Производство по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по молба вх. № 274/13.01.2021 год. на И. П. П., заявена чрез адв. Т. И. С. – САК, с искане на основание чл. 248 ГПК да се допълни Решение № 55 от 23.12.2020 година по гр. д. № 2241/2019 г. на ВКС, II г. о., в частта относно разноските, като му се присъдят, в качеството на ответник по молбата за отмяна направените за защита в това производство разноски по направеното искане с отговора, и при липсата на изрично произнасяне от съда. Претендират се разноски в размер на 2900 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК няма постъпил отговор от насрещната страна.

Върховния касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:

Молбата е процесуално допустима – подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество е частично основателна.

Производството по отмяна е образувано по молба на Ю. А. с вх. № 2042/28.02.2019 г. за отмяна на Постановление за възлагане въз основа на публична продан на недвижим имот от 08.10.2015 г. издадено по изпълнително дело № 20148490401836 образувано при ЧСИ А. П., вписан в КЧСИ с рег. № *.

С постъпилия отговор от И. П. чрез процесуалния си представител е заявена претенция за разноски в производството в размер на 2900 лв. (две хиляди и деветстотин лева), към отговора на молбата за отмяна са представени Договор за правна защита и съдействие № 0548293 от 02.04.2019 г. /лист 38/гръб/ по делото/, в който е записано, че уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено в брой, представен е и списък по чл. 80 ГПК /лист 39 по делото/.

С Определение № 119/01.08.2019 г. молбата за отмяна е допусната до разглеждане, a в рамките на съдебни прения в проведеното открито заседание процесуалния представител на молителя е направил възражение за прекомерност на разноските.

С Решение № 55/23.12.2020 г. по гр. д. № 2241/2019 г. настоящият състав на II – г. о. е оставил без уважение молбата на Ю. А. за отмяна на Постановление за възлагане въз основа на публична продан на недвижим имот от 08.10.2015 г. на ЧСИ А. П..

С посоченото решение няма произнасяне по искането за разноски.

Съгласно чл. 81 ГПК съдът се произнася по искане за разноски с акта, с който е приключило делото в съответната инстанция. Когато е пропуснал да стори това постановеното решение може да бъде допълнено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК в тази му част.

С оглед данните по делото Решение № 55/23.12.2020 г. по гр. д. № 2241/2019 г. следва да бъде допълнено по реда на чл. 248 ГПК и на ответника по молбата за отмяна следва да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство, но не и в искания размер.

Настоящият състав на касационния съд намира, че възражението на процесуалния представител на молителя за прекомерност е основателно. Предвид правната и фактическа сложност на конкретното дело в производството по отмяна, извършените действия от процесуалния представител в извънинстанционното производство по отмяна на влезли в сила съдебни актове (депозирането на отговор на молбата за отмяна и процесуално представителство в откритото съдебно заседание), настоящият състав на ВКС намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до минималния размер, регламентиран в разпоредбите на чл. 9, ал. 4 вр. чл. 7, ал. 2 Наредба №1/09.07.2004 г. на минималните адвокатски възнаграждения, където е предвидено, че размерът на адвокатско възнаграждение в производството отмяна на влезли в сила актове е в размер на 3/4 от предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба № 1/09.07.2004 г., според която минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждения при дела с материален интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. е в размер на 830 лв., както и 3% от материалния интерес над 10 000 лв.

В случая материалния интерес на ответника е в размер на 80551 лв. /това е размера на заплатената сума по атакуваното постановление за възлагане лист 140 по делото/, а размерът на адвокатското възнаграждение е сумата от 3 246, 53 лв., която сума след редукцията до размер от 3/4 части, е в размер на 2 434, 90 лв. /две хиляди четиристотин тридесет и четири лева и деветдесет стотинки/.

Като приема, че в конкретния случай възнаграждението следва да се редуцира до размер на сумата 2 434, 90 лв. /две хиляди четиристотин тридесет и четири лева и деветдесет стотинки/, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се уважи именно в този размер.

По изложените съображения и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. чл. 81 ГПК Решение № 55/23.12.2020 г. по гр. д. № 2241/2019 г. на ВКС – II г. о., относно разноските, като

ОСЪЖДА Ю. А. А. от [населено място], с ЕГН: [ЕГН] да заплати на И. П. П. с ЕГН: [ЕГН] сумата в размер на 2434, 90 лв. ( две хиляди четиристотин тридесет и четири лева и деветдесет стотинки), представляващи направените в производството по отмяна разноски за защита.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № на 274/13.01.2021 г. в останалата част, за разликата до претендирания размер от 2900 лв. (две хиляди и деветстотин лв.) на основание чл. 78, ал. 5 ГПК - поради прекомерност на определения адвокатски хонорар.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: