Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР или Комисията) срещу решение № 4247 от 21.06.2018 г., постановено по адм. дело № 8974/2015 г. от Административен съд – София град. С него по жалба на „Техносън" ООД, „Стоекс 2008“ ООД и „Дигео" ЕООД е отменено решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта му по раздел 1, т. 1.10, раздел 2, т. 2.13, раздел 4, т. 4.9 и раздел 6, т. 6.13, с които е определено нетното специфично производство (НСП) на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решение № Ц-10 от 30.03.2011 г., решение № Ц-18 от 20.06.2011 г., решение № Ц-18 от 28.06.2012 г. и решение № Ц-19 от 28.06.2013 г. на КЕВР. С касационната жалба се релевират доводи за недопустимост на обжалваното съдебно решение, алтернативно – за неговата неправилност като се сочат всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се оспореният съдебен акт да бъде обезсилен като недопустим, съответно да бъде отменен като неправилен, а делото – върнато за ново разглеждане, или вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора с отхвърляне на жалбата. В открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Василева, Комисията претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците – „Техносън" ООД, „Стоекс 2008“ ООД и „Дигео" ЕООД в писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адв.. Д, оспорват касационната жалба като неоснователна. Считат, че при постановяване на обжалваното съдебно решение съдът не е допуснал нито едно от изброените в касационната жалба нарушения, поради което отправят искане за оставянето й без уважение. Претендират разноски по делото.

Ответниците - „Енерджитур" ЕООД и „С. И. П“ ЕООД, представлявани в открито съдебно заседание от процесуален представител – адв.. Д, не изразяват становище по жалбата.

Заинтересованата страна – „Н. Еа Компания" ЕАД (НЕК) в писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Маринова, изразява становище, че оспореното решение на КЕВР има само констативен характер, като с него не се определят нови стойности на НСП към настоящия момент, а се установяват/„официализират“ използваните през годините при определяне на цените на ел. енергия, произведена от ВИ, стойности на производителността на централите. С тези съображения моли съда да уважи касационната жалба и да отмени обжалваното съдебно решение като неправилно. В съдебно заседание претендира юрисконсултско възнаграждение.

Останалите заинтересовани страни – „ЧЕЗ Е. Б" АД, „ЕВН Б. Едяване" ЕАД и „Енерго-П. П" АД не ангажират становище по касационната жалба.

По делото е постъпила и частна жалба от „Техносън“ ООД, подадена чрез адв.. Д, срещу определение № 5404 от 31.08.2018 г. по адм. дело № 8974/2015 г. на Административен съд – София град, с което обжалваното решение № 4247 от 21.06.2018 г. по адм. дело № 8974/2015 г. е изменено в частта му за разноските, като КЕВР е осъдена да заплати на „Техносън" ООД, „Стоекс 2008“ ООД и „Дигео" ЕООД направените по делото разноски в размер на 50 лв. за всяко от тях.

По частната жалба е постъпил писмен отговор от Комисията за енергийно и водно регулиране, с който се изразява становище за нейната неоснователност.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на касационната жалба и на частната жалба. Счита, че правилно административният акт е отменен в оспорените му части, поради наличието на основанията по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. По касационната жалба:

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред Административен съд – София град е било образувано по жалба на „Техносън" ООД, „Енерджитур" ЕООД, „Стоекс 2008“ ООД, „Дигео" ЕООД и „С. И. П“ ЕООД срещу решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта му по раздел 1, т. 1.10 и т. 1.11, раздел 2, т. 2.13 и т. 2.14, раздел 4, т. 4.9 и раздел 6, т. 6.13, с които е определено нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решение № Ц-10 от 30.03.2011 г., решение № Ц-18 от 20.06.2011 г., решение № Ц-18 от 28.06.2012 г. и решение № Ц-19 от 28.06.2013 г. на КЕВР. С протоколно определение от 21.05.2018 г. съдът е спрял производството по делото по отношение на оспорените от жалбоподателите „Енерджитур" ЕООД и „С. И. П“ ЕООД т. 2.14 и т. 1.11 от решение № СП-1/31.07.2015 г. до произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по образуваните пред Административен съд – София град адм. дело № 8116/2016 г. и адм. дело № 3641/2016 г.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение № 4247 от 21.06.2018 г. по адм. дело № 8974/2015 г. Административен съд – София град е отменил по жалба на „Техносън" ООД, „Стоекс 2008“ ООД и „Дигео" ЕООД решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта му по раздел 1, т. 1.10, раздел 2, т. 2.13, раздел 4, т. 4.9 и раздел 6, т. 6.13. За да постанови този резултат, е приел, че подадената пред него жалба е допустима, като подадена в срок и при наличие на правен интерес, който е обосновал с измененията в разпоредбата на чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ (ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 56/2015 г.), съгласно която общественият доставчик, съответно крайните снабдители, са задължени да изкупуват по преференциална цена произведената електрическа енергия от възобновяеми източници до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, за което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР. Т.е. на преференциални цени, според съда, се изкупувало не цялото произведено количество електрическа енергия от възобновяеми източници, а само това, което съответствало на нетното специфично производство съобразно установения от КЕВР размер. Доколкото този размер за пръв път се установявал с приемането на процесното решение, евентуалното негово незаконосъобразно определяне в по-нисък размер щяло да рефлектира върху количеството на изкупуваната на преференциална цена електрическа енергия от възобновяеми източници, произведена от жалбоподателите, а това несъмнено представлявало засягане на техните законни интереси.

По отношение на доводите за нищожност на оспореното решение поради обявяването на интернет страницата на КЕВР на два варианта на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. с различни стойности на установеното нетно специфично производство, т. е. с различно съдържание, първоинстанционният съд се е позовал на решение № 3658 от 24.03.2017 г. на ВАС по адм. дело № 7950/2016 г., с което въпросът за нищожността, повдигнат на това основание, бил решен със силата на пресъдено нещо, което изключвало преразглеждането му.

При изпълнение на служебното си задължение по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган. С § 17 от ПЗР на ЗИДЗЕ изрично било възложено на КЕВР да приеме решение, с което да установи НСП на електрическа енергия, въз основа на което били определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон, т. е. компетентността за издаване на акта произтичала пряко от законова правна норма. Освен това процесното решение било прието съобразно чл. 13, ал. 7 вр. ал. 5 от ЗЕ на закрито заседание на КЕВР в състав „Енергетика”, при наличие на изискуемия кворум - присъствали са 7 от общо 9-тимата членове на Комисията, с единодушие на гласовете, 4 от които на членове със стаж в енергетиката, като бил съставен протокол с отразени в него начин на гласуване и брой гласове.

Съдът обаче е счел, че решението е незаконосъобразно поради неспазване на установената форма и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По-конкретно е констатирал, че в акта липсват фактически основания - такива, въз основа на които да може да се установи по какъв начин е определен размерът на НСП на електрическа енергия по т. 1.10, т. 2.13, т. 4.9 и т. 6.13 от решението. По-точно, отново се е позовал на измененията в разпоредбата на чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ (ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 56/2015 г.), както и на § 17 от ПЗР на ЗИДЗЕ, които задължават КЕВР в срок до 31 юли 2015 г. и в съответствие със ЗЕВИ да приеме решение, с което установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на Комисията, приети до влизането в сила на този закон. Съдът е цитирал легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ, а именно, че „нетно специфично производство на електрическа енергия” е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. Според съда, логическият анализ и тълкуването на посочените разпоредби във връзка една с друга сочели, че размерът на НСП на ел. енергия следвало да се установи от КЕВР въз основа на данните за средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност, които са послужили за определяне на съответните преференциални цени съгласно решението на КЕВР, след приспадане на собствените нужди. Съдът е констатирал, че в решение № СП-1 се посочва, че по силата на чл. 32, ал. 2, т. 4 от ЗЕВИ определяните преференциални цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, отчитали производителността на инсталацията според вида на технологията и използваните ресурси, както и че според чл. 19а, ал. 1, т. 4, съответно чл. 19б, ал. 1, т. 2 от НРЦЕЕ отм. се вземала предвид производителността на инсталацията, съответно наличният ресурс на първичния енергиен източник. Посочва се също така, че при определянето на преференциалните цени, в т. ч. с решения № Ц-10 от 30.03.2011 г., № Ц-18 от 20.06.2011 г., № Ц-18 от 28.06.2012 г. и № Ц-19 от 28.06.2013 г., КЕВР е отчела като основен елемент нетното специфично производство на електрическа енергия на съответните групи производители. Но, според съда, в тежест на КЕВР било да обоснове и докаже какъв е размерът на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на който били определени преференциалните цени съгласно решения № Ц-10 от 30.03.2011 г., № Ц-18 от 20.06.2011 г., № Ц-18 от 28.06.2012 г. и № Ц-19 от 28.06.2013 г., както и че в решение № СП-1 от 31.07.2015 г. този размер е установен по начина, посочен в § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ - като средногодишно производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. Първоинстанционният съд е констатирал, че такива фактически данни и доказателства по делото липсват, поради което на практика оспореното решение № СП-1 от 31.07.2015 г. било изцяло лишено от обосновка за това как и по какъв начин, въз основа на кои конкретни данни е установен размерът на нетно специфично производство по т. 1.10, т. 2.13, т. 4.9 и т. 6.13. Такива мотиви липсвали и в доклада, а не можели да се изведат и от решения № Ц-10 от 30.03.2011 г., № Ц-18 от 20.06.2011 г., № Ц-18 от 28.06.2012 г. и № Ц-19 от 28.06.2013 г. на КЕВР, като в решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. посочената „средногодишна продължителност на работа“ на електрически централи с фотоволтаични модули до 5 kW била 68, 49% годишна ангажираност; в решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. била посочена средногодишната продължителност на работа на централата – 1250 часа, годишна ангажираност - 14, 27%; същите стойности били посочени в решение № Ц-18 от 28.06.2012 г., а в решение № Ц-19 от 28.06.2013 г. „средногодишна продължителност на работа“ на ФЕЦ била 1400 часа, без да е посочена годишна ангажираност. Съдът е посочил, че дори и да се приемело, че понятията „средногодишна производителност на работа” и „средногодишна продължителност на работа” на ФтЕЦ са идентични, поради което именно данните за средногодишната продължителност на работа на централите, посочени в решения № Ц-10 от 30.03.2011 г., № Ц-18 от 20.06.2011 г., № Ц-18 от 28.06.2012 г. и № Ц-19 от 28.06.2013 г. на КЕВР били послужили за установяване на конкретния размер на нетното специфично производство в процесното решение, то напълно неясно оставало дали и как са определени собствените нужди от електроенергия, които следвало да се приспаднат от средногодишното производство на електрическа енергия, съгласно формулата по § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ. Същите не били отразени като стойност/число/размер в решения № № Ц-10 от 30.03.2011 г., № Ц-18 от 20.06.2011 г., № Ц-18 от 28.06.2012 г. и № Ц-19 от 28.06.2013 г. на КЕВР, както и в решение № СП-1/31.07.2015 г., нито пък била посочена методика за определянето им. Съдът е констатирал, че данни за размера и начина, по който са изчислени собствените нужди на ФтЕЦ, не можели да се извлекат и от другите документи по преписката, което било допустимо с оглед факта, че мотивите на административния акт биха могли да са изложени отделно или да се съдържат и в друг документ, който е част от административната преписка.

Първоинстанционният съд не е кредитирал като доказателство представените от ответника справки към решения № Ц-10 от 30.03.2011 г., № Ц-18 от 20.06.2011 г., № Ц-18 от 28.06.2012 г. и № Ц-19 от 28.06.2013 г. на КЕВР, тъй като нямало данни от кого, по какъв повод и кога са изготвени тези справки. Самите решения № Ц-10 от 30.03.2011 г., № Ц-18 от 20.06.2011 г., № Ц-18 от 28.06.2012 г. и № Ц-19 от 28.06.2013 г. на КЕВР, а и решение № СП-1 не реферирали и не се позовавали на т. нар. „финансов модел“, а нямало данни и доказателства, че финансовият модел, от който се твърди, че са представените извлечения, съставлява част от административната преписка по издаването, както на процесното решение, така и на решенията за определяне на преференциалните цени. Нямало и доказателства, че такъв финансов модел съществува като документ и че той е послужил при издаването на решения № Ц-10 от 30.03.2011 г., № Ц-18 от 20.06.2011 г., № Ц-18 от 28.06.2012 г. и № Ц-19 от 28.06.2013 г. на КЕВР, съответно на решение № СП-1 от 31.07.2015 г. Съдът е посочил, че при липсата на доказателства, различни от посочените справки за това, какъв е размерът на собствените нужди от електроенергия, въз основа на който КЕВР е определила преференциалните цени и как той е установен, било невъзможно да се установи по какъв начин в оспореното решение КЕВР е достигнала до посочените в т. 1.10, т. 2.13, т. 4.9 и т. 6.13 от решение № СП-1 размери на нетното специфично производство на електрическа енергия и в резултат на това от съда не можела да бъде извършена проверка спазени ли са изискванията на закона относно начина на определяне на НСП съобразно формулата, предвидена § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ.

На следващо място съдът е констатирал, че конкретният размер на нетното специфично производство по всяка една от оспорените точки от решение № СП-1 се различавал от предложения в доклада. На това място съдът се е позовал на чл. 36, ал. 4 от Правилник за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране и нейната администрация (Правилника), а именно, че когато комисията приеме решение, различно от предложения проект, мотивите към него се изготвят в 3-дневен срок от провеждане на заседанието, а в случая по делото не били представени доказателства, че това нормативно изискване е спазено. В протокола от заседанието, на което е прието процесното решение, също не се съдържали данни, които да обосновават, както необходимостта от установяване на друг, различен от предложения в доклада размер на нетното специфично производство по т. 1.10, т. 2.13, т. 4.9 и т. 6.13., така и начина, по който Комисията го е определила. Обстоятелството, че приетият с решението размер е по-висок от предложения и в този смисъл се явявал по-благоприятен за лицата, тъй като водел до по-високо количество на изкупуваната по преференциални цени електрическа енергия, не изключвало нито приложимостта на изискването на по чл. 36, ал. 4 от Правилника, нито можело да отмени общото изискване за излагане на фактите, обстоятелствата и съображенията, мотивирали административния орган да вземе решение с такова съдържание.

Като краен извод Административен съд - София град е посочил, че решение № СП-1 от 31.07.2015 г. в оспорената му част по т. 1.10, т. 2.13, т. 4.9 и т. 6.13 е немотивирано, което представлявало неспазване на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като ограничавало правото на защита на засегнатите лица и препятствало съдебния контрол върху неговата материална законосъобразност. Решението е правилно.

Неоснователно е възражението за недопустимост на решението. По принцип едно съдебно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Тези условия в случая не са налице, защото жалбата, с която е бил сезиран съдът е била процесуално допустима за разглеждане по същество. Същата е подадена в срок, а освен това в нея са били направени възражения за нищожност, които впоследствие са приети за неоснователни. Безспорно жалбоподателите в първоинстанционното производство и ответници пред настоящата касационна инстанция произвеждат електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти - фотоволтаични централи (ФтЕц). „Техносън“ ООД е производител на ел. енергия от ФтЕЦ с инсталирана мощност 4, 8 kWp, намираща се в с. Р., община С.. Преференциалната цена, на която се изкупува произведената от ФтЕЦ на дружеството ел. енергия е определена с решение № Ц-10/30.03.2011 г. (т. 11). „Стоекс 2008“ ЕООД е производител на ел. енергия от две ФтЕЦ: едната с инсталирана мощност 24, 48 kWp, намираща се в с. Д., община Н., а другата - покривна ФтЕЦ с инсталирана мощност 29, 52 kWp, намираща се в с. А., община Н.. Преференциалната цена, на която се изкупува произведената от първото ФтЕЦ на дружеството ел. енергия е определена с решение № Ц-18/20.06.2011 г. (т. 13). Преференциалната цена, на която се изкупува произведената от второто ФтЕЦ на дружеството ел. енергия е определена с решение № Ц-19/28.06.2013 г. (т. 14). „Дигео“ ЕООД произвежда ел. енергия ФтЕЦ с инсталирана мощност 47 kWp, намираща се в с. Г., община Н.. Преференциалната цена, на която се изкупува произведената от ФтЕЦ на дружеството ел. енергия е определена с решение № Ц-18/28.06.2012 г. (т. 11). Дружествата са сключили договори за изкупуване на електрическа енергия, по силата на които те произвеждат, а купувачът изкупува по преференциални цени цялото количество произведена и доставена от тях електрическа енергия от възобновяемите източници, с изключение на количествата, които продавачите ползват за собствени нужди, по свой избор ползват за собствено потребление и за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти или продават по свободно договорени цени по реда Г. Д, раздел VII от ЗЕ и/или на балансиращия пазар. С процесното обжалвано пред първоинстанционния съд решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта му по т. 1.10, т. 2.13, т. 4.9 и т. 6.13 е определено нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решения № Ц-10 от 30.03.2011 г., № Ц-18 от 20.06.2011 г., № Ц-18 от 28.06.2012 г. и № Ц-19 от 28.06.2013 г. на КЕВР. При тези обективни факти, безспорно „Техносън" ООД, „Стоекс 2008“ ООД и „Дигео" ЕООД са били адресати на издаденото решение, което засяга пряко и непосредствено техните права и законни интереси, защото на практика на преференциални цени ще се изкупува не цялото произведено количество електрическа енергия от възобновяемите източници, а само това, което съответства на нетното специфично производство съобразно установения от КЕВР размер, който размер за пръв път се установява с това второ решение. Очевидно е, че жалбоподателите имат правен интерес, жалбата е била подадена от надлежно упълномощен адвокат, не е била оттеглена и не е бил направен отказ от оспорването. Затова жалбата е била процесуално допустима за разглеждане по същество, което води до допустимост и на постановеното въз основа на нея съдебно решение.

Съдебното решение е и правилно, защото съответства на материалния закон. Обективен факт е, че с § 16 от ПЗР на ЗИДЗЕ (обн.ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) са направени изменения в чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ, които задължават обществения доставчик, съответно крайните снабдители, да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР. А съгласно § 17 от ПЗР на същия ЗИДЗЕ, в срок до 31 юли 2015 г. КЕВР приема решение, с което установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон, като в този случай чл. 14 не се прилага. Въз основа на посочените разпоредби, КЕВР е провела административно производство, започнало с доклад от Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика” и Дирекция „Правна”, с вх. № Е - Дк-246/30.07.2015 г. В този доклад се предлага на КЕВР да приеме решение за установяване на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в няколко решения, измежду които и относимите за случая решения Ц-10 от 30.03.2011 г., № Ц-18 от 20.06.2011 г., № Ц-18 от 28.06.2012 г. и № Ц-19 от 28.06.2013 г. Предложението в доклада по отношение на електрически централи с фотоволтаични модули до 5 kW е нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решение № Ц-10/30.03.2011г. да е в размер на 1 208 kWh, при определена цена – 760, 48 лв./MWh, без ДДС (т. 1.10). По отношение на електрически централи с фотоволтаични модули до 30 kW е нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решение № Ц-18/20.06.2011г. да е в размер на 1 101 kWh, при определена цена – 576, 50 лв./MWh, без ДДС (т. 2.13). По отношение на електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kW до 200 kW вкл. изградени върху покривни и фасадни конструкции на сгради за производствени и складови дейности, присъединени към електропреносната или електроразпределителната мрежа в урбанизирани територии, е нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решение № Ц-18/28.06.2012 г. да е в размер на 1 101 kWh, при определена цена – 369, 08 лв./MWh, без ДДС (т. 4.9). По отношение на електрически централи с фотоволтаични модули до 30 kW вкл. изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии, е нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решение № Ц-19/28.06.2013 г. да е в размер на 1 239 kWh, при определена цена – 284, 18 лв./MWh, без ДДС (т. 6.13).

На 31.07.2015 г. е проведено закрито заседание на КЕВР в състав „Енергетика”, на което е прието процесното решение № СП-1 в няколко точки, сред които и процесните т. 1.10, т. 2.13, т. 4.9 и т. 6.13, с които се установява НСП на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решения Ц-10 от 30.03.2011 г., № Ц-18 от 20.06.2011 г., № Ц-18 от 28.06.2012 г. и № Ц-19 от 28.06.2013 г. Решението е взето с единодушие. Определените с решението стойности са различни от предложените с доклада, а именно: по т. 1.10, отнасяща се до електрически централи с фотоволтаични модули до 5 kW, НСП на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решение № Ц-10/30.03.2011г. е определено в размер на 1 302 kWh, при определена цена – 760, 48 лв./MWh, без ДДС; по т. 2.13, отнасяща се до електрически централи с фотоволтаични модули до 30 kW, НСП на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решение № Ц-18/20.06.2011г. е определено в размер на 1 188 kWh, при определена цена – 576, 50 лв./MWh, без ДДС; по т. 4.9, отнасяща се до електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kW до 200 kW, вкл. изградени върху покривни и фасадни конструкции на сгради за производствени и складови дейности, присъединени към електропреносната или електроразпределителната мрежа в урбанизирани територии, НСП на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решение № Ц-18/28.06.2012 г. е определено в размер на 1188 kWh, при определена цена – 369, 08 лв./MWh, без ДДС и по т. 6.13, отнасяща се до електрически централи с фотоволтаични модули до 30 kW, вкл. изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии, НСП на ел. енергия въз основа на което са определени преференциалните цени в решение № Ц-19/28.06.2013 г. е определено в размер на 1330 kWh, при определена цена – 284, 18 лв./MWh, без ДДС.

Съгласно § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ, „нетно специфично производство на електрическа енергия” е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. Именно това нетно специфично производство (НСП) не е ясно как, по какъв начин е било установено по размер, като се вземе предвид, че то се определя по два елемента: средногодишното производство на електрическа енергия и то след приспадане на собствените нужди. Първият елемент е определен с първото решение на КЕВР, но няма конкретни данни за начина на определяне на собствените нужди на отделните производители на енергия от възобновяеми източници, в частност за конкретните три дружества. НСП следва да бъде изчислено индивидуално за всеки производител според специфичните му нужди. Правилно първоинстанционният съд е направил извод, че липсват фактическите основания за издаване на решение № СП-1, в процесната обжалвана част по т. 1.10, т. 2.13, т. 4.9 и т. 6.13.

Настоящият състав напълно споделя развитите от първоинстанционния съд съображения относно приложените по делото справки – извлечение от финансов модел. Действително в този си вид – таблица на хартиен носител, с отразяване под нея, че е изготвено извлечение от финансов модел, с подписи на изготвилите извлечението служители, не може да служи за използване на отразените технически показатели и стойности на електроенергия в числов вид. Няма никакви данни тези справки да са съществували към момента на вземане на решения Ц-10 от 30.03.2011 г., № Ц-18 от 20.06.2011 г., № Ц-18 от 28.06.2012 г. и № Ц-19 от 28.06.2013 г. и на решение № СП-1 от 31.07.2015 г., защото не са отразени в тях. Липсата на конкретика препятства проверката за правилното изчисление на НСП по формулата в дадената от закона легална дефиниция - §1, т. 29 от ЗЕВИ.

Правилно съдът е посочил, че доказването на тези обстоятелства е в тежест на ответника – издател на оспорвания акт като е въпрос на преценка на самата страна как и с какви доказателствени средства да докаже твърденията си.

На това място само за пълнота следва да бъде посочено, че допуснатото разминаване на стойностите в доклада и в самото решение № СП-1 от 31.07.2015 г. е още едно основание за незаконосъобразност на обжалваното решение.

Следва да се отбележи и обстоятелството, че в горния смисъл са постановени вече решение № 9855 от 18.07.2018 г. по адм. дело № 5055/2018 г. и решение № 14886 от 03.12.2018 г. по адм. дело № 10757/2017 г., и двете на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение.

С оглед на изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

По частната жалба:

С определение № 5404 от 31.08.2018 г. по адм. дело № 8974/2015 г. Административен съд – София град е изменил решение № 4247 от 21.06.2018 г. по адм. дело № 8974/2015 г. в частта му за разноските и е осъдил КЕВР да заплати на „Техносън" ООД, „Стоекс 2008“ ООД и „Дигео" ЕООД направените по делото разноски в размер на 50 лв. за всяко от тях, представляващи държавна такса. Видно от мотивите на обжалваното определение, съдът е приел, че с оглед изхода на спора на трите дружества следвало да се възстановят сторените от тях разноски за заплащане на държавна такса в общ размер на 150 лв. В същото време обаче, не следвало на „Техносън“ ООД да се присъдят сторените от дружеството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. със съображения, че претенцията била отправена до съда единствено с жалбата, като в проведеното по делото на 21.05.2018 г. съдебно заседание процесуалният представител на дружеството не взел участие, респ. не бил направил искане за присъждане на разноски, както за заплатената държавна такса, така и за претендираното с допълнителна молба от 05.07.2018 г. адвокатско възнаграждение. Не бил представен и списък по чл. 80 от ГПК.

Определението е неправилно.

Предвид това, че с обжалваното в настоящото производство решение, административният акт е бил отменен в оспорените с жалбата на „Техносън" ООД, „Стоекс 2008“ ООД и „Дигео" ЕООД части, жалбоподателите на основание чл. 143, ал. 1 от АПК имат право на разноски, стига искането за присъждането им да е своевременно направено и същите да са реално заплатени. Тъй като претенцията на „Техносън“ ООД за заплащане на всички разноски е отправена до съда още с жалбата, който момент изпълва изискването да е направена до приключване на устните състезания, същата се явява и своевременно направена. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между „Техносън“ ООД и адв.М.Д, по силата на който е договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 800 лв. По този начин е изпълнено и изискването разноските да са реално направени. При това първоинстанционният съд е следвало да осъди КЕВР да заплати не само платената от „Техносън" ООД, „Стоекс 2008“ ООД и „Дигео" ЕООД държавна такса в общ размер на 150 лв., но и разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. И тъй като в определението липсва диспозитив, с който искането за присъждане на адвокатски хонорар да бъде оставено без уважение, същото следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което претенцията за разноски да бъде изцяло уважена.

По отношение исканията на страните за присъждане на разноските пред настоящата инстанция Върховният административен съд, четвърто отделение, прецени, че при този изход на спора искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Същото се отнася и до поисканото от процесуалния представител на заинтересованата страна „НЕК“ ЕАД искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Претенцията на процесуалния представител на ответниците „Техносън" ООД, „Стоекс 2008“ ООД и „Дигео" ЕООД се явява основателна, поради което следва да бъде уважена. Иска се присъждане на 700 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Претендираните разноски са своевременно поискани и доказани по основание и размер.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4247 от 21.06.2018 г., постановено по адм. дело № 8974/2015 г. от Административен съд – София град.

ОТМЕНЯ определение № 5404 от 31.08.2018 г. по адм. дело № 8974/2015 г. на Административен съд – София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на „Техносън" ООД, ЕИК 147154472, „Стоекс 2008“ ООД, ЕИК 200201998 и „Дигео" ЕООД, ЕИК 201782531 по 50 (петдесет) лева на всяко от тях разноски за първата инстанция, представляващи държавна такса.

ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на „Техносън" ООД, ЕИК 147154472, разноски за първата инстанция, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 800 (осемстотин) лева.

ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на „Техносън" ООД, ЕИК 147154472, „Стоекс 2008“ ООД, ЕИК 200201998 и „Дигео" ЕООД, ЕИК 201782531, сумата от 700 (седемстотин) лева разноски по делото за касационната инстанция.

Решението е окончателно.