О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 79

гр.София, 16.02.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 3139/ 2020 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Държавен музикален и балетен център - София с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2705 от 29.04.2020 г. по гр. д.№ 10614/ 2018 г., с което е потвърдено (в обжалваната пред въззивния съд част) решение на Софийски районен съд по гр. д.№ 38409/ 2017 г. и по този начин жалбоподателят е осъден да заплати на И. В. Б. на основание чл. 200 ал. 1 КТ сумата 30 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука на 02.12.2016 г., със законната лихва върху тази сума от датата на злополуката до окончателното й изплащане и разноски и такси за производството.

Като основание за допускане на касационното обжалване жалбоподателят повдига следните (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС) правни въпроси: какво е значението на възрастта на пострадалия при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост и какво значение за размера на конкретното обезщетение има определянето на различна възраст от първата и втората инстанция; отговаря ли работодателят за обезщетяване на вреди от трудова злополука, настъпила по време на отиване на работа, ако не е установен обичайният път по който пострадалият работник отива на работа; отговаря ли работодателят за обезщетяване на такива вреди, ако не е установено разпореждането, с което...