Р Е Ш Е Н И Е

№ 64

гр.София, 02.02.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

деветнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

при секретаря Т. С. и прокурора Малинова - ВКП

като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 3559/ 2025 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба на С. Л. Т., Л. Б. Т. и Л. С. Л. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд /САС/ № 716/ 27.03.2019 г. по гр. д.№ 5390/ 2017 г., с което е отнето в полза на държавата по искане на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, правоприемник на Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/, на следното имущество: гараж с идентификационен №*.*.*.*.* със застроена площ 15, 93 /петнадесет цяло деветдесет и три/ кв. м., находящ се на приземния етаж на масивната жилищна сграда с идентификационен №*.*.*.*, построена в ПИ с идентификационен №*.*.*по кадастралната карта на [населено място] с административен адрес [улица], вх.*, ведно с 1, 71% ид. ч. от общите части на сградата и толкова ид. ч. от правото на строеж върху мястото, ведно с таванско помещение № 3 с площ от 31, 90 кв. м., находящо се на таванския етаж на същата сграда; нива от 1, 252 дка, VІ категория, в землището на [населено място], в местността “Ш.”, съставляваща имот № * по плана за земеразделяне; нива от 1, 190 кв. м., V- категория, в землището на [населено място], местността “*”, съставляваща имот № * по плана за земеразделяне; нива в землището на [населено място], общ.В., с № по ЕКНМ * в местността “О.” с площ от 9, 241 дка, VІІІ категория, обособена като парцел № * от масив № *, съставляващ имот № * по плана за земеразделяне; 1951, 97/16 000 ид. ч. от 120/480 ид. ч. от парцел Х, пл.№ 418, кв.* по плана на [населено място], [улица]; апартамент № 34, със застроена площ от 44, 41 кв. м., находящ се в бл.* на [улица], вх.*, ет.*, построен в парцел ІІ, кв.* по действащия план на [населено място], обл.В., заедно с избено помещение с площ от 2, 30 кв. м. и заедно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото; нива в землището на [населено място], общ.К., обл.В., с № по ЕКНМ *, в местността “П.” с площ от 1, 828 дка, трета категория, обособена като парцел № 9 от масив № *, съставляващ имот № * по картата на землището на същото село; нива в землището на с П., общ.К., обл.В., с № по ЕКНМ *, в местността “П.” с площ от 7 дка, шеста категория, обособена като парцел № * от масив № *, съставляващ имот № * по картата на землището на същото село; нива в землището на [населено място], общ.К., обл.В., с № по ЕКНМ *, в местността “*” с площ от 7, 467 дка, шеста категория, обособена като парцел № * от масив № *, съставляващ имот № * по картата на землището на същото село; сумата в размер на 35 534, 87 лв., получена от продажбата на недвижим имот по пазарна стойност с нотариален акт № 189, т.І, рег.№ 3260, дело № 143/ 2010 г., вписан в СВ В. с дв. вх. рег.№ 1542/ 20.05.2010 г., акт № 60, т.V, дело № 839/ 2010 г., като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 54 000 лв; сумата в размер на 12 000 лв., получена от продажбата на недвижим имот по пазарна стойност с нотариален акт № 69, том ІХ, рег.№ 9625, дело №1131 от 13.12.2004 г., вписан в СВ В. вх. рег.№ 6617/ 13.12.2004 г., акт № 75, т.ХХІ, н. д.№ 4659/ 2004 г.; сумата в размер на 8 300 лв., получена от продажбата на недвижим имот по пазарна стойност с нотариален акт № 166, том V, рег.№ 7349, дело № 867 от 02.08.2007 г., вписан в СВ В. вх. рег.№ 6296/ 03.08.2007 г., акт № 141, т.ХХІІІ, н. д.№ 5210/ 2007 г.; сумата в размер на 29 000 лв., получена от продажбата на недвижим имот по пазарна стойност с нотариален акт №183, том ІV, рег.№ 8920, дело № 896 от 08.12.2009 г., вписан в СВ В. вх. рег.№ 5411/ 10.12.2009 г., акт № 128, т.ХVІ, н. д.№ 2905/ 2009 г.; сумата в размер на 8 700 лв., представляваща разликата между пазарната стойност към датата на продажба на имота с нотариален акт № 126, том І, рег.№ 862, дело № 111 от 10.02.2005 г., вписан в СВ В. вх. рег.№ 643/ 10.02.2005 г., акт № 169, т.ІІ, н. д.№ 923/ 2005 г. и вложената сума 8 400 лв., послужила за закупуване на имот с нотариален акт № 178, том VІ, рег.№ 7219, дело № 847 от 12.10.2005 г., вписан в СВ В. вх. рег.№ 6414/ 12.10.2005 г., акт № 161, т.ХІХ, н. д.№ 4443/ 2005 г.; сумата в размер на 21 396 лв., представляваща разликата между пазарната стойност към дата на продажба на имота с нотариален акт № 1179, том VІ, рег.№ 7044, дело №1180 от 12.12.2007 г., вписан в СВ Б. вх. рег.№ 643/ 10.02.2005 г., акт № 169, т.ІІ, н. д.№ 923/ 2005 г. и вложените суми за закупуване на имоти с нотариален акт № 3, том І, рег.№ 329, дело № 3 от 10.01.2008 г., с нотариален акт № 242, том ІІ, рег.№ 2079, дело № 242 от 02.04.2008 г., с нотариален акт № 171, том ІІ, рег.№ 5221, дело № 336 от 30.04.2008 г. и с нотариален акт № 53, том ІV, рег.№ 8776, дело № 565 от 10.04.2008 г.; сумата в размер на 5 200 лв., получена от продажбата по пазарна стойност на лек автомобил марка “Мерцедес”, модел “Е 290 ТД”, рама № *, с ДК *; сумата в размер на 1 800 лв., получена от продажбата по пазарна стойност на лек автомобил марка “Крайслер”, модел “Плимут”, рама № * с ДК *; сумата в размер на 34 500 лв., представляваща върнат заем на С. Л. Т. от М. Ш.; сумата в размер на 7 184, 14 лв., представляваща върнат заем на С. Л. Т. от С. К.; сумата в общ размер на 15 581, 68 лв., представляващи касови вноски от С. Л. Т. през 2005 г. – 2006 г. по спестовен влог в щатски долари с IBAN № [банкова сметка] в “УниК. Б. АД; сумата в общ размер на 88 973 лв. представляващи касови вноски от трети лица по спестовна сметка в лева с IBAN [банкова сметка] в “УниК. Б. АД, с титуляр С. Л. Т.; нива от 11, 440 дка, находяща се в землището на [населено място], обл.В. в местността “*”, ІV категория, имот № * по плана за земеразделяне; нива от 6, 321 дка, находяща се в землището на [населено място], обл.В. в местността “*”, ІV категория, имот № * по плана за земеразделяне; нива от 7, 511 дка, ІV категория, в местността “*”, находяща се в землището на [населено място], обл.В., имот № * по плана за земеразделяне; нива от 29, 516 дка, находяща се в землището на [населено място], общ.В. в местността “К.”, ІІІ категория, имот № * по плана за земеразделяне;

и е отхвърлено искането на КОНПИ за отнемане в полза на държавата на лек автомобил марка “Мерцедес”, модел “Е 200”, рама № * с ДК *; сумата в размер на 7 300 лв., получена от продажбата на недвижим имот по пазарна стойност с нотариален акт № 152, том V, рег.№ 4830, дело № 852 от 17.08.2007 г., вписан в СВ В. вх. рег.№ 6698/ 17.08.2007 г., акт № 21, т.ХХV, н. д.№ 5545/ 2007 г.; на сумата в размер на 4 100 лв., получена от продажбата по пазарна стойност на лек автомобил марка “Мерцедес”, модел “Ц 220 Ц.”, рама № * с ДК *.

Молителите твърдят, че влязлото в сила решение за отнемане на тяхно имущество се основавало на постановената по отношение на С. Т. присъда № 37 от 18 септември 2014 г. на Окръжен съд – Видин по н. о.х. д. № 302/ 2013 г, частично изменена с решение № 50 от 18 февруари 2015 г. на САС по в. н.о. х.д. № 1017/ 2014 г., което било оставено в сила с решение № 366 от 10 февруари 2016 г. на ВКС по н. д. № 921/ 2015 г. По реда за възобновяване на наказателни дела обаче, с решение № 592 от 18.11.2024 г. на ВКС по н. д. № 489/ 2024 г. горепосочените актове били отменени в частта, в която С. Л. Т. е осъден за престъпление по чл. 252 ал. 1 НК на лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години, и в частта за приложението на чл. 23 ал. 1 НК, като С. Л. Т. бил оправдан за това да е извършил престъпление по чл. 252 ал. 1 НК. Според молителите това е ново обстоятелство по смисъла на т. 1 на ал. 1 на чл. 303 ГПК, същевременно поддържат, че е осъществена хипотезата на т. 3 по посочената алинея и на това основание претендират за отмяна на влязлото в сила решение на САС № 716/ 27.03.2019 г. по гр. д.№ 5390/ 2017 г.

Ответната страна КОНПИ оспорва молбата като поддържа, че в приключилото наказателно производство, възобновено с решението по н. д.№ 489/ 2024 г., ВКС, ІІ н. о., осъденият С. Л. Т. бил признат за виновен и осъден за извършването на престъпление не само по чл. 252 ал. 1 НК, но и по чл. 339 ал. 1 НК. С посоченото решение производството било възобновено и С. Т. бил оправдан единствено по обвинението за извършване на първото престъпление, присъдата останала в сила за осъждането му по второто обвинение. Както престъплението по чл. 252 НК, така и това по чл. 339 НК, попадали в предметния обхват на чл. 3 ал. 1 ЗОПДИППД /отм./. Доколкото за второто престъпление осъдителната присъда не е отменена, а законът предполага наличието на връзка между престъпната дейност и придобитото имущество, нямало основание за отмяна на влязлото в сила решение, с което такова имущество е отнето от молителите по реда на ЗОПДИППД /отм./. Освен това поддържа, че отмяната на влязлото в сила решение не може да отстрани евентуалните последици от нарушението, без да уточнява какво точно има предвид.

Прокурорът също изразява становище, че не е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение, защото не е отменена присъдата на С. Т. за извършено престъпление по чл. 339 НК, а това престъпление попадало в предметния обхват на разпоредбата на чл. 3 ал. 1 ЗОПДИППД /отм./.

Съдът квалифицира подадената молба по чл. 303 ал. 1 т. 3 ГПК. Когато молителят излага твърдения, че един влязъл в сила съдебен акт по гражданско дело е постановен въз основа на друг съдебен акт, който впоследствие е отменен, е налице специалната хипотеза по т. 3 на ал. 1 на чл. 303 ГПК, а не общата по т. 1.

Молбата е частично недопустима, доколкото с нея изрично се претендира отмяна изцяло на влязлото в сила решение. Това решение обаче съдържа диспозитив, с което искането на КОНПИ е отхвърлено отчасти. За молителите не е налице правен интерес от отмяна на благоприятен за тях влязъл в сила съдебен акт, поради което съдът ревизира становището си в определението по чл. 307 ал. 1 ГПК. Като недопустима, молбата следва да бъде оставена без разглеждане по същество в частта, в която се претендира отмяна на решението, отхвърлящо исканията на КОНПИ.

В останалата част молбата е допустима, а разгледана по същество – и основателна.

Гр. д.№ 94/ 2016 г. на Видински окръжен съд е образувано въз основа на мотивирано искане на КУИППД срещу С. Л. Т., Л. Б. Т. и Л. С. Л. за отнемане в полза на държавата на имущество, притежавано от ответниците на стойност 355 667, 82 лв. Искането е основано на разпоредбата на чл. 28 ал. 1 ЗОПДИППД /отм./, а разпоредбата на чл. 27 ал. 2 от същия закон предвижда че извън случаите по чл. 3 ал. 2 /смърт или изпадане на дееца в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или последвала амнистия, или спряно наказателното производство на основание чл. 25 ал. 2 ГПК/, комисията внася мотивираното искане за отнемане в полза на държавата след влизането в сила на осъдителна присъда по наказателното производство. Тъй като не са излагани твърдения за наличие на някое от изключенията по чл. 3 ал. 2 ЗОПДИППД /отм./, комисията е следвало да посочи присъдата, даваща и основание да внесе мотивираното искане и това е присъда № 37 от 18 септември 2014 г. на Окръжен съд – Видин по н. о.х. д. № 302/ 2013 г, частично изменена с решение № 50 от 18 февруари 2015 г. на САС по в. н.о. х.д. № 1017/ 2014 г. В искането е посочено, че с тази присъда /в сила от 10.02.2016 г./ С. Т. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 252 НК и чл. 339 НК, които престъпления попадат в предметния обхват на чл. 3 ал. 1 ЗОПДИППД /отм./. Искането за отнемане на имущество от ответниците е уважено частично с решение от 17.05.2017 г. по гр. д.№ 94/ 2016 г. на Видински окръжен съд. И двете страни са подали жалба срещу това решение, по жалбите било образувано гр. д.№ 5390/ 2017 г. на САС, който с решение № 716/ 27.03.2019 г. отменил частично първоинстанционното решение и уважил в още една част искането на КОНПИ за отнемане на имущество на ответниците. За да постанови акта си, въззивният съд установил, че са налице всички кумулативно предвидени в ЗОПДИППД /отм./ предпоставки за основателността на претенцията на Комисията: ответниците са придобили имущество на значителна стойност, за това имущество може да се направи обосновано предположение, че е придобито от престъпна дейност, доколкото не е установен законен източник, от една страна, а от друга – предвид вида и характера на престъплението, за което ответникът С. Т. бил осъден с влязла в сила присъда /лихварство, което е от кръга на посочените в чл. 3 ал. 1 от закона/ и е резултатно, продължавано, осъществявано е системно, по занятие, като постоянен и основен източник на доход, за продължителен период от време - от 2003 г. до 2010 г. Съдът подчертал, че може с основание да се предположи, че съществува връзка между придобитото и конкретната престъпна дейност на ответника, която той е извършвал по занятие, предвид вида на тази дейност – лихварство, трайният характер и продължителността, в която тя е осъществявана, начинът, по който от нея е получавана облага за сметка на заемателите, която според заключението на вещото лице била на значителна стойност, съпоставени с незначителността на законно придобитите доходи за същия период и пълната невъзможност по-голямата част от имотите и моторните превозни средства да бъдат придобити със законни средства. За придобиването на имотите останалите ответници не могли да имат никакъв принос, поради което санкционните последици на конфискационната процедура следвало да бъдат понесени и от тях. За да отмени частично решението на окръжния съд и да отнеме в полза на държавата и друго имущество от ответниците, въззивният съд изложил следните мотиви: „ … на отнемане в полза на държавата подлежи и онова имущество, за което, макар и ищците да са разполагали със средства за придобиването му, не са доказали, че е придобито със законни средства и не са изключили връзката между придобиването и престъпната дейност. Тази връзка не е хипотетична, а се основава на конкретните фактически обстоятелства, установени от събраните по делото доказателства, и връзката между тях. Основателното предположение за наличието на такава в случая може да се направи, доколкото престъплението, за което е осъдено лицето от наказателния съд, няма инцидентен или еднократен характер, а напротив – извършвано е системно, в продължителен период на време. Същото е резултатно, от него ответникът е извличал облаги, които, видно от заключенията на вещите лица, са на значителна стойност. Самата престъпна дейност е била свързана с прехвърляне на собственост за обезпечаване на вземанията, извършвана е по занятие и е служила за основен източник на доходи. Ето защо и с оглед вида и характера на престъплението - лихварство, което е продължавано, придобивните способи и безспорно установеното обстоятелство, че придобитото от ответниците имущество надхвърля значително техните установени доходи, може да се направи основателно предположение, че това имущество е придобито от извършената от ответника Т. престъпна дейност.“.

Това решение на САС, чиято отмяна се претендира в настоящето производство, е влязло в сила на 05.12.2019 г., след като с определение от тази дата по гр. д.№ 3360/ 2019 г. състав на ВКС, ІІІ г. о., не е допуснал касационното му обжалване, поискано и от двете страни по спора.

Видно от изложеното, за да приеме наличие на връзка между престъпната дейност и придобитото имущество, влязлото в сила решение се основава изключително на осъждането на ответника Т. за извършено престъпление по чл. 252 ал. 1 НК. Няма мотиви за връзка между престъпната дейност по чл. 339 НК и придобитото имущество.

С решение от 18.11.2024 г. на ВКС, ІІ н. о. по н. д.№ 489/ 2024 г. са отменени по реда на възобновяването решение № 366 от 10 февруари 2016 г. на ВКС по н. д. № 921/ 2015 г., решение № 50 от 18 февруари 2015 г. на САС по в. н.о. х.д. № 1017/2014 г. и присъда № 37 от 18 септември 2014 г. на Видински окръжен съд по н. о.х. д. № 302/ 2013 г. в частта, в която С. Л. Т. е осъден за престъпление по чл. 252 ал. 1 НК на лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години и в частта за приложението на чл. 23 ал. 1 НК, като С. Л. Т. е оправдан за това да е извършил престъпление по чл. 252 ал. 1 НК. Решението е окончателно и е влязло в сила от датата на постановяването му.

С влизането в сила на решение на ВКС по н. д.№ 489/ 2024 г. действието на осъдителната присъда, постановена по отношение на С. Л. по обвинението за извършено престъпление по чл. 252 ал. 1 НК, отпада. Но доколкото именно въз основа на тази присъда с влязлото в сила решение на САС по гр. д.№ 5390/ 2017 г. е счетено за основателно искането на КОНПИ за отнемане на имущество на молителите по реда на ЗОПДИППД /отм./, налице са основанията по т. 3 на ал. 1 на чл. 303 ГПК за отмяна на въпросното решение.

Неоснователни са доводите на КОНПИ и на прокурора, че осъдителната присъда срещу С. Л. за извършено престъпление по чл. 339 НК не е отменена и продължава да е в сила, а престъплението по чл. 339 НК също попада в предметния обхват на чл. 3 ал. 1 ЗОПДИППД /отм./. Както бе посочено по-горе, мотивите на въззивния съд във влязлото в сила решение, на които се основава диспозитивът му за отнемане на имущество от ответниците, за наличие на връзка между престъпната дейност и придобитото имущество, са основани изцяло на факта на осъждането на С. Т. за лихварство /чл. 252 ал. 1 НК/. Няма никакви мотиви, че такава връзка е налице с престъпната дейност по чл. 339 НК. Дали такава връзка е имало, в каквато насока КОНПИ излага доводи, в настоящето производство не може да се разглежда. Това производство не е по съществото на спора и в него спорни факти не се установяват. Предметът на настоящето производство е единствено има ли основание да се отмени влязлото в сила решение на САС. Касационната инстанция не може да предполага дали съдът по същество би открил връзка с престъплението по чл. 339 НК и на това основание да откаже отмяната. Това би било напълно спекулативно. Съдът, на който след отмяната на влязлото в сила решение делото бъде върнато за разглеждане, трябва да реши дали такава връзка е налице.

А що се касае до възражението на КОНПИ, че нарушението не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, то не е обосновано по никакъв начин и е неоснователно. Нарушението може да бъде отстранено, било като се установи наличието на връзка между престъпната дейност по чл. 339 НК и придобитото имущество, било като се отхвърли мотивираното искане на КОНПИ.

Разноските по настоящето производство следва да бъдат разпределени след новото разглеждане на спора и съобразно изхода от него.

По изложените съображения Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на С. Л. Т., Л. Б. Т. и Л. С. Л. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд № 716/ 27.03.2019 г. по гр. д.№ 5390/ 2017 г. в частта, в която е отхвърлено искането на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество за отнемане в полза на държавата на разликата над сумата 35 534, 87 лв. до пълния предявен размер 54 000 лв, получена от продажбата на недвижим имот с нотариален акт № 189, т.І, рег.№ 3260, дело № 143/ 2010 г., вписан в СВ В. с дв. вх. рег.№ 1542/ 20.05.2010 г., акт № 60, т.V, дело № 839/ 2010 г.; на лек автомобил марка “Мерцедес”, модел “Е 200”, рама № * с ДК * ; на сумата в размер на 7 300 лв., получена от продажбата на недвижим имот по пазарна стойност с нотариален акт № 152, том V, рег.№ 4830, дело № 852 от 17.08.2007 г., вписан в СВ В. вх. рег.№ 6698/ 17.08.2007 г., акт № 21, т.ХХV, н. д.№ 5545/ 2007 г.; на сумата в размер на 4 100 лв., получена от продажбата по пазарна стойност на лек автомобил марка “Мерцедес”, модел “Ц 220 Ц.”, рама №* с ДК* и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д.№ 3559/ 2025 г. на Върховен касационен съд, ІV-то г. о. в тази част.

В тази част решението е с характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от връчването му.

ОТМЕНЯ влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд № 716/ 27.03.2019 г. по гр. д.№ 5390/ 2017 г. в останалата част и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на въззивната жалба на С. Л. Т., Л. Б. Т. и Л. С. Л. в открито съдебно заседание /чл. 268 ГПК/.

Решението не подлежи на обжалване в тази част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: