Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на НАР ООД чрез адв. Н.А против решение № 1603/11.07.2018 г. на Административен съд – Пловдив постановено по адм. дело № 3564/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-16002617001256-091-001/21.09.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив и дружеството е осъдено за разноски.

Доводите са за неправилно прилагане на процесуалния и материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост с оглед събраните доказателства – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

По приложението на ЗДДС конкретното оплакване е за тълкуване на нормата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС в нарушение правото на ЕС. Касаторът твърди, че основната му дейност за 2012 г. съгласно данните от ГДД по ЗКПО за същия период, е продажба на превозни средства. Счита, че в този случай за придобиването на актив, свързан с основната му дейност дружеството има право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС /в ред. в сила от 01.01.2013 г./. Излага доводи, че изключението, предвидено в посочената норма е приложимо и за периоди преди влизането й в сила, на основание принципа за примата на правото на ЕС. В тази връзка посочва, че изменението в националния закон е предприето в резултат на констатирано от Европейската комисия нарушение на Р. Б чрез въвеждането на ограничения в правото на приспадане, каквито не са съществували преди членството й в ЕС.

По приложението на ЗКПО конкретните оплаквания са за нарушение на процесуалния закон при преценката на представените от дружеството писмени доказателства за използване на процесните МПС и заключение на ССЕ, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон относно основанията за начисляване на амортизации. Поддържа и неправилна правна...