04.2022 г. ; в качеството му на представляващ кооперацията и лично за себе си като служител на кооперацията ответникът е сключил трудов договор №13/28.01.2006 г., с който е определено началото и края на изпълнение на функциите на председател на кооперацията - от 23.01.2006 г. до следващия избор, срещу възнаграждение в размер на 400 лева месечно; впоследствие са сключени споразумения за изменение на трудовия договор - допълнително споразумение №15/05.04.2007 г. за изменение на основното възнаграждение на 500 лева и допълнително такова за трудов стаж и професионален опит - 27%, допълнително споразумение № 18/28.02.2008 г. за изменение на основно месечно възнаграждение от 800 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит- 28%, допълнително споразумение № 4/03.01.2011 г., с което е уговорено основно възнаграждение от 1 250 лева и допълнително възнаграждение - 31%, споразумение № 20/09.01.2015 г., с което е уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 1 500 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит 35%, споразумение № 9/11.01.2016 г., с което е уговорено основно месечно възнаграждение от 2 000 лева, споразумение № 12/28.01.2019 г., с което основното месечно възнаграждение е определено на 2 200 лева и споразумение № 7/31.01.2020 г., с което е уговорено основно месечно възнаграждение от 2 400 лева; в качеството си представляващ кооперацията, ответникът е издал заповед № 23/28.02.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение със себе си като служител на кооперацията, считано от 28.02.2022 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ - придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, с която е разпоредил и изплащането на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 заплати, равняващи се на сумата от 20 448 лева; на същата дата е сключен трудов договор № 59/28.02.2022 г. за длъжността „председател“ от ответника в качеството му на представляващ кооперацията и лично като служител на кооперацията, с който е определено началото на изпълнение на функциите на председател 01.03.2022 г. срещу възнаграждение от 2 400 лева; сумата от 20 448 лева, начислена като обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ е платена на ответника по банков път на 04.03.2022 г.; на 20.05.2022 г. ответникът е получил и сумата от 3 204, 76 лв., включваща заплата за м. април 2022 г. и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск от 15 дни в размер на 2091, 28 лв.
Въззивният съд е приел, че спорният между страните въпрос по делото е дали длъжността „председател“ е изпълнявана от ответника по трудово правоотношение, с прекратяването на което е възникнало правото му да получи, съответно да задържи извършеното плащане на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ. Съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 83 КТ, длъжностите по трудово правоотношение, които се заемат въз основа на избор се установяват в закон, в акт на Министерски съвет или в устав. В случая регламентацията на процесните отношения се съдържа в специален закон - Закона за кооперациите и в Устава на кооперацията. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗК, председателят на кооперацията се избира между членовете на кооперацията, като той е председател и на управителния съвет и участва в неговата работа с равен глас. Това правило е залегнало и в Устава на кооперацията /чл. 41 от Устава/. Председателят е орган на кооперацията, представлява я, организира изпълнението на решенията на общото събрание и на управителния съвет и ръководи текущата й дейност /чл. 26, ал. 2 ЗК/. На следващо място, въззивният съд е приел, че проведеният избор от ОС по чл. 15, ал. 4, т. 2а ЗК е необходимо и достатъчно условие избраното лице да упражнява правомощията по чл. 26, ал. 2 ЗК. Прекратяването на това оправомощаване е обусловено от проведен нов избор /с изключение на изрично уредените в ЗК и Устава хипотези на предсрочно прекратяването на тези правомощия/. Условията, при които оправомощеното лице ще изпълнява правомощията по чл. 26, ал. 2 ЗК могат да бъдат уговорени в договор. Допустимо е тези условия да бъдат уговорени и в трудов договор, ако това е предвидено в ЗК, в акт на Министерски съвет или в Устав /така решение № 268/15.10.2013 г. по гр. д. № 1301/2012г. на ВКС, ІVг. о./. Посочено е още, че в Закона за кооперациите липсва изричен текст, който да урежда възможност за възникване на трудово правоотношение между председателя и самата кооперация. Разяснено е също така, че такава възможност не е била регламентирана и в Устава на кооперацията до изменението и допълването му с решение № 20 на ОС от 27.04.2024 г. като досегашният текст на чл. 41 /идентичен на чл. 26, ал. 1 ЗК/, става ал. 1 и се създава нова ал. 2 на чл. 41, според която между кооперацията и нейния председател възниква трудово правоотношение въз основа на избора по ал. 1 със срок - срокът на мандата на председателя, и е отменен досегашният текст на чл. 34, ал. 2, б.“ж“ от Устава. Разпоредбата на чл. 34, ал. 2, б.“ж“ от Устава е създадена с решение на ОС за неговото изменение от 20.04.2013 г. и с нея е установена забрана членовете на УС на кооперацията да бъдат в трудовоправни отношения с кооперацията. Приложимостта на тази забрана по отношение на председателя не може да се отрече, защото той е член на УС с право на глас, има се предвид при изчисляване на кворума и мнозинството за заседанията на управителния съвет, ръководи заседанията му, ограниченията по чл. 20, ал. 2 ЗК относно участието на член кооператори в състава на УС и на чл. 34, ал. 2 от Устава се прилагат и за него. Като краен извод, въззивния съд е приел, че след като в ЗК и в Устава на кооперацията, не само няма изрично предвиждане на избор на председател като основание за възникване на трудово правоотношение, а с правилото на чл. 34, ал. 2, б.“ж“ от Устава изрично е отречена възможността за съществуване на такова, то не може да се приеме, че правоотношението между страните е било трудовоправно, независимо от сключените трудови договори и издадената заповед за прекратяване на трудово правоотношение. Основание за определяне на отношенията като „трудови“ е изрична регламентация в ЗК или в Устава, че въз основа на избора на Общото събрание между председателя и кооперацията възниква трудово правоотношение, а такава в случая липсва. Във връзка с доводите на въззивника, съдът е посочил, че разпоредбата на § 2 ДР КТ е неприложима, тъй като касае трудовите правоотношения на членовете - кооператори /в този смисъл Тълкувателно решение № 4/2005 от 05.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 4/2005 г. на ОСГТК/, както и че приложението на правната уредба по глава V, раздел ІІІ КТ /чл. 88, ал. 2 КТ/, принципно е условно - ако в източниците по чл. 83, ал. 1 КТ /закон, акт на МС или Устав/, не е предвидено друго. В случая обаче в Устава на кооперацията не е предвидено изборът на председател на кооперацията да е основание за възникване на трудово правоотношение. След като създаденото въз основа на избора от ОС правоотношение между ответника и кооперацията не е трудово, издадената заповед № 23/28.02.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение не може да произведе последиците от прекратено трудово правоотношение – обезщетение при пенсиониране, за неползван платен годишен отпуск и други. При така изложените съображения, въззивният съд е приел, че ответникът е получил процесните суми при липса на основание за това, поради което искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, се явява основателен. Във връзка с доводите на въззивника - ответник е приел, че приложението на правилото на чл. 271, ал. 1 КТ е изключено при липсата на трудово правоотношение, както и че без правно значение за спора е отмяната по реда на чл. 58 ЗК с решение № 52/19.02.2024 г. по в. гр. д. № 861/2023 г. на Окръжен съд Добрич на взетото от ОС решение № 10 от 30.04.2023 г., с което е дадено разрешение за търсене на имуществена отговорност от ответника за нанесени имуществени вреди в качеството му на бивш председател и член на управителния съвет, тъй като в случая не се касае за непозволено увреждане /виновно и противоправно поведение на ответника/, а за неоснователно обогатяване /безвиновно имущественото разместване/.
При така изложените решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване по следните съображения:
Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т. е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. По въпроса, обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, съдът следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Р. Б. или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.
В касационната жалба са формулирани три въпроса в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като обобщени се свеждат до въпроса в кои случаи отношението между кооперацията и нейния председател могат да бъдат уредени като трудови и този въпрос е решаващо произнесен от въззивния съд, т. е налице е общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като същото следва да бъде надлежно обосновано, касаещо непълнота или неяснота на конкретна правна норма, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия. Повдигнатият въпрос обаче не покрива сочения допълнителен критерий, обоснован от касатора с липсата на съдебна практика на ВКС. По него е налице такава – решение № 268/15.10.2013 г. по гр. д. № 1301/2012 г. на IV г. о., с която въззивният съд се е съобразил и според която възникването на трудово правоотношение между кооперацията и нейния председател е възможно само ако това е изрично предвидено в устава на кооперацията. Съгласно чл. 83, ал. 1 КТ, длъжностите по трудово правоотношение, които се заемат въз основа на избор, се установяват в закон, в акт на Министерския съвет или в устав. Изборът като основание за възникване на трудово правоотношение не може да се провежда спрямо всяка длъжност, тъй като с оглед спецификата на основанието няма възможност то да се осъществи без изрична уредба. В закона за кооперациите липсва изрична разпоредба, която да допуска възникването на трудово правоотношение между председателя и кооперацията, липсва такава и в акт на Министерски съвет. Следователно, единствената възможност за възникване на такова правоотношение е уставът на кооперацията да го предвижда изрично. Ако уставът не съдържа такава разпоредба, отношенията между председателя и кооперацията не могат да се квалифицират като трудови, независимо от наименованието на сключения договор или препращането към разпоредби на КТ. Това становище е изрично застъпено и в определение № 1385/3.12.2015 г. по гр. д. № 4749/2015 г. на IV г. о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос за правната възможност отношенията между кооперацията и нейния председател да бъдат уредени като трудови, когато в устава не е предвидена тази възможност, тъй като макар и въпросът да обуславя изхода на делото, той не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото по него е налице практика на ВКС – решение по гр. д. № 1301/2012 г. на IV г. о., според която е допустимо отношенията да бъдат уредени като трудови, но само ако това е предвидено в самия устав на кооперацията. Посочено е също така, че препращащата разпоредба на § 2 ДР на КТ, съгласно която правилата на КТ се прилагат за член-кооператорите в производствени кооперации, доколкото в закон или устав не е предвидено друго, не касае председателя.
Повдигнатият в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос, макар и да покрива общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото касае задълженията на въззивния съд по чл. 12, чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 ГПК, както и приложението на нормата на чл. 269 ГПК, няма претендираното от касатора значение, тъй като по него не са разкрива сочения допълнителен критерий. По въпроса е формирана многобройна и трайно установена практика на ВКС, според която предметът на въззивната дейност при ограниченото въззивно обжалване се състои в разрешаването на материалноправния спор, а проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от решаващата дейност на въззивния съд – мотиви по т. 19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Преценката на въззивния съд относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност – мотиви по т. 2 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В рамките на предмета на проверката по чл. 269, предл. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да разгледа възраженията на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по делото доказателства във връзка с тези доводи, а преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на събраните доказателства във връзка с тези факти, следва да бъдат отразени в мотивите на съда, като при формиране на вътрешното си убеждение по правно релевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства, той е длъжен да ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност. Тези задължения на съда произтичат от изискванията на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. В конкретния случай въззивният съд не е допуснал нарушение на посочените разпоредби, тъй като е изложил собствени правни изводи по делото в рамките на спорните за страните въпроси, очертан с въззивната жалба на ответника и отговора на ищеца, като е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е посочил и преценил всички конкретно проявени обстоятелства, които са релевантни за спора. В конкретния случай основният спор между страните не е по фактите, а по материалноправния въпрос в кои случаи отношението между кооперацията и нейния председател могат да бъдат уредени като трудови. След извършена преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право и след обсъждане на доводите на страните, въззивният съд е дал разрешение на правния спор.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че формулираните от касатора въпроси, не обосновават допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Противно на доводите на касатора, от съдържанието на въззивното решение не се установява съдът да е допуснал грубо нарушение на материалния закон, изразяващо се в прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, грубо нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в нарушение на основни правила на съдопроизводствения ред или грубо нарушение на правилата на формалната логика, водещо до явна необоснованост на решението, т. е. не е налице основанието на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна по касационната жалба сумата от 2 800 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство, съгласно представните по делото договор за правна защита и съдействие от 03.04.2025 г. и платежно нареждане за извършено по договора банково плащане от 04.04.2025 г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 54/13.03.2025 г. по в. гр. д. № 711/2024 г. на Окръжен съд-Добрич.
ОСЪЖДА В. Н. В., ЕГН: [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх. Б, ап. 6, да заплати на Кооперация „Демокрация“, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2 800 лв. - разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: