О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
гр. София, 30.01.2026 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Б. М. гр. дело № 3225 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. Б. срещу въззивно решение № 4543 от 10.07.2025 г., постановено по в. гр. дело № 3148/2024 година по описа на Софийски градски съд, в частта му, в която е отменено решение № 19924 от 04.12.2023 г., постановено по гр. дело № 58240/2022 г. на СРС, в частта, с която е отхвърлен предявения от С. С. В. срещу Прокуратурата на Р. Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за разликата над присъдената сума от 3 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно обвинение, по което е влязла в сила оправдателна присъда постановена по н. о. х. дело № 5238/ 2018 год. на СГС, Наказателно отделение, до размер на сумата от 11 000 лв., като вместо това Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на С. С. В. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от още 7 500 лв. /разликата над 3 500 лв. до 11 000 лв./, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие от незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което е оправдан с присъда от 20.02.2020 г., постановена по н. о. х. дело № 5238/2018 год. на СГС, Наказателно отделение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.11.2021 г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се излагат съображения, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради нарушения на материалния закон и е необосновано. Излагат се съображения, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен съобразно принципа за справедливост.
В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като твърди, че обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на ВКС по следния въпрос:
1. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди как се прилага общественият критерии за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД?
Касаторът сочи съдебна практика, изразена в т. II ППВС № 4/1968 г., решение № 337 от 22.06.2010 г. по гр. дело № 1381/2009 г. на IV г. о., решение от 26.05.2010 г. по гр. дело № 1273/2009 г. на III г. о., в противоречие на която претендира че е постановено обжалваното въззивно решение.
Ответникът по касация С. С. В., действащ чрез адвокат Р. И. А. - член на Софийска адвокатска колегия, е депозирал отговор на касационната жалба със становище за нейната неоснователност.
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед цената на иска - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:
Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел от фактическа страна, че с постановление от 27.07.2018 г. С. С. В. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК като му е наложена мярка за неотклонение „подписка“; че престъплението е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, че с присъда от 20.02.2020 г., постановена по н. о. х. дело № 5238/2018 год. на СГС, Наказателно отделение, ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение като с решение № 10002 от 11.01.2021 год., постановено по в. н. о. х. дело № 497/2020 год. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, оправдателната присъда е потвърдена, а самото решение е оставено в сила с решение № 60138 от 01.11.2021 г., постановено по наказателно дело № 530/2021 г. на ВКС на Р.България, III н. о.
Според въззивния съд оправдаването на ищеца по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, обосновава извод за незаконност по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ на повдигнатото обвинение, а оттук и за наличие на основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи за обезщетяване на претърпени от ищеца С. С. В. имуществени и неимуществени вреди.
Въззивният съд е посочил, че искът е доказан по основание като спорен остава въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Съдът се е позовал на показанията на свидетеля Р. Д., които е кредитирал и е приел, че същите установяват вида и обема на причинените на ищеца неимуществени вреди - притеснение, страх и стрес; промяна в поведението на ищеца, като според свидетеля „не беше вече същия, не беше така усмихнат, ведър, весел, както преди“. Съдът се е позовал на решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. дело № 85/2012 год. на ВКС, IV г. о., в което е прието, че наказателното производство нормално влияе негативно върху психиката на всяко лице и този извод съдът може да направи и без наличие на строго формални доказателства, доколкото липсват други, установяващи обратното. Приел е, че воденото срещу С. С. В. наказателно производство е довело до изключително негативни за него емоционални преживявания.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца С. С. В. неимуществени вреди, въззивният съд е изхождал от това, че следва да се вземат предвид правнорелевантните за това обстоятелства, установени по делото и да се приложат критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в съответствие с константната съдебна практика, включително задължителната такава, намерила израз в ППВС № 4/1968 г. и тълкувателно решение /ТР/ № 3/22.04.2005 г., както и в установената практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД,
Въззивният съд е достигнал до извода, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи глобално по справедливост, при отчитане на всички обстоятелства имащи отношение към размера му - тежестта и характера на обвинението /престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от три до осем години/; продължителността на наказателното преследване - производството е продължило от 27.08.2018 г. до 01.11.2021 г.; характера и интензитета на търпените мерки на процесуална принуда /наложена е мярка за неотклонение „подписка“/, както и претърпените от ищеца морални страдания, преживения стрес, тревоги и притеснения. Фактът, че на ищеца е била взета мярка за неотклонение подписка въззивният съд е съобразил същия като такъв, обосноваващ по-висок размер на обезщетението, тъй като по дефиниция мерките за неотклонение винаги ограничават правата на обвиняемия или подсъдимия, макар с различен интензитет - вземането на такава е процесуална възможност в рамките на наказателното производство и следователно когато такава все пак бъде наложена, при незаконно обвинение това обстоятелство следва да се цени, като упражняване на допълнителна процесуална принуда, дори в случаите, когато мярката за неотклонение е най-леката, предвидена в закона.
С оглед показанията на разпитания по делото свидетел въззивният съд е приел за установено, че воденото срещу ищеца наказателно производство му е причинило душевни страдания и неудобства; довело е до промяна в поведението му. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е посочил, че отчита следните факти - незаконното наказателно преследване в двете фази - досъдебно и съдебно производство е продължило почти четири години; ищецът е бил с мярка за неотклонение „подписка“; обвинението на ищеца за извършено от него тежко умишлено престъпление са се отразили сериозно върху пострадалия с оглед личността му, дали са очевидно трайно отражение върху начина му на живот; в една относително млада възраст към момента на привличането му като обвиняем /34 г./ при чисто съдебно минало, ищецът е претърпял силни по интензитет негативни изживявания, причинили му очевидно емоционална травма и негативно отражение върху личността.
Предвид така установените обстоятелства по делото и посоченото им значение за размера на процесното обезщетение, както и предвид социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната към датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 01.11.2021 г., въззивният съдебен състав е намерил, че справедливо по размер обезщетение, което би репарирало процесните неимуществени вреди, търпяни от ищеца, е сумата от 11 000 лв., поради което частично е отменил обжалваното пред него съдебно решение и е присъдил допълнително в полза на ищеца сумата от 7 500 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 01.11.2021 г. до окончателното й изплащане.
При така установените данни касационната инстанция намира следното:
За да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното съдебно решение при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т. т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК.
Поставеният от касатора - Прокуратурата на Р. Б. в изложението му въпрос касае прилагането на критериите за определяне размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение. По въпроса има многобройна съдебна практика, включително и задължителна такава.
Както ППВС № 4/23.12.1968 година, така и ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС дават общи указания за начина, по който следва да процедира съда при определяне на размера на обезщетението и какви факти и доказателства трябва да бъдат взети предвид за това. Съгласно даденото в т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 година указание при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди като в мотивите към решенията си съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Това указание е доразвито с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС, където е посочено, че обезщетение за неимуществени вреди се дължи и в случаите на частично оправдаване на лицето като същото се определя глобално по справедливост като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези, за които деецът е осъден, съпоставени с тези, за които е оправдан и като се вземат предвид особеностите на всеки конкретен случай.
Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр.
В тази задължителна практика на ВКС изрично е изтъкнато, че при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконното обвинение, по което ищецът е оправдан, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. Прието е също така, че като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Изтъкнато е и че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а справедливостта до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.
След съпоставката между посочената задължителна практика на Върховния касационен съд по посочения въпрос и възприетото от състава на СГС разрешение, настоящият състав на ВКС намира, че при постановяване на решението си въззивният съд не се е отклонил от така установената съдебна практика. В случая са обсъдени и преценени всички сочени от страните и реално установени по делото обстоятелства, имащи значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди като същите са посочени в мотивите на съдебния акт и е отразено значението им за определения размер на обезщетението. Въззивният съд е изложил мотиви, които се основават на собствената му преценка на фактите и доказателствата, взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. При определянето му е съобразил продължителността на наказателното производство и негативното засягане на правата на личността, тежестта и вида на престъплението, в което е бил обвинен ищецът /тежко умишлено престъпление/, интензитета на негативните емоционални преживявания и отражението, което воденото наказателно производство е имало върху психиката му, възрастта му, обществения му статус.
Предвид изложеното при определяне на неимуществените вреди въззивната инстанция се е произнесла в съответствие с цитираната от страните задължителна практика на ВКС и не е налице соченото противоречие – респ. не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното съдебно решение на касационно обжалване по така поставения от касатора въпрос.
С оглед недопускане на обжалваното решение на касационно обжалване на процесуалния представител на ответната по касация страна адвокат Р. И. А. следва да се присъди адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 500 евро.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделениеОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4543 от 10.07.2025 г., постановено по в. гр. дело № 3148/2024 година по описа на Софийски градски съд, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б. с адрес: [населено място], [улица], да заплати на адвокат Р. И. А. - САК, вписан под № [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 4, офис № 9 на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ евро.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.