Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Фламагаз СА”ЕООД, [населено място] против Решение № 2451 от 08.11.2019г. по в. т.д. № 4573/2019г. на САС, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решението по т. д.№ 2329/2017г. на СГС, ТО, 10 състав. С първоинстанционното решение е признато за установено на основание чл. 7, ал. 5 ТЗ във вр. с чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО, че „Фламагаз СА”ЕООД, [населено място] при използване на регистрираното фирмено наименование „Фламагаз СА”, нарушава правото на „Фламагаз”СА /„Flamagas SA”/ - акционерно дружество, регистрирано в Испания върху словна марка на Европейския съюз FLAMAGAS - словна /регистрирана по реда на Регламент /ЕО/ 207/229 на 15.10.2012г. със срок на защита до 18.05.2022г. за стоки и услуги по класове 4, 34 и 35 по Ницката класификация/ и върху международна марка FLAMAGAS - словна /регистрирана по Мадридската спогодба за стоки от класове 4, 9,10 и 34 от Ницката класификация на 23;02.77г. с действие на територията на Р България от 90г./. Ответникът е осъден на основание чл. 7, ал. 5 ТЗ във вр. с чл. 76, ал. 2, т. 2 ЗМГО да преустанови установеното нарушение като прекрати използването на регистрираното си фирмено наименование „Фламагаз СА” за осъществяването на търговска дейност по търговия, дистрибуция на стоки и услуги по класове 4, 9,10, 34 и 35 по Ницката класификация, както и в търговски книжа и рекламни материали.

В касационната жалба е въведено оплакване, че въззивното решение е „неправилно и незаконосъобразно”. Искането е за отмяната му и отхвърляне на исковете. Оспорва се правилността на извода, че е налице сходство от най-висока степен между фирменото наименование „Фламагаз СА” /FLAMAGAS SA/ на ответника и по-ранните словни марки на ищеца.

Депозирано е изложение, в което касаторът посочва, че „спрямо обжалваното решение са приложими касационните основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на материалноправния въпрос, отговорът на който ще допринесе съществено развитие на правото при подобни спорове в бъдеще – следва ли съдът да уважи иска, каквито са в случая уважените от СГС главни искове, предявени от „Фламагаз СА”-акционерно дружество, регистрирано в Испания, с изписвано на латиница наименование „Flamagas SA”, данъчен идентификационен номер А08116558 искове, при положение, че дружеството „Фламагаз СА”, със седалище и адрес на управление област Пловдив, гл.Пловдив, ул.Ст. Веркович”№3, ответник по предявените искове, не осъществява и не извършва никаква търговска дейност от създаването му и регистрацията му в ТР и до настоящия момент, като не е имало и началото на търговска дейност и никога не е реализирало приходи и разходи, както е видно и от събраните по делото доказателства”.

В писмен отговор насрещната страна счита, че не са налице основанията за допускане на решението до касационно обжалване.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Софийски апелативен съд е бил сезиран с въззивна жалба от настоящия касатор, която е със следното съдържание: „В срок обжалвам постановеното решение по т. д.№ 2329/2017г. на СГС като неправилно и противоречащо на материалния и процесуалния закон. Моля да отмените решението и да постановите друго, с което да отхвърлите предявените искове изцяло. Решението е постановено в противоречие със съдебната практика, както и със събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства”.

В обжалваното решение след подробно излагане на фактите по спора и анализ на събраните по делото доказателства, е констатирано, че във въззивната жалба не са релевирани конкретни твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение - жалбоподателят твърди, че същото е незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие със закона, съдебната практика и събраните по делото доказателства.

Жалбата е счетена за неоснователна по следните съображения: Обхватът на проверката на решението на първоинстанционния съд относно спорното правоотношение е предоставен на преценката на страните, нормативен израз на което е разпоредбата на чл. 269, изр. второ ГПК, а изключение в тази насока, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК, са само задълженията на съда да следи за точното приложение на императивните материалноправни норми и в хипотезата, когато осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в защита на публичен интерес. Съгласно задължителните разяснения дадени в цитираното тълкувателно решение въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по неговата допустимост, а по неговата правилност е ограничен до посочените във възивната жалба конкретни доводи. Служебно въззивният съд проверява правилността на решението само по отношение на приложението на императивните материалноправни норми, защото прилагането на тези норми е в обществен интерес, както и когато законът му вменява задължение служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса /например в производството за поставяне под запрещение/ или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Извън хипотезите на нищожност, недопустимост или неправилност на решението поради неправилно приложение на императивни материалноправни норми, при разглеждане на делото и постановяване на решението си въззивният съд е ограничен от посочените във въззивната жалба конкретни пороци на първоинстанционното решение и изведените от тях твърдения и искания на жалбоподателя.

С тези съображения е аргументирано, че не са налице посочените в задължителната практика изключения, поради което не следва да се обсъждат наведените пред първата инстанция доводи, а изводите на първоинстанционния съд следва да бъдат споделени. Изложени са и допълнителни съображения във връзка с приложението на разпоредбите на чл. 76 ЗМГО /исковете за нарушение/, чл. 73 ЗМГО /нарушението на правото на регистрирана марка във вр. чл. 13 ЗМГО/ и е споделен изводът на СГС, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е притежател на регистрираните на негово име марки FLAMAGAS - словни, както и че ответникът недобросъвестно е използвал тази марка в търговското наименование при регистрацията на дружеството „Фламагаз СА”ЕООД, [населено място], поради което предявените искове са основателни.

Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване произтича от следното:

На първо място въпросът няма правна характеристика съобразно критериите, очертани в т. 1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, а е по фактите-фактологично зададен, следователно и от значение за правилността на решението, а не за допускането му до касационна проверка.

Въпросът, основан на довода на касатора, че „Фламагаз СА”, ЕООД, [населено място] не е осъществявало и не осъществява търговска дейност не е пренесен за разглеждане пред въззивната инстанция и тя не е дала и не е дължала даване на отговор. Следователно, този въпрос е изцяло хипотетичен, а не обуславящ изхода на спора пред САС. Изложените в обжалваното решение мотиви относно обсега на въззивната проверка при подадена бланкетна жалба са в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в решението по гр. д.№ 1728/2009г. на 3 г. о. на ВКС: „Характерът на въззивната инстанция като такава по същество, води до извод, че при въззивното обжалване по новия ГПК порокът следва да е указан чрез посочване в какво се изразява, за да извърши въззивният съд проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото; за това, което не е посочено ефектът на първоинсттанционното решение се запазва. Ако не съдържа конкретно указание за порочността на първоинстанционното решение, жалбата е допустима и се разглежда, но въззивният съд не може да формира собствени изводи по съществото на спора и за правилността на първоинстанционното решение, а следва да го потвърди /чл. 271 и чл. 272 от ГПК/”, както и с решението по т. д.№ 2312/2015г. на І т. о. на ВКС: „По подадена бланкова въззивна жалба, в която не са посочени конкретни и изрични пороци на обжалваното решение и при липса на допуснато от първоинстанционния съд нарушение на императивна материалноправна норма е недопустимо извършване на цялостна проверка правилността на обжалваното първоинстанционно решение от въззивния съд”.

На следващо място изводите на КЗК по преписка № 618/17, че дейността на ответника по настоящия спор и конкретно и действията му по регистрация на търговско дружество с фирма „Фламагаз СА”ЕООД не съставлява „нелоялна конкуренция” по смисъла на чл. 29 ЗЗК, са ирелеванти за настоящия спор, чийто предмет не е установяване на противоречащо на добрата търговска практика действие, което уврежда или създава опасност от увреждане на интересите на „Фламагаз” СА, акционерно дружество, регистрирано в Испания.

Самостоятелен аргумент за недопускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е бланкетното позоваване на тази допълнителната предпоставка, без излагане на доводи в какво се изразява значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на разясненията, дадени от ОСГТК на ВКС с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. Същевременно въззивното решение е в синхрон с практиката на ВКС по въпроса правото върху търговска марка и правото на фирмено наименование - за колизия между правата върху търговска марка и използване на регистрирано фирмено наименование от търговец, когато използването се извършва по начин, който може да доведе до увреждане на интересите на притежателя на марката и объркване на потребителя - т. е в противоречие с добросъвестната търговска практика - решение №280 от 23.04.2008г. по т. д.№ 944/2007г. и решението по т. д.№ 194/2009г. и двете на ІІ т. о. на ВКС.

Разноски за производството не се присъждат, тъй като насрещната страна не претендира такива за изготвения отговор на касационната жалба.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на Решение № 2451 от 08.11.2019г. по в. т.д. № 4573/2019г. на САС, ТО, 3 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: