Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на "Водоснабдяване и канализация - Сливен“ – ООД със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Шести септември“ № 27, подадена чрез процесуалния му представител адв.. Р, против решение № 47 от 20.03.2018 г., постановено по административно дело № 376/2017 г., на Административен съд – Сливен /АС - Сливен/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 56 от 17.08.2017 г., издаден от М.М за директора на Б. Д "Източнобеломорски район" /БД ИБР/, съгласно заповед № РД-562/07.08.2017 г. на министъра на околната среда и водите.

С доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се претендира отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се прогласи нищожност на АУПДВ или същият да се отмени като незаконосъобразен, а евентуално, делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия първоинстанционен съд. Касаторът заявява претенция за присъждане на направените разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът - директор на БД ИБР – гр. П. оспорва касационната жалба чрез пълномощника си юрк.. Б и иска от съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК по пощата и от надлежна страна срещу...