О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 452

гр. София, 30.01.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Н. ч. гр. д. № 2763 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима частна жалба вх.№ 14629 от 22.04.2025 г., подадена от К. С. Д. чрез адвокат К. К. от АК – С. срещу Определение № 958 от 03.04.2025 г. по в. гр. д.№ 2813/2024 г. на ОС – Пловдив. Иска се отмяна на определението и присъждане на разноските за въззивната инстанция.

Препис от жалбата е връчен на ответниците по нея – Ц. Г. А., Л. М. К., А. М. К. и В. В. К., които са депозирали отговор чрез адвокат К. А. от АК-П.. Считат, че определението на ОС – Пловдив е правилно и молят да бъде потвърдено.

Атакуваното определение, макар и постановено от въззивен съд в производство по чл. 258 – чл. 273 ГПК, по своя характер е първоинстанционно (доколкото с него за първи път се разрешава спорен по конкретното дело въпрос – дали е налице основание за присъждане на разноските, направени от въззивника за защитата му във въззивното производство срещу решение по допускане на съдебна делба), поради което разглеждането на частната жалба по същество не е предпоставено от наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

С решение по гр. д.№ 13320/2023 г. по описа на РС – Пловдив, по искова молба, предявена на 13.09.2023 г. от Ц. Г. А., Л. М. К., А. М. К. и В. В. К. срещу К. С. Д., е допуснато извършването на съдебна делба на четири земеделски имота.

С въззивна жалба вх.№ 62105 от 11.06.2024 г. К. С. Д. е обжалвал произнасянето на РС – Пловдив с оплаквания, че: (1) към момента на предявяване на исковата молба (13.09.2023 г.) не е притежавал идеални части от процесните имоти, тъй като се е разпоредил с правата си чрез договор за замяна, обективиран в н. а.№ 113 от 15.12.2022 г., вписан в СлВп – Свиленград на 16.12.2022 г. и в СлВп – Пловдив на 23.12.2022 г., като в хода на производството не е придобивал право на собственост върху процесните имоти; (2) самото придобиване на вече разпоредените идеални части от процесните имоти (на 18.12.2015 г.) е извършено по време на брака му, сключен на 21.01.2005 г.; (3) не е взел участие в производството пред първата инстанция, тъй като не е бил редовно призоваван. Данните по делото (оформлението на призовките и съобщенията, изпратени от РС – Пловдив до К. С. Д. съответно на 04.12.2023 г., 10.04.2024 г. и 22.04.2024 г.) и представените с въззивната жалба на К. С. Д. писмени доказателства потвърждават верността на всички обстоятелства, с които са аргументирани оплакванията във въззивната жалба.

Като е съобразил разпоредителната сделка по н. а.№ 113 от 15.12.2022 г. и произтичащата от това нищожност на делбата на основание чл. 75, ал. 2 ЗН, въззивният съд е обезсилил решението на първата инстанция и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, което да се осъществи с участието на надлежния ответник по иска за делба – приоберателят по н. а.№ 113 от 15.12.2022 г. „Свилена-земеделска земя“ ООД. С оглед наличието на по-тежкия порок (недопустимост на първоинстанционното решение) изобщо не се е стигнало до обсъждане на аргументите за неправилност при определянето на квотите в съсобствеността за Л. М. К. и за А. М. К., изложени в тяхната въззивна жалба с вх.№ 46344 от 29.04.2024 г.

С въззивната жалба на К. С. Д. е заявено искане за присъждането на разноски, конкретизирано в списък по чл. 80 ГПК, представен в проведеното от въззивния съд о. с.з. 30.01.2025 г. С въззивното Решение № 181 от 24.02.2025 г. по в. гр. д.№ 2813/2024 г. въззивният съд не се е произнесъл по искането по чл. 81 ГПК. Последвало е подаването на процесуално допустима молба по чл. 248 ГПК (вх.№ 7740 от 27.02.2025 г.), с което е поискано допълване и присъждане на разноските – 40 лв. държавна такса за въззивното обжалване и 1 100 лв. адвокатско възнаграждение.

С обжалваното определение е прието следното: „Въззивното производство е образувано вкл. по жалба на въззивника К. С. Д. …, в която жалба са изложените фактически обстоятелства, касаещи допустимостта на обжалвания първоинстанционен акт. Тези обстоятелства са били известни на въззивника преди подаване на исковата молба (13.09.2023 г.) за делба на процесните недвижими имоти, които са били обект на разпоредителна сделка по НА № 113/2022 г. на нотариус М. М., рег.№ * на НК, които като правно релевантни не са заявени своевременно в производството по делото от тази страна, с оглед на което не може да се приеме, че иницииралите производството за делба ищци са дали повод за постановяване на решение без участието на надлежната страна като съделител, вкл. поради проявено от тяхна страна бездействие по делото. Поради това се намира, че направените разноски по делото от въззивника К. С. Д. от [населено място], вкл. за адв. в.ие, следва да останат в тежест на тази страна, която е станала повод за въззивното производство на основания, обуславящи недопустимостта на обжалвания съдебен акт.“

Становището на въззивния съд почива на изопачено представяне на фактите по делото и е постановено при грубо нарушение на закона.

Действително осъществилите се факти свидетелстват, че самото сезиране на първоинстанционния съд с предявената на 13.09.2023 г. искова молба е при явно неизпълнение от страна на ищците и процесуалния им представител на задълженията им по чл. 3 ГПК. Противно на поддържаното в отговора на сега разглежданата частна жалба, по делото няма никакви доказателства ищците да са извършили каквито и да е проверки с оглед установяване на това кои лица извън тях притежават идеални части от процесните имоти. При удостоверено вписване на НА № 113/2022 г. на нотариус с рег.№ * на НК, извършено от СлВп – Пловдив на 23.12.2022 г., очевидно е, че никаква справка в тази служба не е извършвана преди предявяването на исковата молба на 13.09.2023 г. с произтеклото от това насочване на иска за делба срещу ненадлежна страна. Следователно именно ищците са тези, които са станали причина за конституирането на К. С. Д. като ответник с произтеклата от това необходимост да защити правата си посредством предявяването на основателната въззивна жалба. За недобросъвестното упражняване на процесуалните права на ищцовата страна особено красноречиво свидетелства изявлението им по молбата с вх.№ 85856 от 26.09.2023 г. С нея, в отговор на указанията по Разпореждане № 23237 от 14.09.2023 г., ищците изрично са заявили пред съда невярното твърдение, че К. С. Д. не е имал граждански брак към 18.12.2013 г. В случая нито релевантния за процеса момент е от 2013 г. (тъй като придобивната сделка за К. С. Д. е от 2015 г.), наред с което във въззивната инстанция е установено, че лицето е в брак от 2005 г. без данни да е прекратен и до момента.

Очевидна е грубата небрежност при упражняването на процесуалните права от страна на ищците, която в случая е станала причина за неоснователното въвличане на К. С. Д. в процеса по гр. д.№ 13320/2023 г. на РС – Пловдив и е наложила предявяването на основателната въззивна жалба, разгледана в производството по в. гр. д.№ 2813/2024 г.

С обезсилването на първоинстанционното решение и връщането на делото за ново разглеждане с участието на „Свилена-земеделска земя“ ООД, по отношение на К. С. Д. производството практически се явява прекратено, поради което и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищците дължат да му възстановят направените разноски, чието заплащане е доказано с представените документи (преводно нареждане от 19.06.2024 г. за сумата 40 лв. – л. 18 от възз. гр. д., и ДПЗС от 22.05.2025 г. с удостоверено заплащане на сумата 1 100 лв. – л. 70 от гр. д. на РС), а именно сумата 1 140 лв. На основание чл. 5, 12 и 13 ЗВЕРБ се присъжда заплащането на равностойността в размер на 582, 87 евро.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО Определение № 958 от 03.04.2025 г. по в. гр. д.№ 2813/2024 г. на ОС – Пловдив, вместо което и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК

ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Ц. Г. А., Л. М. К., А. М. К. и В. В. К. ДА ЗАПЛАТЯТ на К. С. Д. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 582, 87 (петстотин осемдесет и две евро и осемдесет и седем евроцента) евро, представляваща равностойността на сумата 1 140 лева – разноски за защитата в производството по в. гр. д.№ 2813/2024 г. по описа на ОС – Пловдив.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: