16Р Е Ш Е Н И Е

№ 57

София, 30.01.2026 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова

ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

при участието на секретаря Нели Първанова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №1436 от 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 15981 от 26.11.2024г., подадена от В. М. Н., Г. П. П., В. Г. М., М. Г. П., В. Н. А., П. И. А. и Р. И. А., чрез процесуалния представител адвокат Д. С. от АК - Б., срещу решение № 445 от 23.08.2024г. по в. гр. д. № 394/2024г. на Благоевградския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 900204 от 20.12.2023г. по гр. д. № 1307/2020г. на Благоевградския районен съд, е отхвърлен предявеният от касаторите против К. Г. Ш., Р. Г. И., С. Г. Ю. (починала в хода на делото и заместена по реда на чл. 227 ГПК от Д. Р. Ю., Р. Д. Ю., С. Д. Ю. и А.-М. Д. Ю.), В. Т. С., Т. Д. Ж. и В. Д. Й., установителен иск с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ - за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС през 1958г., общият на ищците наследодател М. Г. А., е бил собственик на поземлен имот – нива от 1.500 дка, девета категория, находящ се в землището на [населено място], в м. „Р.“, при съседи: от две страни А. (А.) С. Т., М. Д. Д., път, който недвижим имот, представлява част от имот [№], по картата на землището на [населено място], местност Д., девета категория, представляваща нива, при граници (съседи) [№] - овощна градина на Ю. С.; [№] - овощна градина на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ; [№] - полски път на [община]; [№] - населена място на [населено място]; [№] - овощна градина на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ; [№] - лозе на [община] по § 4; [№] - овощна градина на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ; № 000061 - овощна градина на Ю. С. и който недвижим имот по сега действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място] одобрени със заповед № РД-18-145/13.03.2019г. на Изпълнителния директор на[Фирма 1], последно изменение на КККР от 29.05.2020г., е заснет с идентификатор:[№], с адрес на поземления имот [населено място], местност Д., с площ от 1910 кв. м. и трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при съседи: ПИ с идентификатор [№], [№], [№], [№], [№], [№], на основание придобивна давност или при условията на евентуалност на основание наследствено правоприемство от неговия наследодател - Г. А. И. (Г.).

Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост

Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от тях иск бъде уважен и им бъдат присъдени направените пред трите инстанции съдебни разноски.

Допълнителни съображения излагат в проведеното по делото открито съдебно заседание, както и в представеното писмено становище.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба Р. Д. Ю., С. Д. Ю. и А.-М. Д. Ю., чрез процесуалния представител адвокат А. А., изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 2 ГПК ответницата по касационна жалба Д. Р. Ю., чрез назначения особен представител адвокат В. Ц.-С., изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага в представена по делото писмена защита.

С определение №4747/21.10.2025г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Благоевградския окръжен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за доказателственото значение на писмената декларация в производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ с уточнението, че въпросът засяга доказателственото значение на опис-декларациите и декларациите за притежавани непокрити земеделски земи.

Върховният касационен съд, като разгледа касационната жалба при съобразяване на поддържаните касационни основания, оплаквания и правни доводи, приема следното:

Производството по делото е образувано по предявен от В. М. Н., Г. П. П., В. Г. М., М. Г. П., В. Н. А., П. И. А. и Р. И. А. против К. Г. Ш., Р. Г. И., С. Г. Ю. (починала в хода на делото и заместена по реда на чл. 227 ГПК от Д. Р. Ю., Р. Д. Ю., С. Д. Ю. и А.-М. Д. Ю.), В. Т. С., Т. Д. Ж. и В. Д. Й., иск за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС през 1958г., общият на ищците наследодател М. Г. А., е притежавал правото на собственост върху процесния недвижим имот, който попада в границите на имот[№] по картата на землището и понастоящем представлява ПИ с идентификатор [№] по КККР, одобрени със заповед №РД-18-145/13.03.2019г. на изпълнителния директор на[Фирма 1]. Изложени са твърдения, че след отмяна на първоначално постановен отказ правото на собственост да бъде възстановено и след като били уведомени, че след извършено заснемане по подаденото от тях заявление е установено, че имотът с площ от 1.500 дка в м.Р. в землището на [населено място] попада върху имот [№], който е възстановен на други лица по реда на ЗСПЗЗ, ОСЗ-Б. е спряла процедурата по възстановяване на собствеността до решаване на спора за материално право в съда. Твърдят, че имот №000210 по картата на землището на [населено място] с площ от 6.128 дка, никога не е бил собственост на Г. Т. Ш., на наследниците на който е възстановен, тъй като част от този имот с [№] по кадастрален план е отразен като собствен на техния наследодател М. Г. А., докато съседният имот с [№] с площ от 4067 кв. м. по кадастрален план е бил записан на името на А. С. Т. и при съпоставка по приложената към исковата молба скица се установява, че част от имот [№] по картата на землището се припокрива с имота на техния наследодател. Посочват също така, че по предявен от наследниците на А. С. Т. срещу С. Ю. иск за собственост с решение №5698/17.12.2018г. по в. гр. д.№807/2018г. на Окръжен съд-Благоевград е признато за установено по отношение на С. Ю., че наследниците на А. С. Т. са собственици на 4067 кв. м. от имот №000210, представляващи имот [№] по кадастралния план.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд от фактическа страна на първо място е съобразил, че ищците В. М. Н., Г. П. П., В. Г. М., М. Г. П., В. Н. А., П. И. А. и Р. И. А. са наследници по закон на М. Г. А., починал на 20.03.1994г., съгласно удостоверение за наследници изх. №3/28.04.2020г. Съобразено е, че наследодателят М. Г. А. е наследник на Г. А. И., оставил за наследници по закон - Д. Г. А. (съпруга); двама сина - С. Г. и М. Г. А., и седем дъщери - К. Г. Б., починала 2016г., Надежда Г. Д., починала 1990г, Добрина Г. М., починала 2001г., Л. Г. Т., починала 2005г., В. Г. Н., Д. Г. и П. Г. Т., съгласно удостоверение за наследници изх. №2573/25.06.2021г.

Констатирано е, че ответниците К. Г. Ш., Р. Г. И., С. Г. Ю. (починала в хода на делото и заместена по реда на чл. 227 ГПК от Д. Р. Ю., Р. Д. Ю., С. Д. Ю. и А.-М. Д. Ю.), В. Т. С., Т. Д. Ж. и В. Д. Й. са наследници на Г. Т. Ш., бивш жител на [населено място], починал на 26.11.1990г., съгласно удостоверение за наследници изх.№2662/03.08.2020г.

Установено е, че ТКЗС „Г.Д.“ [населено място] е образувано на 28.01.1948г., като пред август 1958г. се кооперира и [населено място]. Прието е, че със заявление-декларация от 16.08.1955г. до председателя на ТКЗС, М. А. е заявил желанието си за членство в кооперативното земеделско стопанство в [населено място], като при влизането си ще внесе всичката обработваема от семейството му земя в [населено място] - 21 декара ниви, като към заявлението е приложена и опис-декларация, без да са описани имотите, които се внасят в ТКЗС. Взето е предвид, че със заявление от 11.05.1992г. до ОСЗГ-Б., М. А. е поискал възстановяване правото на собственост на шест имота, сред които и нива от 1, 5 дка в м.“Р.“, без посочени съседи на имота, като към заявлението е представена и Декларация за притежавани от М. А. непокрити земеделски имоти от 03.06.1949г., в която под №3 е посочена нива от 1.5 дка в м.“Р.“, землище на [населено място], придобита по наследство.

Взето е предвид, че с протоколно решение №287/09.03.1994г. по реда на чл. 18ж ППЗСПЗЗ, ПК-Б. е признала правото на възстановяване в съществуващи стари реални граници всички заявени имоти, в т. ч. и нива от 1, 5 дка в м.“Р.“ като с последващо решение №874/20.11.2012г. на ОС „Земеделие“-Б. е отказано на наследниците на М. А. възстановяването на правото на собственост върху въпросната нива от 1, 5 дка в м.“Р.“, землището на [населено място], поради това, че нивата попада във възстановен имот на С. Ю. и е налице спор за материално право. Посочено е, че с решение по адм. д.№64/12г. на РС-Благоевград решението на ОСЗ е отменено и преписката върната за ново произнасяне съобразно дадените указания, след което с писмо изх.№ВС-02-426/18.10.2013г. на ОС „Земеделие“-Б. И. А. е уведомен, че нива с площ от 1, 500 дка в м.“Р.“, [населено място], попада върху имот [№], който е възстановен по реда на ЗСПЗЗ и общинската служба спира процедурата до решаване на спора в съда.

Посочено е, че с решение №КК/31.08.2006г на ОС „ЗГ“-Б. на наследниците на Г. Т. Ш. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 6.128 дка в м.“Д.“, представляваща имот [№] по картата на землището като към заявлението за възстановяване на въпросната нива, наследниците на Г. Ш. са приложили опис-декларация от 15.01.1957г. за притежавани от Г. Т. А. имоти, сред които под №5 е посочен и имот в м.“Д.“, без описани съседи за имота. Съобразено е, че с нотариален акт №120/2006г. С. Г. Ю. е прехвърлила на И. М. М. правото на собственост върху нива с площ от 6.128 дка в м.“Д.“, представляваща имот [№] по картата на землището, при подробно описани съседи, след което с нотариален акт №15/2007г. И. М. е прехвърлил на С. Д. Ю. правото на собственост върху въпросната нива с площ от 6.128 дка в м.“Д.“, в землището на [населено място], представляваща имот [№] по картата на землището, при подробно описани съседи.

Посочено е също така, че с решение №5698/17.12.2018г. по в. гр. д.№807/18г. на БОС е отменено решение №6805/10.07.2018г. по гр. д. №1934/15г. на РС-Благоевград и е признато за установено по отношение на С. Д. Ю., че ищците по това дело (наследници на А. Т.) са собственици на 4067 кв. м. от имот [№], в землището на [населено място], общ.Б., м.“Д.“, целият с площ от 6128 кв. м.

Взето е предвид, че според заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническата експертиза не може да се установи идентичност между нива от 1.500 дка, девета категория, в землището на [населено място], в м.“Р.“, [населено място], по преписката по заявление №33/11.05.1992г. (подадено от М. А.) и нива от 5.000 дка в м.“Д.“, [населено място], по преписката по заявление №К53/28.07.1992г. (подадено от Т. Ш.), поради неописани съседи в документите, с които се доказват тези имоти и поради липса на планове и карти, в които въпросните заявени за възстановяване имоти да присъстват. Вещото лице е заявило, че основната местност по КВС за района на СТЕ е м.“Вировете“, с подместност „А.“. По КВС м.“Р.“ се намирала на около 1000м по права линия, югозападно, между м.“Ю.“ и м.“Дългата нива“, а м.“Д.“ се намира на около 1000м по права линия, югоизточно, в района на бившия стопански двор на ТКЗС, между м.“П.“ и м.“К.“, а хоризонталното разстояние между двете заявени местности е около 1200м, по права линия. Според вещото лице е налице частична идентичност за площ от 1 910 кв. м. между нива от 1.500 дка, девета категория, в землището на [населено място], в м.“Р.“, [населено място], по преписката по заявление №К33 от 11.05.1992г (подадено от М. А.) с поземления имот, възстановен на наследодателя на ответниците с решение №RK 11/31.08.2006г, описан като имот [№] по картата на землището на [населено място], м.“Д.“, само по скицата-извадка от КВС. Вещото лице твърдяло също, че е налице частична идентичност за площ от 1910 кв. м. между поземления имот, възстановен с решение №ЯК 11/31.08.2006г, описан като имот [№] по картата на землището на [населено място], м.“Д.“ и поземлен имот с идентификатор [№] по КККР, за неурбанизираната територия на [населено място], одобрена със заповед №РД-18-185/13.03.2019г. на ИД на[Фирма 1]. Имот №000210 по КВС, с площ от 6128 кв. м. се е трансформирал в поземлен имот с идентификатор [№], с площ от 6128 кв. м. по КККР за неурбанизираната територия на землище на [населено място], като през 2020г. по искане на С. Ю. този имот е разделен на два имота - ПИ с идентификатори [№] и [№], като имота, обект на експертизата е с идентификатор [№], с площ от 1910 кв. м.

Посочено е, че според вещото лице за първи път процесният имот е заснет с неодобрения КП на [населено място] от 1984г., в който е отразен като част от имот с пл.№7, с обща площ на имота от 5250 кв. м., като конкретно частта, която попада в района на СТЕ е с площ от 1630 кв. м. В одобрения КП на [населено място] от 2002г. имота е отразен като част от имот с пл. №4, дворно място, с обща площ от 5280 кв. м., като конкретно частта, която попада в района на СТЕ е с площ от 1578 кв. м. В ПУП на [населено място] от 2005г. имота на наследодателя на ищците е отразен като имот с пл.№201, с площ от 1578 кв. м. Вещото лице е посочило, че е налице частична идентичност между имота, описан като нива от 1.500 дка, девета категория, находящ се в землището на [населено място], в м.“Р.“, по заявление №К 33/11.05.1992г., с имот пл. №7 по КП от 1984г., за площ от 1630 кв. м., за площ от 1578 кв. м. от имот с пл. № 4 по КП от 2002г. и за площ от 1578 кв. м. от имот пл.№201 по ПУП-ПУП от 2005г.

Посочено е, че вещото лице не може да установи идентичност между нива с площ от 1.500 дка, девета категория, в землището на м.“Р.“, [населено място] по преписката по заявление №К33/11.05.1992г. (подадено от М. А.) и нива от 5.000 дка в м.“Д.“, [населено място], възстановена на наследодателя на ответниците.

Взето е предвид, че експертът е установил, че ТКЗС „Г.Д.“-гр.Б. е образувано на 28.01.1948г., по желание на група граждани от [населено място], като напълно се масовизира през 1957г. През август 1958г. към него се кооперирали още пет села, между които и [населено място], а от 24.12.1958г. то е получило и наименованието Обединено ТКЗС.

Посочено е, че по делото са събрани гласни доказателства като свидетелката З. П. заявила, че познава М. Г. А., съпругата му и неговата майка. А. имал много имоти, както и имот в м.“Р.“. Имотът бил голям - над декар, декар и половина. Заявява, че не знае със сигурност дали този имот е внасян в ТКЗС. След като починала баба Д. (майката на А.), този имот бил обработван от него и не е виждала друг в имота. Посочва, че Г. Ш. имал имот, който е „от пътя надолу“, като той нямал имот и място до техните и никога не е имал. Свидетелят Д. Д. заявил, че е роден в [населено място] през 1952г. и познавал М. А., били съседи на къщата и имоти в м.“Р.“. Посочил, че имотът в м.“Р.“ бил около декар и половина, като М. имал този имот по наследство. Заявил, че имотът е влизал в ТКЗС, когато се е направила колективизацията и докато се жънело на ръка там бил общият харман на селото. Твърдял, че освен М., съпругата му и баба Д. (майка му) не е виждал в имота да работи друг. Не познавал Г. Ш. и не го е виждал никога. Свидетелката В. Ш. посочила, че с М. А. били съседи навсякъде, същият имал имот в м.“Х.“. Заявила, че М. А. и неговата майка обработвали имота преди ТКЗС, а след това харманите се ползвали от ТКЗС, в т. ч. и имота на М.. Посочила още, че имотът бил повече от декар, като след смъртта на майката на А., имотът бил обработван от М. и съпругата му и други хора не е виждала в имота.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че е ищците не са доказали по делото процесният имот да е бил внесен в ТКЗС от общия наследодател М. А., тъй като както в заявлението-декларация до ТКЗС, така също и в опис-деклрацията към него, вносителят М. А. не е посочил изобщо, че внася в ТКЗС имоти в м.“Р.“, а още по-малко е посочено, че внася и процесният такъв с площ от 1.500 дка. В заявлението-декларация до ТКЗС наследодателят на ищците е заявил, че ще внесе в ТКЗС ниви от 21 декара, но поради липсата на индивидуализиращи белези на въпросните ниви, в това число и описание на местността, където се намират, както в заявлението-декларация, така и в придружаващата я декларация, според въззивния съд не се установява каквато и да е идентичност с процесния недвижим имот, т. е. по делото не е установено, че именно процесният недвижим имот е бил внесен в ТКЗС от ищцовия наследодател. Изложени са мотиви, че изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза са категорични, че не може да се установи идентичност между нивата с площ от 1.500 дка, в землището на [населено място], в м.“Р.“ по преписката на наследниците на М. А. и нивата от 5.00 дка в м.“Д.“, [населено място] по преписката на ответниците. Прието е, че събраните по делото гласни доказателства също не установяват както внасянето на описания в исковата молба недвижим имот в ТКЗС от наследодателя на ищците, така и идентичност между процесния имот и имота, възстановен на ответниците. Взето е предвид, че свидетелката П. е заявила, че не знае със сигурност дали имота на А. е бил внасян в ТКЗС, а свидетелите Д. и Ш., макар да сочат, че имотът е бил внесен в ТКЗС, не са установили с категоричност въпросното обстоятелството, доколкото към датата на внасянето (1958г.) са били на възраст, която не позволявала да възприемат внасянето на имота в ТКЗС.

Изложени са допълнителни мотиви, че дори да се приеме, че процесният имот е бил внесен в ТКЗС през 1958г., искът за собственост е неоснователен, тъй като не е доказано наследодателят на ищците да е придобил процесния имот на поддържаното оригинерно основание - придобивната давност. Посочено е, че фактическият състав на придобивната давност включва господство над веща, намерение за своене и изтичането на определен от закона срок като отсъствието на който и да е от изброените елементи, осуетява придобиването на имота. Прието е, че по делото липсват данни за установено фактическо господство от страна на М. А. върху процесния имот в изискуемия от чл. 34 Закона за давността (отм.) двадесетгодишен срок. Посочено е, че показанията на свидетеля П. не съдържат информация относно срока на владение на процесния имот от наследодателя на ищците като твърденията й в тази насока са бегли и повърхностни, поради което не установяват нито началото, нито края на упражняваното от наследодателя на ищците владение. Според въззиввия съд свидетелите Д. и Ш., макар да заявяват, че имотът се обработвал от майката на М. А., а след смъртта й от последния, не установяват да са осъществявали владение в изискуемия от закона срок, необходим за придобиване на имота по давност. Изложени са съображения, че съгласно чл. 34 Закона за давността (отм.) може да се придобие недвижим имот с непрекъснато владение в продължение на 20 години като законът е отменен на 16.12.1951г. с влизане в сила на ЗС, а съгласно § 4 ЗС, започналата да тече придобивна давност при действието на отменения Закон за давността продължава да тече, като ако за завършването й е необходим срок по-дълъг от 10 години, се прилага правилото на чл. 79 ЗС, т. е. 10-годишния срок. Ако за изтичане на давността е необходим срок по-малък от 10 години, то давността изтича с изтичане на този по-кратък срок. Доколкото към датата на влизане в сила на ЗС (17.12.1951г.) изтеклият давностен срок е близо 13 години, то е бил необходим по-кратък срок от 10 години, така че давността би се считала за изтекла с изтичането на този по-кратък срок, т. е. би се считала изтекла през 1958г., когато е образувано ТКЗС в [населено място]. Изложено е, че в началото на периода свидетелите не са били родени, респ. през времетраенето са били на изключително ниска възраст, която не предполага възприемане на осъщественото от наследодателя на ищците владение. Формиран е решаващ извод, че не е доказано владение върху процесния имот от общия на ищците наследодател от 1938г. до кооперирането през 1958г., както и не е доказано такава фактическа власт да е упражнявал и бащата на наследодателя на ищците.

Изложени са и мотиви, че декларацията за притежавани от М. А. непокрити земеделски земи, в която е посочен имот - нива от 1, 5 дка в м.Р., макар да не е сред посочените в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗС документи, следва да се приеме за “друго писмено доказателство” по смисъла на цитираната разпоредба, което няма пряко доказателствено значение, но следва да се цени във връзка с останалите доказателства по делото. Прието е, че ценена по този начин, същата не установява собственост на наследодателя на ищците върху процесния имот, доколкото не се установява идентичност между имота, посочен в декларацията и този, посочен в исковата молба, което се установява и от съдебно-техническата експертиза по делото.

Именно с оглед така изложените от въззивния съд съображения, обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване.

По въпроса за доказателственото значение на писмената декларация в производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ последователно ВКС приема в своята практика, че при спор за собственост на земеделските земи по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с оглед установените данни и практика, че не винаги лицето, внесло земите, е разполагало с документ за собственост на същите, емлячните регистри и декларациите на лицето, в чиято полза има издадено позитивно решение на ПК (ОСЗ) се ценят от съда като годно доказателство за установяване правото на собственост, но във връзка с останалите, събрани по делото доказателства, в т. ч. и гласни такива в контекста на поддържаната от страната правна теза (решение №506 от 06.01.2011г. по гр. д.№1107/2009г. на ІІ г. о. на ВКС). В производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ съдът е длъжен да зачете изброените в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ писмени доказателства, след като не е било направено оспорване на същите. Спорът между страните следва да бъде разрешен с оглед доказателствата, представени от тях при заявяване на правото за възстановяване, както и в исковия процес по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, като съдържащите се в тези доказателства данни следва да бъдат съпоставени и изводът за принадлежността на правото на собственост бъде основан на преценка на всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, включително и на данните, съдържащи се в опис-декларациите на наследодателите на спорещите страни, ако липсват други доказателства за установяване на основанието, на което те са придобили собствеността (решение №40 от 26.02.2016г. по гр. д.№4109/2015г. на І г. о. на ВКС).

С тази практика на ВКС в настоящия случай въззивният съд не се е съобразил. Постановеното от него решение е валидно и допустимо, но по същество неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е съобразил с практиката на ВКС, посочена по-горе, касаеща доказателственото значение на опис-декларациите и на декларациите за непокритите земеделски земи, представени от спорещите страни при подаване на заявленията за възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ и изцяло е игнорирал обстоятелството, че и двете спорещи страни по настоящето дело основават правото си на възстановяване на собствеността единствено и само на такива декларации, в които съседи на внесените в ТКЗС имоти не са били посочени. Наред с това по отношение на идентичността на заявените за възстановяване имоти с процесния въззивният съд изцяло е игнорирал обстоятелството, че ОСЗ-Б. е спряла процедурата по възстановяване на собствеността до решаване на спора за материално право в съда, тъй като след извършено заснемане по подаденото от тях заявление е установено, че имотът с площ от 1.500 дка в м.Р. в землището на [населено място] попада върху имот №000210, който е възстановен на други лица по реда на ЗСПЗЗ.

Както последователно се приема в практиката на ВКС, в производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, когато се претендира възстановяване на един и същи имот в лицето на различни лица, всяка от страните следва да докаже претендираното право на собственост към момента на обобществяването. Когато и двете спорещи страни в производството по възстановяване на собствеността и в производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ са представили опис-декларации и декларации за притежавани непокрити земеделски земи без посочени съседи на имотите, следва да се приеме, че между страните съществува спор за точното местоположение на подлежащите на възстановяване земеделски земи. Предмет на доказване е не правото на собственост, а старите реални граници към момента на обобществяването на притежаваните от всяка от спорещите страни имоти, като предвид отдалечеността на този момент във времето изводът за границите на собствеността следва да се основава на цялостна преценка на всички, събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност.

Събраните по настоящето дело доказателства сочат именно на такава особеност на правния спор - както в декларацията за притежаваните от М. А. непокрити земеделски земи, така и в декларацията за притежаваните от Г. Т. Ш. непокрити имоти съседи на имотите не са посочени. При тези данни в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е извършил преценка на данните за границите на имотите на двете спорещи страни, съдържащи се в останалите, събрани по делото писмени и гласни доказателства и не е извършил цялостна преценка на доказателствата в тяхната съвкупност.

При извършването на тази преценка на първо място следва да бъдат съобразени констатациите на вещото лице Ю., изготвило приетата по делото СТЕ, досежно точното местоположение на спорния имот, границите му към настоящия момент, както и данните за местоположението на имота и неговите съседи, съдържащи се в кадастралните планове на населеното място, което въззивният съд при постановяване на обжалваното решение не е сторил.

Според констатациите на вещото лице, изготвило приетата по делото СТЕ, процесният имот попада в границите на имот пл.№7 по изработения през 1983-84г. за първи път кадастрален план на [населено място] в строителни граници, определени от [община] (неодобрен), като в разписния лист към проекта за дворищна регулация като собственик на имот пл.№7 е записан М. Г. А.. През 1999-2000г. на основата на неодобрения кадастрален план от 1984г. е изработен нов кадастрален план на [населено място], в строителни граници определени от [община], като процесният имот попада в границите на имот пл.№201 и имот пл.№4 и като собственик на имот пл.№4 е записан М. Г. А., част от който е имот пл.№201 със знак за общност. Като собственик на съседния имот пл.№202, който заедно с имот пл.№4 и имот пл.№201 заемат площта на имот [№] по КВС, е записан А. С. Т., като с влязло в сила решение №5698 от 17.12.2018г. на Окръжен съд-Благоевград по в. гр. д.№807/2018г., е признато за установено по отношение на С. Д. Ю., че Б. А. С., С. А. П., З. А. П. и Д. А. С. са собственици на 4067 кв. м. от имот [№] по КВС, който по документ за собственост представлява поземлен имот [№], находящ се в строителните граници на [населено място]. Като съсед на имота е посочен И. М. А. (син на М. Г. А. и баща на касатора П. И. А.).

Наред с това вещото лице посочва в заключението си, че картата на имотите в стари реални граници и регистърът към нея за [населено място] е изработена въз основа на заповед №І-403 от 24.02.1992г. с график за съвместно уточняване на границите, приет от приемателна комисия, е одобрен с протокол №33 от 10.03.1995г., като към датата на въвеждане на цифровите данни на изработената и приета КВС към 15.07.1998г. в масив № по КВС не присъства имот [№] с площ от 6.128 дка, а района попада в границите на имот [№] с площ от 19529.23 кв. м., записан като стопанисван от общината-земи по чл. 19 ЗСПЗЗ. Едва през 2006г. по искане на наследниците на Г. Т. Ш., след показване на място, е съставен протокол №164 от 20.07.2006г. за съвместно уточняване на границите след срока по чл. 18д, ал. 5 ППЗСПЗЗ, като по реда на Наредба №49/2004г. за поддържане и осъвременяване на КВС, на който са показани границите на невъзстановения имот, който е заснет от поддържащата фирма и нанесен в КВС на 31.08.2006г. Решение № RK-11 от 31.08.2006г. на ОСЗ-Б., с което се възстановява правото на собственост в съществуващи стари реални граници на наследниците на Г. Т. Ш. за имот [№] с площ от 6.128 дка, е постановено на основание така извършеното показване и заснемане. По искане на наследниците на М. А. (молба вх.№ВС-30-5609 от 08.04.2010г.) след показване на място е съставен протокол за съвместно уточняване на границите след срока по чл. 18д, ал. 5 ППЗСПЗЗ, като след нанасяне на заснетия имот на действащата КВС е направена извадка (лист 367 от гр. д.№1307/2020г.), според която показания за възстановяване имот попада върху възстановения на наследниците на Г. Т. Ш. имот [№].

Наред с тези констатации, които навеждат на извод за липсата на данни по картен материал за имот на наследодателя на ответниците в границите на имот [№] по КВС на [населено място], следва да бъдат съобразени и данните, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели (които въззивният съд само е възпроизвел, но без да извърши необходимия анализ според установените в процесуалния закон и съдебната практика критерии), а именно, че М. Г. А. е имал имот над декар, декар и половина в съседство с А. С. Т. (баща на свидетелката З. П.), който имот бил „харман“ и го работили баба Д. (майка на М. А.) и М., а след нейната смърт го работил М. А., тъй като майка му и сестрите му му го оставили. Г. Ш. нямал имот до техните, а от пътя надолу (св.З. П.). Имотът е влизал в ТКЗС и докато се жънело на ръка там бил общият харман на селото (станал общ блок на ТКЗС), а след като навлезнали комбайните (около 1962г.), дали на хората да си работят имотите (св. Д.). М. А. има имота по наследство. Преди много години имотът бил турски чифлик, но пра-прадядото, който пръв се заселил в [населено място], откупил този имот от турците и го предавал на наследниците (отделни части на свои наследници, а след това те на своите по реда на наследството). Така е и с имота на М., който има имота от своя баща Г.. Работил го М., съпругата му В., а преди това и майката на М. баба Д.. Друг този имот не е работил (св. Д., който заявява, че с М. А. имат далечна роднинска връзка – неговият пра-пра прадядо и пра-пра прадядото на М. са с една фамилия, като имотите им са съседни и бащата на свидетеля е брат на А. С. Т.). В процесния имот бил хармана на М. А. и преди да стане ТКЗС го вършеели М. и жена му В., а като станало ТКЗС станал и общ участък за вършеене и харманите ги ползвало ТКЗС. На имота ходела и баба Д.. Наследниците на един общ род имали там имоти в съседство в тази местност, вкл. М.. На имота на М. човек на име Г. Ш. не е работил (св. В. Ш., чийто баща бил втори братовчед на М. А. - всички са наследници на К. Д. Д., баща на техния дядо Д. К. Д.).

От преценката на данните, съдържащи се в свидетелските показания и в писмените доказателства, може да бъде направен извод, че М. А. е обработвал преди образуване на ТКЗС имот, идентичен с процесния, който имал по наследство от рода на своя баща Г. А. И., като имотът е бил включен в ТКЗС през 1958г. и използван като част от общия харман на кооперацията. Местонахождението на имота е установено по категоричен начин от записванията в разписните листове към неодобрения кадастрален план от 1984г. и кадастралния план от 1999г., данните от който следва да бъдат съобразени при извършването на преценка кому принадлежи правото на възстановяване върху този имот в стари реални граници.

Предвид тези констатации за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от въззивния съд, по причина на които се е стигнало и до неправилно приложение на материалния закон, по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това бъде постановено друго, с което предявеният по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ иск бъде уважен.

С оглед изхода на спора в полза на касаторите следва да бъде присъдена сумата от 1298.67 евро или 2540 лв., представляваща направените разноски в производството пред първоинстанционния съд (858.97 евро или 1680 лв.), пред въззивния съд (166.16 евро или 325 лв.) и пред ВКС (273.54 евро или 535 лв.). В полза на касатора П. И. А. следва да бъде присъдена сумата от 1175.96 евро или 2300 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред първоинстанционния съд (511.29 евро или 1000 лв.) и пред ВКС (664.67 евро или 1300 лв.).

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 445 от 23.08.2024г. по в. гр. д. № 394/2024г. на Благоевградския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Г. Ш. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет. 5, ап. 33, Р. Г. И. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], Д. Р. Ю. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], Р. Д. Ю. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], С. Д. Ю. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], А.-М. Д. Ю. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] (последните четирима конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалата ответника С. Г. Ю.), В. Т. С. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], вх. А, ет. 2, ап. 4, Т. Д. Ж. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], вх.Б, ет. 3, ап. 9 и В. Д. Й. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет. 1, по иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предявен от В. М. Н. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [община], Г. П. П. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], В. Г. М. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място] село, [община], област В., ул.“Ш. №49, М. Г. П. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], В. Н. А. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк] ет. 3, ап. 9, П. И. А. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], ет. 3, ап. 9 и Р. И. А. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], ж. к. А. мак“ №21, ет. 3, ап. 9, че към момента на образуване на ТКЗС през 1958г. общият на ищците наследодател М. Г. А., е бил собственик на поземлен имот – нива от 1.500 дка, девета категория, находящ се в землището на [населено място], в м. „Р.“, при съседи: от две страни А. (А.) С. Т., М. Д. Д., път, който недвижим имот, представлява част от имот [№], по картата на землището на [населено място], местност Д., девета категория, представляваща нива, при граници (съседи) [№] - овощна градина на Ю. С.; [№] - овощна градина на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ; [№] - полски път на [община]; [№] - населена място на [населено място]; [№] - овощна градина на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ; [№] - лозе на [община] по § 4; [№] - овощна градина на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ; [№] - овощна градина на Ю. С. и който недвижим имот по сега действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място] одобрени със заповед № РД-18-145/13.03.2019г. на Изпълнителния директор на[Фирма 1], последно изменение на КККР от 29.05.2020г., е заснет с идентификатор [№], с адрес на поземления имот [населено място], местност Д., с площ от 1910 кв. м. и трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при съседи: ПИ с идентификатор [№], [№], [№], [№], [№], [№].

ОСЪЖДА К. Г. Ш. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет. 5, ап. 33, Р. Г. И. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], Д. Р. Ю. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], Р. Д. Ю. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], С. Д. Ю. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], А.-М. Д. Ю. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] (последните четирима конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалата ответника С. Г. Ю.), В. Т. С. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], вх. А, ет. 2, ап. 4, Т. Д. Ж. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], вх.Б, ет. 3, ап. 9 и В. Д. Й. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет. 1 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на В. М. Н. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [община], Г. П. П. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], В. Г. М. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място] село, [община], област В., ул.“Ш. №49, М. Г. П. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], В. Н. А. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк] ет. 3, ап. 9, П. И. А. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], ет. 3, ап. 9 и Р. И. А. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], ж. к. А. мак“ №21, ет. 3, ап. 9, сумата от 1298.67 евро (хиляда двеста деветдесет и осем евро и 67 евроцента) или 2540 лв., представляваща направените по делото разноски в производството пред първоинстанционния съд, пред въззивния съд и пред ВКС.

ОСЪЖДА К. Г. Ш. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет. 5, ап. 33, Р. Г. И. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], Д. Р. Ю. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], Р. Д. Ю. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], С. Д. Ю. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], А.-М. Д. Ю. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] (последните четирима конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалата ответника С. Г. Ю.), В. Т. С. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], вх. А, ет. 2, ап. 4, Т. Д. Ж. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], вх.Б, ет. 3, ап. 9 и В. Д. Й. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет. 1 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на П. И. А. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], ет. 3, ап. 9 сумата от 1175.96 евро (хиляда сто седемдесет и пет евро и 96 евроцента) или 2300 лв., представляваща направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред първоинстационния съд и пред ВКС.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: